ПЛАН РАН-ЪТ-3-ТА ЧАСТ

3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средс¬твата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от “изтичане на мозъци” или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните зако¬ни), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:
• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,
• въведете пазарни такси за определени процедури,
• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.
Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски раз¬ходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.
4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителст¬во да премахне контрола над йените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на соци¬ално най-слабите слоеве от населението.
За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бъде тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме по една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, българско¬то правителство ще бъде принудено да плаща на производителите все по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското правителство скоро ще се окаже е положението да отделя твърде го¬ляма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителс¬твото не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахване¬то на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но са¬мо по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко години да отпуска необходимите средства за жилищно строи¬телство, здравеопазване и помощи за безработните,
Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитва¬ме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от население¬то ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.

Околна среда
Екологичните проблеми в България приемат застрашителни разме¬ри. Трудно е обаче да се предложат конкретни реформи, тъй като централизираната икономика от миналото изостри въпросите, свързани с околната среда.
Старата система доведе до сериозни екологични нарушения поради три причини. Липсата на свободен печат затрудняваше разпространени¬ето на информацията, поради което от правителствените служители не се търсеше отговорност за действията им. Отсъствието на права върху частната собственост улесняваше замърсяването, защото никой не предявяваше законни претенции, когато природните ресурси биваха разграбвани. И накрая, субсидирането на някои клонове от тежката промишленост засили замърсяването. След като на всеки един от тези проблеми се намери лек, състоянието на околната среда в България ще се подобри.
Все пак не всички екологични проблеми ще бъдат решени чрез предложените икономически реформи, затова е необходима структура, с по¬мощта на която да се преодолеят останалите трудности. Налагащата се първа стъпка е замърсяването да започне да се разглежда като проблем свързан с правото на собственост. Общата собственост винаги се експлоатира повече отколкото трябва. Екологичните трудности са предизви¬кани от отсъствието на право на частна собственост. Следователно реформите би трябвало да се насочат към по-доброто дефиниране и узаконяване на правото на собственост. Хората трябва да отговарят за действията си а упражняването на право на частна собственост повиша¬ва тяхната отговорност.
Там където липсват права за собственост, какъвто често е случаят с въздуха и водите, правителството трябва да предприеме действия, позволяващи и върху тези ресурси да се установят права. Тези права трябва да могат да бъдат прехвърляни, за да се даде възможност за развитие на пазара, като оптималното равнище на замърсяването да може да се оп¬ределя чрез взаимодействието между производители и потребители.

Образование
Икономическото благополучие на България ще бъде силно повлияно от развитието на нейните човешки ресурси. За щастие тя има добра образователна система, която е отбелязала някои забележителни успехи. На България обаче не достигат стопански ръководители, които да отговорят на изискванията на световните конкурентни пазари. Тези ръково¬дители трябва да могат да вземат решения самостоятелно и да разбират проблемите на пазарите, финансите, изграждането и управлението на кадрите, както и проблемите на себестойността. За тази цел е уместно на голям брой перспективни ръководители да се предложат курсове по основи на пазарната икономика, по стопанска практика и делови умения на ръководителя. Понастоящем съществуват институции, които могат да организират такива семинари. Те не трябва да се организират от държавата или за нейна сметка. Институциите, осигуряващи университетско обучение в България са изпитали неблагоприятното влияние на прекомерния политически и правителствен контрол.
За да се постигне значителен прогрес във висшето образование, ще бъде необходимо на тези институции да се предостави по-голяма автономия. Те трябва да имат свободата да съставят своите учебни програми и да преструктурират своя персонал и щатни таблици. Необходимо е да се насърчават всички предложения за създаване на частни институ¬ции. Също така трябва да се помисли за предоставяне на финансова по¬мощ на студентите, а не на институциите. Това ще принуди институциите да реагират по-бързо към нуждите на пазара.
Българските университети са твърде специализирани. Един студент, който е решил да специализира в дадена област, практически няма дос¬тъп до други курсове. Във всички по-големи български университети трябва да се създаде икономически факултет, да се разшири междуна¬родното сътрудничество и по-специално сътрудничеството със западни¬те университети.
Тъй като икономическата култура сред обществото като цяло е на ниско равнище, необходимо е да се разгърне широкообхватна икономическа учебна програма. Особено важно е тази програма да се внедри в основното и средното образование. Това ще изисква значителна преработка на учебните програми и усъвършенстване на подготовката на учи¬телите. Икономическо образование трябва да бъде осигурено и за журналистите и държавните служители. Трябва да се помисли и за използването на филми с икономическа тематика, подходящи за телевизионно излъчване.
Задачите на обучението и образованието на населението са много големи, но те не са непреодолими. България има много солидни традиции в областта на образованието, а също така съществува силен предприемачески дух, който чака да бъде освободен от бюрократични ограничения.

Глава 2
Основа и настоящо състояние на българската икономика
Иван Ангелов

Състояние на икономиката
Макроикономически връзки
Баланс на плащанията
Финансова политика
Парична политика
Цени и заплати
Реформи на системата
Държавни предприятия в икономиката
Статут на сектора
Ценова реформа и конкуренция
Приватизация на държавни предприятия
Финансова дисциплина и управление на държавните предприятия
Реструктуриране на губещи предприятия
Развитие на експорта
Преки чуждестранни инвестиции
Развитие на управлението
Енергетика
Селско стопанство
Финансов сектор
Обществен сектор
Техническо обучение и повишаване на квалификацията
Висше образование и наука
Глава З
Основни принципи и съдържание на икономическата реформа
Иван Ангелов
Пазарната икономика – цел на реформата
Основни насоки на предстоящите реформи за преход към пазарната икономика
Реформа на собствеността
Поземлена реформа
Реформа на паричната и кредитната система
Реформа на бюджетната система
Реформа на ценообразуването
Създаване на пазар на работната сила
Реформа в сферата на външната търговия и международния об¬мен
Реформа на законодателството
Реформа на социалното дело
Макроикономически реформи
Глава 4
Приватизацията
Роналд Д. Ът
Резюме
България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделски¬те стопанства и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите, ако иска да избегне икономическия спад, пред който е изправена сега. Главната причина за ниския жизнен стандарт в България е нее¬фективността на държавните и управляваните от държавата предприятия, които използват неефективно квалифицираната работна сила на страната, оскъдните капитали и суровини. При заменянето на сегашната система на управление на предприятията с друга, основаваща се на частната собственост, от изключително значение са конкурентните пазари, предприемаческият дух и обслужването на клиента. Приватиза¬цията – процесът, при който предприятия и авоари се прехвърлят от държавата към собственици и управители от частния сектор, предлага систематичен и методичен подход за постигане на тази цел.
Приватизацията обаче не се свежда само до поредица от механични действия, които водят към преобразуване на предприятията. Както по¬каза опитът в целия свят, приватизацията е преди всичко и най-вече по¬литически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация. България би могла да се сблъска със същия проблем, ако не се обърне сериозно внимание на опасенията, възникна¬ли наскоро във връзка с честността на програмата. В тази глава се пре¬поръчва поредица от промени в наличната програма за разсейване на тези опасения. Промените включват пълна публичност, предоставяне на възможности за всички заинтересувани участници, решаване на сблъ¬съците на интереси и недопускане на всекидневно политическо вмеша¬телство.
След като бъдат осъществени тези административни мерки, програмата за приватизация би трябвало да влезе в действие възможно най-бързо, като вниманието бъде съсредоточено върху по-големите предприятия, които могат най-лесно да се приватизират, благодарение на особеностите на тяхното производство, управление и печалба. Еднов¬ременно с това би трябвало да се положат усилия и да се продадат многобройните малки обекти в сферата на търговията на дребно и услугите, за да продължи създаването на широка общност от дребни бизнесмени и предприемачи. Едва след придобиването на знания и изправянето на грешките, програмата за приватизация може да се насочи към по-труд¬ните и обременени предприятия. Винаги, когато е възможно, продажба¬та би трябвало да приключи без правителството да запази някакво влияние или участие в приватизираната фирма. Може обаче да има спе¬циални случаи, при които да бъде запазена временно частична или пъл¬на държавна собственост при частно управление на основата на стимулиращи договори, което да продължи до момента, когато същинс¬ката приватизация ще стане по-подходяща.
В по-голямата си част много от съществуващите предложения за приватизация, които вече се обсъждат в България, включват елементи от тези препоръки. Въпросът, пред който е изправена България сега, е да бъдат премахнати подозренията, свързани с честността на програма¬та, и да започне бързото й прилагане.

Формулиране на проблема
Предприятията на българския бизнес – както големите, така и мал¬ките, както произвеждащите, така и обслужващите – са неефективни и са главната причина за намалелия доход на страната и за икономичес¬кия спад. България може да се похвали с много скромни постижения за огромните капитални вложения, които е направила в тези предприятия. Българските стоки и услуги са с ниско качество, ограничено разнообра¬зие, и неконкурентоспособни по отношение на тези, произведени на За¬пад, при това те все повече липсват. Системата за разпределение, състояща се от предприятия на едро и на дребно, е също толкова нее¬фективна и още повече затруднява снабдяването дори и с малкото сто¬ки, които са налични. За да обобщим, ще кажем, че българските производствени предприятия, собственост на държавата, заемащи мо¬нополни позиции в системата, успяват да комбинират ценни капитали с квалифицирана работна ръка, за да постигнат един от най-ниските жиз¬нени стандарти в Европа.
Като се имат предвид острите и задълбочаващи се макроикономи¬чески проблеми на България, останало е твърде малко време за реша¬ването на тези проблеми. Въпреки че между основните политически партии в България съществува принципен консенсус, че всяка програма за повишаване ефективността на тези предприятия ще изисква широка приватизация и възстановяване на конкурентния пазар, усилията на България да разработи такава програма се затлачиха главно поради ши¬роко разпространеното убеждение, че малкото извършени трансфери на средства и предприятия не са били направени правилно и до голяма степен са облагодетелствали лица, заемащи привилегировани постове. Като последица от това убеждение неотдавна парламентът наложи мо¬раториум върху всякакви по-нататъшни трансфери или действия за при¬ватизация до времето, когато тези забелязани недостатъци ще бъдат отстранени. Не се знае кога ще бъде отменен този мораториум или да¬ли има някакви конкретни планове за изменения в процеса на привати¬зация по начин, който да възвърне доверието на обществеността и на парламента.

Формулиране на потребностите
България се нуждае от задълбочена програма за реформи, която бър¬зо да въведе ефективно, пазарноориентирано управление в нейните предприятия и конкуренция в рамките на всеки един отрасъл. Усилията това да стане в рамките на съществуващата система на държавна собственост, монополна структура и бюрократично управление са обречени на провал. Както и да се модифицира, основната система, която безжа¬лостно съсипа българските предприятия и прахоса националните ресур¬си, не може да се очаква, че ще възстанови нито едно от двете. Подобни опити бяха правени и в други страни, но имаха слаб успех. При сравня¬ване на съответните икономически показатели в следвоенния период става ясно, че страните, чиито икономики се изграждат предимно върху частни, ориентирани към печалба фирми, функциониращи в условията на конкурентни пазари, са постигнали значително по-висока степен на материален просперитет, здравеопазване, образование и чистота на околната среда, отколкото онези, които разчитат на обществена собственост и правителствен контрол. Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор, предлага на България един стегнат и системен начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия по най-бързия начин и на най-ниска цена.
Въпреки това предизвикателството на приватизацията, пред което е изправена България, е героично по своите размери и ако тази привати¬зация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициоз¬ното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и админис¬тративна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени прива¬тизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира.
За да отговори на това предизвикателство, България ще трябва пър¬во, да направи уникални административни приготовления за осъществя¬ването на тази задача по възможно най-бърз и всеобхватен начин и второ, да направи значителни промени в своята законодателна, валутна и данъчна система, за да си осигури успешното осъществяване на прог¬рамата и пълното реализиране на потенциалните предимства на една система на частен предприемачески бизнес, функциониращ в условията на конкурентен пазар.
Задача на тази глава е да направи някои предложения, които биха могли да доведат до осъществяването на тези цели.

Досегашни резултати
Българският народ вече се ангажира с прилагането на една програма за приватизация, като известни неголеми ресурси вече бяха трансфор¬мирани в рамките на сферата на обслужването. Първоначалният зад¬вижващ законодателен фактор за осъществяването на програмата за приватизация е Указ 56, влязъл в действие през януари 1989 година и след това изменен с цел да се насърчи и подкрепи превръщането на дър¬жавните предприятия в акционерни дружества и да се допуснат чуждест¬ранно участие и инвестиции в български компании. Въпреки че на практика не се получи никаква приватизация в рамките на тази програ¬ма, тя позволи и насърчи компаниите да продължат с налагащото се преструктуриране, което ще създаде условия за тяхното прехвърляне в ръцете на частни собственици и инвеститори, щом бъде узаконена част¬ната собственост. В допълнение към това, Правителството прие Поста¬новление 36, което позволява на централните и местни власти да предоставят за стопанисване малки обекти в сферата на търговията, об¬служването и туризма на частни лица под формата на аренда за разли¬чен период от време. Както бе отбелязано по-горе, мораториумът на парламента временно преустанови всякакво прехвърляне на имоти, кое¬то можеше иначе да става по силата на тези два законодателни акта.
Въпреки че мораториумът остава в сила, правителството подготви законопроект, необходим за създаването на условия за обширна и стег¬ната програма за приватизация. Наречен “Закон за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия” (който за по-кратко ще наричаме само “Законът”), този закон ще позволи продажбата на малки предприятия от търговията и услугите и реорганизиране на по-големите предприятия в акционерни дружества, чиито акции ще се продават на частни инвеститори, както български, така и чуждестран¬ни.
За да осигури условия за тези продажби, Законът предлага създава¬нето на Държавна агенция по собствеността, подчинена пряко на Ми¬нистерския съвет. Щом едно предприятие бъде определено за приватизиране, то ще се предоставя на агенцията за оценка и реоргани¬зация. Законодателството ще даде на агенцията и правото да назначава временна управа, която да замества дотогавашните ръководители на предприятието докато новите собственици изберат свои мениджъри. Когато предприятието бъде готово за продажба, агенцията обявява то¬ва, както и датата, на която ще се извърши продажбата (за малките предприятия), или продажбата на акции (за по-големите предприятия). При продажбата на малки предприятия печели този, който предложи най-голяма сума. За по-големите предприятия ще се предлагат акции на предварително определена цена чрез банка, посочена от агенцията. Из¬вестни количества от акциите може да бъдат заделени за продажба на работещите в предприятието, като за тяхното закупуване се предоставят безлихвени заеми със срок на изплащане три години. Агенцията ще оп¬ределя също броя на акциите, които ще се предлагат на чуждестранни инвеститори.
Не е сигурно кога този законопроект ще бъде одобрен от парламента и дали реформите, които ще се въведат с него, ще разсеят многото опа¬сения, довели до налагането на сега действащия мораториум. В по-го¬лямата си част този законопроект се придържа към някои от общите препоръки, които ще бъдат изложени в тази глава.

Варианти на реформата
Всяко проучване на приватизационната дейност в страните по света ще покаже важното влияние, което политическите фактори имат за ус¬пеха или провала на която и да е програма за приватизация. Наистина, при едно обширно проучване на подобни програми става ясно, че онези страни, които са успели в създаването на жизнеспособна програма за приватизация, са страните, разработили подходи и механизми, решава¬щи политическите трудности преди да започне изпълнението на програ¬мата. Обратно, провалът на страните с добри намерения, обикновено се дължи на политическо противопоставяне. Поради тази причина експер¬тите по приватизация неизменно подчертават необходимостта от пости¬гане на политически консенсус, като задължителна предпоставка за успех, позовавайки се на това, че приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици. За жалост, повечето страни, заели се с осъществяването на амбициозни програми за приватизация, пренебрегват това просто правило и много скоро се оказват изправени пред политически пречки. Действуващият сега мора¬ториум върху приватизацията, показва, че България не прави изключе¬ние от това правило.
За да се обърне по-специално внимание на тези политически трудности, тази част от главата ще бъде разделена на три раздела. Първият от тях – Свеждане до минимум на политическите пречки – ще предложи някои административни подготвителни мерки, които биха помогнали за деполитизирането и дебюрократизирането на процеса на приватизация, така че програмата да може да се придвижи напред възможно най-бързо. Другите два раздела – Възможности и процедури за приватизация и Техника на приватизиране – ще съсредоточат вниманието върху механиката на процеса и как различните технически похвати могат да бъдат прилагани при внушителното количество на възможностите, които са налице в България.

Свеждане до минимум на политическите пречки
Както бе отбелязано по-горе, българската програма за приватизация бе спряна в резултат на широко разпространено убеждение, че някои от извършените вече или в процес на извършване приватизации са били осъществени по начин, който е позволявал на лица с известно влияние лично да се облагодетелстват от процеса. Беше споменато за продажба на имоти по преференциални цени на служители, мениджъри или от¬делни частни компании, създадени от мениджъри на предприятието, ко¬ето продава имотите. При разглеждането на тези случаи много от анкетираните лица посочваха липсата на ясни правила и задължителни процедури като основна причина за появата на проблема. Те също посочиха съществуващи правила, които по-конкретно позволяват служители на предприятия, институти или учреждения да заемат ръководни посто¬ве в частни фирми, пряко осъществяващи бизнес с техния основен рабо¬тодател. Въпреки че задачата на тази глава не е да определя верността на тези твърдения, фактът, че толкова много хора и политически лидери им вярват, подсказва, че процесът на приватизация трябва да бъде про¬менен, за да успокои тези опасения, и трябва да бъдат въведени проце¬дури, с които да се намалят до минимум възможностите за несправедливо упражняване на привилегии или власт.

Правила за гарантиране на честността
Подобни грижи съвсем не са уникални за България, а по-скоро са ти¬пични за подобни проблеми, които се появяват навсякъде по света, кога¬то правителството влиза в търговски контакт с частните интереси. Признавайки огромните скрити възможности за измама и нечестност при подобни контакти, всички западни правителства са въвели поредица от процедури за гарантиране на честността на процеса. Типично е по¬добни процедури да се използват за насочване и регулиране на прави¬телствени покупки от частния сектор. Без такива правила ще съществува изкушението за служители да купуват продукцията или услу¬гите на собствените си предприятия, на свои приятели, роднини или по¬литически съмишленици, както и от хора, които са готови да дадат подкуп. Във всички случаи в крайна сметка правителството плаща пове¬че отколкото би трябвало за продукция с по-ниско качество. В повечето западни страни нарушенията на правилата се наказват като криминално престъпление. Министерството на правосъдието на Съединените щати създаде отдел за борба с незаконни доставки, който преследва както об¬ществени служители, така и бизнесмени, нарушаващи тези закони.
В случая с приватизацията се появява обратен на този проблем. Вместо да купува продукция, правителството продава имоти и същест¬вува изкушението тези имоти да се продадат на по-ниска цена на по-сла¬бо квалифицирани лица или компании за лична изгода. Разбира се, обществото като цяло губи, защото печалбите на правителството са по-ниски и защото лицето или фирмата, получили имотите, може да не са най-квалифицираните. Но много по-важното в случая е, че обществено¬то доверие към процеса намалява значително и това може да забави или да прекъсне процеса на приватизация, докато доверието бъде възс¬тановено.
Установяването на правила и процедури за гарантиране на честност¬та при процеса е сравнително лесно и може да се постигне като се га¬рантира, че процесът е възможно най-отворен и че равнопоставеността на възможностите е определяща на всеки етап от процеса. Основните елементи на тези правила са следните:
• Първо, трябва да има добре разгласено съобщение за намерението на правителството или на общината да продаде един имот, той тряб¬ва да бъде описан пълно и точно и всички заинтересувани страни трябва да получат правото да го огледат и да се запознаят с цялата му документация.
• Второ, между обявяването на намерението за продажба на имота и датата на приемане на предложените цени трябва да се остави доста¬тъчно време. Очевидно е, че колкото по-голям е имотът или предп¬риятието, толкова по-дълъг трябва да е периодът от време между обявяването и продажбата, за да се даде възможност на всички стра¬ни да подготвят предложенията си.
• Трето, всички предложения трябва да са запечатани в плик и да се предават в писмен вид, а всички участници трябва да бъдат уведоме¬ни каква информация да включат в предложенията си.
• Четвърто, всички предложения след това трябва да се отворят публично от неутрална трета страна, като печели този, който е предло¬жил най-висока цена.
• Пето, всички предложения – и на спечелилите, и на загубилите -трябва да се заведат към дело и обществеността, включително и участниците в наддаването, да имат правото да проверяват всички предложения, когато помолят за това. Всяко доказано нарушение на този процес, независимо от това дали е било неволно или умишлено, трябва да води до анулиране и несъстоятелност на продажбата и то¬гава цялата процедура трябва да се повтори отначало. В случай, че нарушенията са били извършени умишлено, би трябвало да се предп¬риеме съдебно разследване.
• Шесто, целият процес трябва да се наблюдава и одобрява от независима трета страна, като например служител от предложената Държавна агенция по собствеността или която и да е друга институция, отговаряща за този процес.
Чрез приемането на тези правила и с откриването на процеса за контрол от страна на обществеността, възможностите за измама и за използване на привилегии значително намаляват. В по-голямата си част системата е самоуправляваща се и предполага малки административни разходи или бюрократични решения. Непрекъснатият контрол от стра¬на на участващите в наддаването затруднява още повече предоставяне¬то на нечестно предимство на когото и да било. Всяко закононарушение ще бъде разгласявано от потърпевшите участници в наддаването и осно¬вателните оплаквания ще бъдат решавани.

Противоречие на интересите
Дори с установяването и следването на тези правила честността на процеса ще продължава да е под въпрос, ако служители и ръководители от държавната институция, продаваща имота, бъдат допуснати до учас¬тие в наддаването и получат имота по начин, който има дава предимст¬ва, каквито другите нямат. Както бе отбелязано по-горе, сега българското законодателство позволява на държавни служители да раз виват частна делова дейност паралелно с основната им трудова дей¬ност. Тъй като подобна дейност може да доведе до конфликти между личната изгода и общественото благо, тези конфликти подкопават чест¬ността на процеса. В случая с продажбата на имоти, служителите имат достъп до информация и възможности, които външните участници в наддаването нямат. Нещо повече, те могат да предприемат стъпки, за да се уверят, че някои имоти са по-ценни от други по начини, които са недостъпни за останалите участници. По-добрите имоти и работници биха могли да се прехвърлят от едно предприятие в друго, възможно е да се сключват преференциални договори и да се изменят дългове така, че някои инвеститори нечестно да се облагодетелстват за сметка на дру¬ги.
Изхождайки от разбирането, че такива конфликти често се решават за сметка на обществото, повечето западни правителства въведоха за¬кони за противоречието на интересите, които изрично забраняват на държавни служители да инвестират или да се занимават с определе¬ни видове бизнес. В по-голямата си част сред забранените делови дей¬ности са тези, които са свързани тясно с дейността на институцията, министерството или предприятието, в което работи служителят. Напри¬мер, в Съединените щати на служители и чиновници от агенциите за ре¬гулиране на банковата дейност строго се забранява да притежават акции в банки, докато служителите в Управлението за контрол над хранител¬ните продукти и лекарствата нямат право да инвестират във фармацев¬тични и земеделски компании. За да се гарантира прилагането на този закон, всички служители в тези и други американски правителствени агенции се задължават да представят подробни декларации за финансо¬вите си средства на всеки три месеца, като декларирането на неверни данни може да доведе до съдебно разследване.
Докато установяването и прилагането на такива закони за сблъсъка на интереси в западните икономики е сравнително лесно поради широ¬ките частни сектори в тях, които предоставят огромен брой от независи¬ми инвеститори и мениджъри, опитите за налагане на такива закони в България, където на практика всички работници и мениджъри сега са наети на работа от държавата, биха могли да поставят сериозна пречка пред бързото прехвърляне на работници и мениджъри към печелившия частен сектор. Например тъй като повечето работници и управители в ресторантите сега са наети на работа в ресторанти, които са държавна собственост, да се откаже на тези многобройни талантливи хора в бъде¬ще правото на собственост и инвестиции в областта на общественото хранене би означавало ненужно похабяване на квалифицирана работна сила. Друга важна причина да се осигурят възможности за сегашните работници и служители в държавни предприятията да придобива собст¬веност е сравнително малкият размер на частния сектор в България. Абсолютният брой на предприятията, както малки, така и големи, кои¬то предстои да бъдат прехвърлени в прохождащия частния сектор, бър¬зо ще изчерпат способността му да ги усвои. Така че ключов компонент на всяка приватизационна програма е създаването на частен сектор чрез превръщането на работещите в държавния сектор в предприемачи, ме¬ниджъри и работници от частния сектор.
Въпреки че сега има много хора, които не се занимават с ресторантс¬ки бизнес, но които биха искали и могат да купят някои от съществува¬щите държавни ресторанти, нуждата от бързо прехвърляне на ресторантите от обществения към частния сектор и на цялата налична в държавния сектор работна сила към по-продуктивна частна работа, на¬лага голяма част от работниците повече или по-малко да останат там, където са, и да получат законната възможност да изявят своя талант в условията на новия предприемачески и конкурентен пазар. За да се пос¬тигне тази цел с най-малко социални сътресения, ще бъде необходимо да се разработят специални разпоредби, които да позволяват, там къде¬то условията го изискват, сегашните ръководители и работници да бъ¬дат активни участници наред с други инвеститори в придобиването на имоти и предприятия.
Предложеният Закон за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия косвено признава потенциалната възможност от подобни конфликти, предвиждайки назначаване на временни управителни екипи, които да ръководят предприятията докато трае приватизационният процес. Въпреки че това може да се окаже и необходимо, и практично за по-големите предприятия, където залогът е голям, подобно изискване, наложено на всяко отделно предприятие, включително на хилядите малки обекти от търговията и обслужването в страната, които може бързо да бъдат приватизирани, би могло значи¬телно да надхвърли ресурсите на България от надарени да управляват хора и да забави много хода на приватизацията.
Като се има предвид необходимостта от баланс между предпазливостта и нуждата от бързи действия за преобразуване на държавните имоти в конкурентноспособни частни предприятия, препоръчително е да бъдат установени две отделни системи за надзор и прилагане на зако¬на за противоречие на интересите. За конкретни предприятия, надхвър¬лящи определен размер, изчисляван или върху стойността на авоарите и продажбите, или според броя на работниците, би трябвало да се устано¬вят сравнително строги правила за решаване на противоречията на ин¬тереси и във всяко предприятие, подлежащо на приватизация, или да бъде сменено висшето ръководство, или да се изисква от него да се въз¬държи от пряко финансово участие в приватизационния процес. От всички останали мениджъри също да се изисква да се въздържат от про¬цеса на наддаване и техните възможности за придобиване на собстве¬ност да се ограничат до закупуването на акции от онези, предлагани на всички работещи в предприятието по силата на условия, като например тези в член 24 от предложения Закон.
За по-малките предприятия, където залозите са много по-малки, сегашните ръководители и работници би трябвало да могат активно да участват в наддаването, но при същите условия, както и всеки друг инвеститор. За да е сигурно, че конфликтите ще бъдат сведени до мини¬мум, би трябвало да се изисква пълна откритост, която вече бе подробно описана, и целият процес би трябвало да се контролира от не¬зависима трета страна или от служител на Държавната агенция по собс¬твеността. Както бе отбелязано по-горе, продължаващото ефективно функциониране на тези предприятия изисква от сегашното ръководство и работници да продължат да работят макар и при по-високите изисква¬ния за качество, които ще налага конкурентният пазар.
От особена важност е тези закони и правила за противоречието на интереси да важат и за служителите от съответното министерство, и за ръководителите и служителите във всяка държавна фирма, които може да са свързани или са били свързани с приватизираната фирма. Това е свързано пряко със ситуацията в България, където процесът на демонополизация вероятно ще доведе до разпадането на държавните предприятия на няколко независими филиала под шапката на някакъв вид хол¬дингово дружество. Би трябвало да се помисли за приемане на закони и правила, предотвратяващи възможността директори и мениджъри в холдинговото дружество да придобиват каквато и да е лична собстве¬ност във филиалните предприятия дотогава, докато те не прекъснат вся¬какви работни отношения с акционерното дружество. В противен случай ще се наложи усещането, а може би и практиката, че властта и контро¬лът остават в ръцете на бившите мениджъри, макар и под друга форма.
Като цяло, въвеждането и прилагането на закони и разпоредби за осигуряване на равни възможности, пълно и навременно информиране и премахване на сблъсъци между обществените и личните интереси, са важни предпоставки за успешното осъществяване на една програма за приватизация. Въвеждането на такива разпоредби би трябвало да пре¬махне една от най-важните политически пречки пред приватизацията и да позволи на програмата да се реализира по начин, който да запази доверието на обществото и на онези, които са избрани да го представля¬ват.

Преодоляване на бюрократичната преграда
Друга важна причина за провала на приватизационните програми в редица страни е съпротивата на бюрократите, които до този момент са отговаряли за управлението на предприятията, потенциална цел на приватизирането. Нежелаейки да се откажат от властта си, тези служители разполагат с много възможности да забавят и да пречат на приватизациите, които преди това са били одобрени на най-високо правителствено равнище. Законът за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия косвено признава това, предвиждайки изискването всички имоти и предприятия, определени за приватизиране, да бъдат прехвърлени към Държавната агенция по имотите за подготовка и разпореждане, като по този начин се отнема правото на решаване и осъществяване на процеса на онези, които може да не подкрепят програмата като цяло или някои конкретни нейни стъпки. Само че, както ще обърнем по-нататък специално внимание, това централизиране на отговорностите може, от своя страна, също да забави процеса поради огромното количество работа, което ще се струпа на едно място. За да се избегнат тези два сходни проблема, ще е необходимо внимателно балансиране на споделените отговорности на всички правителствени равнища.
Централизация срещу децентрализация
В страните с успешни приватизационните програми, те обикновено са били ръководени и направлявани чрез процес отгоре-надолу, функциониращ на най-високо правителствено равнище – в повечето случаи на равнище Министерски Съвет или често от Министерството на финанси¬те. Въпреки че този подход може би е удачен за типично успешните при¬ватизационни програми, при които се приватизират само по няколко предприятия на година, хилядите предприятия, които трябва да се при¬ватизират в България за кратък период от време, го правят неприложим и непрактичен. Създавайки Държавната агенция по собствеността и възлагайки й всяка една приватизация, Законът като че ли предполага, че в по-голямата част от случаите българската програма ще разчита донякъ¬де на централно насочване и управление. Ако това е така, то най-вероят¬но е агенцията да бъде претрупана с работа и без да иска да се превърне в пречка за бързото осъществяване на програмата.
Въпреки че централната власт играе важна роля в процеса, трябва да бъдат намерени и използвани начини, гарантиращи, че тя създава усло¬вия за приватизацията, а не поставя пречки. За да се постигне това, ро¬лята на агенцията трябва да се ограничи до надзор по съблюдаване и спазване на разпоредбите, а по-голямата част от всекидневното управ¬ление на приватизационния процес трябва да се остави на предприятие¬то или на преобразуваните структури на министерството, което някога е отговаряло за управлението на предприятията, докато те са били дър¬жавни. Един от възможните начини да стане това, е към агенцията да се прехвърли онзи персонал от всяко министерство, който някога е направ¬лявал дейността на предприятията, подлежащи на приватизация. Из¬ползвайки примера с ресторантите, отделите в министерството или в общините, отговарящи за управлението на ресторантите, би трябвало да бъдат прехвърлени към агенцията наред с всички ресторанти и други обекти, които предстои да бъдат приватизирани. След това агенцията би трябвало да определи целите и да установи правилата, както и да дава инструкции на новоприетите в нея служители, как да изпълняват плана. Агенцията ще осъществява надзор и ще следи за спазването на разпо¬редбите и за изпълняване на задачите. По този начин служителите от бюрократично-ръководния апарат ще се превърнат в пласьори на собст¬веност.
Като се има предвид обаче, че старите навици трудно могат да се променят, процесът на промяна на отношението може да бъде ускорен чрез даване на премиални на новоприетия личен състав. Например ако целта на агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две го¬дини и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизи¬ране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите от бившия отдел на министерството и об¬щините би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаг¬раждение след края на съответното тримесечие. По този начин перспективата за финансова печалба ще премахне обичайната летаргия, присъща на бюрократичното управление. Подобни подготвителни мер¬ки могат да бъдат разработени за повечето малки и средноголеми пред¬приятия, които България възнамерява да приватизира.
За по-големите предприятия, където залогът е много по-голям и където процесът е много по-сложен и по-дълъг, могат да се разработят други стимулиращи мерки, с които работниците и мениджърите да бъ¬дат насърчени да ускорят процеса и да извършат повечето от работата в съответствие с насоките и целите, установени от агенцията. Например, България може да разгледа въпроса за ограничаване на заплатите в държавните предприятия, като позволи заплатите в приватизираните предприятия да се определят от пазарните условия. По същия начин законите за данъчното облагане на предприятията може да бъдат направени по-изгодни за частните фирми и по-малко благосклонни към дър¬жавните предприятия. Могат да се разработят и различни други стимулиращи мерки в полза на приватизираните предприятия, като например по-лесен достъп до суровини, кредити, външнотърговски обмен и др. Така самите предприятия ще имат силен стимул да се подготвят за приватизация и да извършат по-голямата част от задачите, необходими за постигане на тази цел. И отново тази дейност би трябвало да се из¬върши в съответствие с добре дефинирани правила, въведени от агенци¬ята, включително такива, свързани с пълната гласност и противоречието на интереси. Главната роля на агенцията ще бъде да осигури изпълняването на разпоредбите и осъществяването на поставе¬ните задачи.

Политически и административен статут на агенцията
Дори при спазване на тези общи правила, процесът на приватизация може пак да остане обект на политически спорове и да възникнат множество пречки, които да забавят или да попречат на процеса. Министри, мениджъри, недоволни работници и членове на парламента пак ще имат възможности да преустановят процеса и да се опитат да го забавят или да го пренасочат към други цели, които може да не съвпадат с идея¬та българската икономика бързо да бъде трансформирана в система, основаваща се на конкурентни пазари и частни предприятия. За да се намали вероятността от възникване на подобни пречки, в процеса могат да се въведат две реформи.
• Първо, във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или негова специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприя¬тия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парла¬мента. Един от начините да стане това, е Министерският съвет, след консултации с агенцията, да подготви свой подробен списък, който да изключва колкото може по-малко предприятия. Този списък би тряб¬вало след това да бъде представен в парламента и на него да му бъде дадено еднократното право да изключи от списъка всички предприя¬тия и имоти, които счита за нужно да останат част от държавната система или приватизацията им да бъде отложена за по-далечно бъ¬деще. След като по този списък бъде постигнато съгласие, агенцията ще има свободата да извършва приватизацията на всички предприя¬тия от списъка при минимално политическо вмешателство. Второ, за да се гарантира, че агенцията ще има и няма да загуби пъл¬ното доверие на парламента и на многото политически групировки в него, тя може да бъде преструктурирана като независима агенция, уп¬равлявана от двупартиен Управителен съвет, назначен от Министер¬ския съвет (или от министър-председателя или от министъра на финансите) и одобрен от парламента. В Съединените щати няколко важни независими агенции за надзор и регулиране имат точно такива управителни съвети с цел да се изчисти от политика всекидневната им дейност, като в същото време се запази някакъв ненатрапчив по¬литически надзор. Някои от тези американски агенции имат тричле¬нен управителен съвет, в който лицата се назначават от президента с условието двама да са от неговата политическа партия, а един да е от опозицията. След назначаването им тези членове трябва да бъдат ут¬върдени от Конгреса преди да заемат местата си в Управителния съ¬вет.
Подобен управителен съвет може да бъде създаден и за агенцията. Съветът може да се състои от девет души, като петима от тях да са от партията на мнозинството, а останалите четирима – от опозицията. Членове на парламента не би трябвало да имат правото да бъдат назна¬чавани за членове на съвета и би трябвало да се положат всички усилия за членове на съвета да се подбират подходящи, независими експерти с висока квалификация. Съветът ще утвърждава назначаването на изпъл¬нителен директор на агенцията и ще осъществява само общ контрол върху спазването на правилата и разпоредбите, ще следи за навремен¬ното изпълнение на задачите и за максималната честност при осъщест¬вяването на програмата. Членовете на съвета ще имат достъп до цялата информация на агенцията при вземането на решения, а периодично из¬пълнителният директор може да се консултира с тях. По този начин се запазва двупартийния надзор и същевременно се отдалечава от пряката политическа намеса, която би се появила, ако не бъде осигурена подоб¬на независимост.
Като цяло, тези реформи биха могли да помогнат за създаването на поредица от важни административни предпоставки, които ще позволят на амбициозната българска програма за приватизация да напредва въз¬можно най-бързо и цялостно.

Възможности и процедури за приватизация
Обемът на този труд и опитът на автора не се разпростират върху изброяването на конкретни цели или на конкретни приоритети, които българското правителство да следва. Вместо това, в този раздел ще се опитам да представя някои основни принципи, които би трябвало да се спазват при подбора на конкретни предприятия за приватизация.

Кои по-напред?
При наличието на 2200 големи държавни предприятия и хиляди помалки обекти в сферата на търговията и услугите, които предстои да бъдат приватизирани, от особено значение е да бъде създаден някакъв ред на приоритетите, при все че изобщо не е ясно как да се въведе такъв ред. Някои биха поставили на първо място фирмите, оборудвани със съвременна технология, защото те се смятат за потенциално конкурентноспо¬собни на световния пазар, обещават откриване на повече работни места и могат да донесат така необходимата твърда валута. Други биха пред¬ложили на първо място да се поставят носещите загуби фирми, защото те представляват най-тежкото бреме за икономиката и изискват ценни държавни субсидии. Трети подкрепят идеята печелившите фирми да са в началото на списъка, защото вече са показали възможности за добър мениджмънт и вероятно ще се справят с прехода по-добре от другите.
Въпреки че могат да се приведат много убедителни технически и икономически аргументи в подкрепа на всеки вариант, фактът, че приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес, налага на първо място при избора да бъде съобразяването с непосредствените полити¬чески опасения. Макар че и политическите партии, и обществеността като цяло подкрепят приватизацията, тази подкрепа отслабва поради скептицизъм и множество страхове. Нещо повече, тъй като изпълнява¬нето на всяка конкретна приватизация е изключително сложна задача и България няма опит в тази насока, много вероятно е в ранните етапи от процеса да бъдат направени грешки.
Поради тази причина се предлага първите няколко предприятия за приватизация да бъдат подбрани въз основа на лекотата, с която те мо¬гат да бъдат приватизирани и вероятността за най-скорошна поява на реална печалба. Така ще се увеличи доверието на обществеността към процеса, а служителите, осъществяващи го, ще имат възможността да усвоят техническите похвати при малък риск да допуснат големи греш¬ки. Като се постигнат няколко първоначални успеха, обществеността ще подкрепя по-активно процеса и политическото противопоставяне ще от¬слабне. Това ще направи много по-лесно по-нататъшното настъпателно прилагане на програмата и включването в нея на по-закъсали предприя¬тия.
Какъв вид предприятие би отговаряло най-пълно на тези изисква¬ния? Първо, неговото ръководство трябва да е на най-високо професио¬нално равнище и да подкрепя приватизацията. Броят на работниците да бъде подходящ за очакваното равнище на производство, така че да се сведат до минимум временните уволнения от работа. Възможностите за повишаване на производителността на труда също трябва да са доста¬тъчно големи, за да може да се увеличават производството и заплаща¬нето. Настоящата рентабилност на предприятието също е важно условие, защото осигурява продължаващ икономически успех, показва високите професионални качества на ръководството и ще привлича по-силно частните инвеститори.
В челото на списъка би трябвало да се поставят и предприятия, които вероятно биха привлекли чуждестранни инвестиции. Смесени предприятия, които привличат чуждестранен капитал, технология, познания за мениджмънт и по-добър маркетинг, биха могли да помогнат за бързото стабилизиране на предприятието. От значение е и това, че чуждестран¬ните партньори имат достъп до западните пазари и това би увеличило износа и печалбата в нужната твърда валута. Дали такива предприятия ще бъдат в сферата на съвременната технология или на по-традицион¬ните производства не може да се каже предварително и решението ка¬къв вид предприятие отговаря най-пълно на изискванията е най-добре да се остави на преценката на чуждестранните партньори, които риску¬ват собствените си пари и познават пазара.
Въпреки че България има сравнителен напредък в производството на изчислителна техника и това производство със сигурност ще бъде привлекателно за чуждестранните инвеститори, най-голяма притегателна сила за тях в България, поне в началото, вероятно ще има много ниско¬то заплащане на квалифицираната работна сила. Това предполага, че предприятия с трудоемко производство, като например монтаж на електронна техника, текстилна, хранително-вкусова и мебелна промишленост, производство на домашни потреби и др., могат да предложат най-привлекателни възможности за бързо възвръщане на инвестициите чрез износ срещу твърда валута и за повишаване на заплатите на работ¬ниците. Дали такъв подход няма да отреди на България ролята на нис¬коплатен черноработник на Европа? Нима примерът на Япония, Хонконг, Южна Корея, Тайван и Сингапур не е красноречив? Тези стра¬ни започнаха своя процес на развитие като се специализираха в производството на обикновени и евтини потребителски стоки като облекло и играчки. Така азиатците усъвършенстваха производствените си умения, натрупаха твърда валута за инвестиции и се научиха да пробиват на западните пазари. С течение на времето тези умения и преимущества бяха приложени в производството на все по-усъвършенствани продукти със същия успех. В резултат на тази стратегия въпросните страни постигна¬ха бързо повишаване на жизнения си стандарт и на конкурентоспособността си в световната икономика. За повече подробности по азиатския опит се отнесете към главата за икономиките на прехода.
Насочването на вниманието към високоусъвършенстваните технолоши за сметка на традиционното производство и услугите води до други потенциални проблеми. Първо, такава насоченост на приватизацията ненужно забавя подобряването на жизнения стандарт в България. Хра¬ните, облеклото и жилищното строителство са индустрии на ниско тех¬нологично равнище, но тяхното реформиране чрез приватизация ще доведе бързо до осезателно подобряване на жизнения стандарт на обик¬новения човек, а това, от своя страна, ще осигури обществената подкре¬па за приватизацията. Второ, такава насоченост пренебрегва факта, че дори в най-напредналите в промишлено отношение страни, високотехнологичните производства съставляват само малка част от общото про¬мишлено производство и че успехът на тези страни в постигането на висок жизнен стандарт за гражданите зависи изключително от поддър¬жането на висока производителност и на висока степен на внедряване на новости във всички производства – ниско- и високотехнологични. Всяка напреднала икономика представлява сложна мрежа от взаимнозависими отношения и да се съсредоточава вниманието върху едни сек¬тори за сметка на други, може да породи трайни проблеми и недостатъци, които се отразяват на всички клонове на промишлеността. Например, високоусъвършенстваните технологии са зависими от много, много нискотехнологични доставчици, както и от инфраструктурните индустрии, като транспорт, енергетика и телекомуникации. Да се реформира една, като се пренебрегват другите, означава да се намали ефек¬тивността на всякакви реформи, предприети във въпросната промишленост.
Познаването на тези взаимни връзки и зависимости е особено важно за ефективността и резултатността на една приватизационна програма и те трябва да се имат предвид при подбора на възможните цели. Използ¬вайки един вече познат пример, успешната приватизация на ресторанти също ще изисква фундаментални реформи (чрез приватизация и демо¬нополизация) на търговията на едро с храни и на снабдителната (транс¬портната) мрежа, както и на селскостопанското производство и пазарната мрежа. Преуспяващите ресторанти са зависими от надеждни¬те и разнообразни доставки на храни на конкурентни цени. Ако снабди¬телната мрежа остане под контрол, ако производството е ограничено от контрола върху цените и от производствените заявки, и ако търговията на едро не задоволява пазарното търсене, тогава приватизацията на рес¬торанти и на други обекти за обществено хранене няма да се доближи до печалбите, които ще се получат при необходимите предпоставки. Зае¬тостта и заплатите ще си останат ниски, ще бъде възпряно откриването на нови обекти и цените, които инвеститорите ще са склонни да предла¬гат на държавата или на общината, за да се сдобият с ресторант, също ще останат ниски като отражение на по-ограничените възможности за печалба.
По същия начин плановете за приватизиране на селското стопанство в Бцтгария, които са обект на внимание в отделна глава, няма да доне¬сат максималната изгода, докато многото помощни производства, на които разчитат стопанствата, не бъдат също приватизирани и не бъдат поставени в условията на конкуренция. Производството на семена, из¬куствени торове, пестициди, сондирането за водни кладенци, маркетин¬гът, транспортът и ветеринарното обслужване трябва да бъдат приватизирани, ако от селското стопанство се очаква да разкрие шлни-тс си потенциални възможности. Така в рамките на промишлените кло¬нове планът за приватизация би трябвало да бчле колкото може но-обхватсн, за да донесе максимална икономическа полза на общество¬то.

Значението на малките предприятия при приватизацията
Малките предприятия обикновено са основен източник на нововъведения и разкриване на нови работни места при пазарните икономики. В Съединените щати малките предприятия, за каквито се смятат онези с по-малко от 500 работници, осигуряват почти половината заетост в страната и около две трети от всички новоразкрити работни места през последното десетилетие. В по-голямата си част нашите успехи в област¬та на високоусъвършенстваните технологии през последните десет годи¬ни бяха дело на фирми, които през 70-те години не съществуваха. На практика всички тези фирми са започнали като малки предприятия с шепа хора, ангажирани с усъвършенстването на продукцията. Щом бъде разработен успешен продукт, фирмите започват да се разрастват бързо и много скоро се превръщат в големи работодатели и сериозни конку¬ренти на международните пазари. Арр1е Computer, Advanced Microdevices, Compaq Computers, Microsoft и Lotus са само една малка част от водещите фирми, които в края на 70-те години бяха малки, боре¬щи се за място предприятия.
Създаването на благоприятни условия за развитието на малките предприятия ще допринесе значително за успешното осъществяване на българската профама за приватизация. Може би най-важно в случая е, че тези нови предприятия ще разкрият възможности за работа на онези работници и мениджъри, които вероятно ще загубят работата си при приватизирането на нерентабилните и претрупани с работна ръка дър¬жавни предприятия. В Полша днес малките частни предприятия осигуряват според преценките работа на около 1. 5 милиона души.
Тези предприятия са също една школа за предприемачи и мениджъ¬ри, въоръжавайки ги с основните умения за водене на делова дейност, които могат да бъдат приложени в новоприватизираните фирми, изпра¬вени пред необходимостта в кратки срокове да се научат да оцеляват в условията на конкурентния пазар. Нещо повече, малките фирми ще пос¬лужат също като стимул за натрупването на капитал, който може да бъ¬де инвестиран в новонриватизираните фирми. С разрастването си те ще задоволяват също нуждите на българската профама за демонополиза¬ция, изпълнявайки ролята на конкуренти на приватизираните държавни предприятия. И накрая, тези фирми ще могат да послужат като парт¬ньори в смесени предприятия с приватизираните фирми и ще помогнат за запълването на много липси в снабдяването и на пазара, които веро¬ятно ще се появят в периода на икономическия преход.
Няколко български служители изразиха известна зафиженост относ¬но появата на общност на дребния бизнес, отбелязвайки че много от те¬зи нови предприятия били еднолични фирми, действащи в сферата на услугите. Това не трябва да бвде причина за тревога, защото структура¬та на дребнособственическия бизнес вероятно ще се промени с разраст¬ването и разширяването му и с появата на все повече възможности за откриване на такива предприятия. И наистина, като се имат предвид трудностите с достапянето на материали и след това на готови продукти в една система, в която все още главна роля ифас държавата, труднос¬тите при получаване на кредити от държавните банки и неясно форму¬лираното право да се придобива и притежава собственост, удивително е, че изобщо има някакви малки производствени единици! В по-голяма¬та си част насочването към сферата на услугите отразява колко малко възможности има все още за бчлгарскитс предприемачи. Насочвайки се към дребните частни услуги тези ноиои члюпили се предприемачи се учат на някои ценни делови навици, които могат да послужат при осъ¬ществяването на други замисли, щом се появят възможности за това. Показателен за напредъка, който може да се постигне, е примерът с Полша, където частните предприятия осигуряват днес приблизително 15 на сто от общото промишлено производство на страната.
Българската програма за приватизация може да създаде условия за този процес и да подобри перспективите си за бъдещето, като бързо обхване множеството малки обекти в сферата на търговията, обслужване¬то и туризма, които попадат под разпорежданията на Постановление 36. Бързото осъществяване на целите на това постановление ще даде силен тласък на разширяването на частния сектор в България. Само че изискването на 36-то постановление тези обекти да се дават под аренда е една недостатъчна, половинчата мярка, която само ще забави развитието на значителен дребен частен сектор. Въпреки че арендата може да бъде един вариант на приватизационната програма, за предпочитане е при преобразуването да бъде използван механизма на цялостна продажба, който дава на новия собственик пълни права върху собствеността и мо¬щен стимул за нейното възможно най-ефективно стопанисване, така че да бъдат запазени и подобрени инвестициите му. Трябва да се отбележи, че първата програма за “приватизиране” на малките предприятия в Ун¬гария, въведена на 31 декември 1988 година, изискваше даване на собст¬веността под аренда. Сега се подготвя промяна в законодателството, която ще позволи продажбата на всички такива предприятия, включи¬телно дадените вече под аренда. България би трябвало да следва при¬мера на Унгария, да се поучи от нейните грешки и да пристъпи направо към програма, насърчаваща цялостната продажба, както се предвижда в предложения български Закон за преобразуване и продажба на дър¬жавните и общинските предприятия.
Въпреки че цялостната продажба на имоти и предприятия е за предпочитане пред арендата, арендата все още може да се предлага като ва¬риант на онези инвеститори, които желаят да изберат тази форма за придобиване на собственост вместо цялостното закупуване на имот или предприятие. Дългосрочната аренда има това предимство, че не изиск¬ва значително първоначално вложение на капитал – вариант, който мо¬же да се окаже важен за България, където много потенциални инвеститори и предприемачи разполагат с ограничени средства. При предлагането на тази възможност, агенцията би трябвало да бъде неут¬рална по отношение на избора между аренда и закупуване, позволявайки на самите инвеститори да направят този избор. Освен това, не би тряб¬вало да има някакво ценово различие, осигуряващо предимство на една¬та форма пред другата и наемът за аренда би трябвало да бъде равен на реалния стойностен еквивалент на сравними имоти, определен при про¬дажба на търг.

Заблудата за стратегическия сектор
Много развиващи се страни, осъществяващи програми за приватизация на държавни предприятия, често разделят съществуващите предп¬риятия на две групи: едни, които се смятат за особено важни или “стратегически” и други, които не се възприемат като такива. Приватизационната програма се ограничава само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. Като прави това, правителството твърди, че стратегическите предприятия са твърде важни, за да бъдат оставени на частния сектор.
В подобни случаи към стратегическия сектор обикновено спадат предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси, или най-общо казано, точно онези предприятия, чиито клонове са от голямо значение за поддържане на стабилна икономика и за функционирането на множеството фирми и производства, които те обслужват. Това разграничение и свързаните с него забрани са отражение на една странна логика. Проявеното от правителството желание да въведе програма за отнемане на собствеността от държавата всъщност признава, че от обществената собственост оста¬ва все още много да се желае и че приватизацията води до подобряване на работата при по-ниски разходи. Тези правителства след това правят нелогичната стъпка на ограничаване на ефективните производства и добрия мениджмънт само в рамките на маловажни предприятия, като в същото време в истински важните за нацията предприятия се запазват места за некомпетентни ръководители. Въпреки че подобни действия са лишени от смисъл, твърде много страни не могат да разберат това и изключват много важни предприятия от обсега на приватизацията.
Изключение от това правило правят Ямайка и Аржентина. И двете страни успешно осъществиха приватизацията на своите телекомуникационни системи още в самото начало на приватизационните си програ¬ми. България би трябвало просто да прояви същата смелост като включи в приватизационната си програма колкото може повече предп¬риятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка. Една модерна, конкурентна икономика не може да функционира както трябва при наличието на морално остарели телекомуникации, енергетика и транспорт.

Демонополизация
След като толкова много големи предприятия заемат монополна позиция в икономиката, много важна за всяка приватизация би била една паралелна програма за раздробяване на тези предприятия на конкурира¬щи се единици. По своята дълбока същност монополите са неефективни и замяната на държавен монопол с частен монопол ще затвърди проб¬лемите от миналото, тъй като мениджърите ще си останат настрана от истинската конкуренция. Предложеният Закон ясно отчита това и член 28, алинея 1, изисква раздробяването на монополите на независими кон¬куриращи се фирми. Алинея 2 обаче предвижда едно изключение, въп¬реки че не е ясно как ще се прилага то.
Раздробяването по хоризонтала е най-прекият път към създаване на конкуриращи се стопански единици, но и раздробяване по вертикала съ¬що може да внесе подобряване в конкуренцията като се позволи по-лес¬но влизане в бизнеса на новосъздадените частни фирми или на току-що приватизираните стари фирми от други клонове на промишлеността. Освобождавайки потока на движение на материали по производствена¬та линия чрез раздробяване по вертикала, се улеснява влизането в конк¬ретна делова сфера, защото тези новосформирани “междинни” предприятия могат да послужат като подконтрактори за привличане на нови предприятия в тази сфера. Например, едно машиностроително предприятие може да се състои от машинен цех, монтажна линия, елек¬тронен отдел и леярски цех. Чрез раздробяването им в отделни стопанс¬ки единици, нови производители на машини ще могат по-лесно да се включат в този отрасъл чрез сключване на договори с отделните едини¬ци за доставка на необходимите им детайли за нови машини.
При отсъствието на подобни възможности за договаряне, обемът на първоначалните капиталовложения, необходими за изграждането на цялостно машиностроително предприятие, вероятно ще попречи за присъединяването на нови предприятия и ще доведе до запазване на монополната структура в отрасъла. В същото време, тези нови отделни стопански единици вероятно ще търсят делови отношения другаде – например леярският цех ще предложи услугите си за производство на селскостопанска техника, разкривайки по този начин нови работни мес¬та и засилвайки конкуренцията в отрасъла селскостопанско машиност¬роене. Много преуспели японски и американски производители разчитат предимно на независими доставчици за необходимите за пред¬приятията им материали. Подобна практика засилва конкуренцията, съкращава разходите на всички равнища от производствения цикъл и освобождава предприятието от необходимостта да насочва ценни ин¬вестиции към множество различни клонове на промишлеността.
Срещу тези предимства на конкуренцията и демонополизацията се изправя загрижеността, че предприятията, които се появяват в резултат на такова промишлено раздробяване, може да се окажат твърде малки, за да се възползват от значителните икономии, реализуеми от едно го¬лямо предприятие с напълно затворен производствен цикъл. Въпреки че подробното обсъждане на този въпрос не е предмет на тази глава, достатъчно е да се каже, че според практиката, икономиите в производството не са чак толкова големи, както някои смятат, а евентуалните тех¬нически предимства на по-големите мощности обикновено се стопяват поради недостатъците в мениджмънта, ниската степен на модернизация и отслабването на конкурентния натиск. Със своя по-малък вътрешен пазар, Япония например, поддържа единадесет печеливши автомобил¬ни производители, докато по-големият американски пазар притежава само три, които се сблъскват с много трудности в конкуренцията с по-ефективните и новаторски японски фирми.
Глава 5
Парична реформа
Ричард Ран
Резюме
Българската икономика се намира в период на сериозен упадък. Една от основните причини за него е използването на парична единица, която нито има стойностно покритие, нито е конвертируема. Следователно България по необходимост трябва бързо да предприеме фундаментална парична реформа.
Ефективни парични реформи могат да се осъществят и да бъдат успешни, не само ако се гарантират пълните права на частната собственост, но и ако функционират истински пазари на стоки и услуги без контрол върху цените.
За да смекчи съществуващите икономически трудности и да улесни паричната реформа, България трябва незабавно да узакони свободното обръщение на чужди валути и да разшири и либерализира съществува¬щите валутни търгове.
Възможностите за избор на парична реформа, сред които България би могла да избира, са следните: “разширена система на книжни пари”, “система на емисионната банка (валутен съвет)”, официално или неофициално използване на “парите на чужда държава” или използването на “златен стандарт” или “стандарт на стоковата кошница”.
Системата на книжни пари не би могла да функционира по антиинфлационен начин, докато не се елиминира в значителна степен нарастващият държавен дефицит. Бързото елиминиране на дефицита би могло да доведе до увеличение на безработицата над политически допустими¬те граници. Следователно въвеждането на системата на книжните пари, без в същото време да се позволи на разрастващия се частен бизнес сво¬боден достъп до държавни и частни финансови средства за изпълнение на договорите и сделките на частни фирми, би причинило само допъл¬нителни трудности.
Системата на емисионната банка незабавно би дала на България сил¬на парична единица, а би имала и предимството на една деполитизираща парична политика. За съжаление една функционираща система на емисионна банка изисква значителни валутни наличности, с които България не разполага и е малко вероятно да придобие в близко бъдеще.
Разновидност на системата на емисионната банка е система, при коя¬то централната банка пуска в обръщение пари, които могат да бъдат обменяни по фиксиран курс. (Това е тъй наречената система на споразуменията от Бретьн Удс.) Тази разновидност е всъщност частич¬на система на емисионна банка, която все още изисква значителни ва¬лутни наличности.
България би могла да реши изобщо да се откаже от контрол и еми¬сия на собствени пари и да премине към използуването на парични еди¬ници на други държави или на емисиите на частните банки. Използуването на чужди парични единици има предимството на деполитизиращи парични средства, но подлага страната на непредвидими действия от страна на страните, чиято валута се използва. Това накърня¬ва и чувството за национален суверенитет. Парите, пускани в обръще¬ние от частни банки и които нямат достатъчно стоково покритие изискват определена степен на развитие на частен пазар на капитали, което в България би могло да отнеме няколко години.
България е с твърде малка по мащаб икономика, за да премине самостоятелно към златен стандарт, но би могла да използува стандарта на стоковата кошница. Една прецизно разработена система на стоковата кошница има предимствата, че може да осигури парична единица с действително покритие, незабавна конвертируемост и валутна система, която може да се внедри паралелно със съществуващата парична систе¬ма. Следователно тази алтернатива е свързана с най-ниски разходи и но¬си най-малък риск.
В резюме може да се каже, че необходимата парична реформа в България трябва да протече по следния начин:
1. Да се започне с парична стабилизационна програма на лева чрез незабавни големи съкращения на кредитите, предоставяни на държав¬ните предприятия и чрез съкращаване на дефицита на държавния бюджет посредством намаляване на разходите и премахването на це¬новия контрол.
2. Незабавно да се разреши: а) свободното обръщение на чуждестранни валути; б) договорите да се сключват в чужда валута и в) неконтроли¬раните цени да се обявяват в чужда валута. Казаното по-горе е необ¬ходимо, защото в близко бъдеще левът няма да може да осигури адекватно необходимите парични функции даже и при прилагането на подходяща стабилизационна програма. Необходимо е да се разреши на частния сектор да има “надеждни пари”, за да осигури необходи¬мите работни места и да развива производството на достатъчно сто¬ки и услуги.
3. Да се позволи свободното развитие на ценни книжа и заместители, със стоково и финансово покритие, които могат да прераснат в силна и солидна българска валута.
Проблемът: Кризата в българската икономика.
Трудно е да се преувеличи сериозността на настоящето състояние на българската икономика. Съвкупният обществен продукт стремглаво спада заедно с промишленото производство. Безработицата нараства и според някои изчисления може да достигне 100 000 преди края на 1990 г., а според Световната банка към края на 1991 г. може да достигне 470 000. Наличните пари и кредитите нарастват бързо – ситуация, върху която централната банка почти няма контрол. В резултат на това инфлацията нараства бързо и може да достигне от двуцифрените числа през тази го¬дина до трицифрени през следващата.
Част от инфлацията е резултат от еднократното нагаждане на цените към факторите на търсенето и предлагането, след като цените бяха освободени. Еднократното нагаждане би могло да бъде приемливо, ако страната не беше изправена пред допълнителна лавинообразна инфла¬ция.
Съществуващата система за образуване на цените по администрати¬вен път доведе до огромни диспропорции в икономиката, неправилно преразпределение на ресурсите и намаляване на стимулите за производство на стоки и услуги за населението. Според някои оценки в резултат на икономическия спад 90% от хората сега живеят под “социалния минимум”, установен според българските стандарти. Поради полити¬ческия натиск заплатите сега се увеличават с по-бързи темпове от про¬изводителността и това несъответствие се задълбочава.
През последните няколко години дефицитът в държавния бюджет се увеличава непрекъснато. Както изглежда, правителството вече не може да контролира нарастването му. Освен това поради отсъствието на па¬зар на капитали, вътрешният бюджетен дефицит и субсидиите, давани на държавните предприятия, се покриват от пари без стоково покритие (т.е. просто се печатат пари, за да се покрие дефицитът).
България страда и от огромен външен дълг. Размерът на дълга в конвертируема валута през март 1990 г. наближаваше сумата от 9,2 милиар¬да долара. Тъй като приходите от външнотърговския обмен на страната бяха недостатъчни за обслужване на дълга, България прибегна до намаляване на валутните си резерви, за да балансира плащанията му. Прави¬телството беше принудено да обяви мораториум върху плащанията по главницата на външния си дълг през април 1990 г., а сега замрази и плащанията по лихвите му. Тези действия възпрепятстваха откриването на голяма част от необходимите акредитиви и намалиха възможността за международен стокообмен на тези български предприятия, които рабо¬тят за износ и се нуждаят от закупуване на суровини и материали.
На свой ред това рязко намали износа от България. В момента страната изживява силно спадане на износа и вноса, което още повече ще изостри дефицита и допълнително ще понижи действителния жизнен стандарт на народа.
Страните – членки на СИВ изоставят системата на плащане с преводни рубли и преминават от януари 1991 г. към плащане в твърда валута, което още повече ще утежни положението на България. Тя се изправя пред много по-сериозни проблеми от другите източноевропейски стра¬ни, защото Съветският съюз е едновременно най-големия потребител и доставчик в нейната икономика. Тъй като кризата в СССР се разширява и задълбочава, Съветите все повече се превръщат в ненадежден потре¬бител и доставчик. Много от продуктите, които българите произвеждат и продават в Съветския съюз, нямат друг пазар по света и за България няма да е лесно веднага да намери други пазари за своите продукти.
Другите държави дължат на България около 2,6 милиарда долара, но за жалост перспективите тези пари да се издължат не са големи. Най-големият длъжник на България е Ирак с 1,2 милиарда долара, които се изплащаха в доставки на нефт преди развитието на кризата в Персийския залив. Други по-главни длъжници на България са Либия, Алжир, Етио¬пия, Ангола и Никарагуа – страни с не особено добро платежно състоя¬ние.
Накрая, в резултат на бързо влошаващите се икономически условия, България губи едно от главните си предимства – част от най-добре обученото и квалифицирано население, предимно млади хора, напускат страната.
Потребността от парична реформа
Една икономика не може да функционира добре и да бележи икономически растеж, ако няма парична единица, с която хората да могат да купуват широк асортимент от стоки и услуги и която да е свободно конвертируема. Парите трябва свободно да изпълняват функцията си като платежно средство, средство за обмяна и стойностна ценност. Българс¬кият лев не удовлетворява посочените по-горе цели.
Българите имат слаба представа какви стоки и услуги ще могат да се купуват с българския лев през следващата година, а още по-малко – след пет години. Без наличието на задоволителна сигурност, че парич¬ната единица ще поддържа покупателната си способност за един по-продължителен период от време, икономическото планиране в отделните фирми става почти невъзможно. Всички започват да избягват инвестирането и спестяването, а прибягват към презапасяване със стоки, което води до загуби и изкуствен дефицит. Това особено засяга спестовното дело в България, където лихвеният процент е фактически отрицателен за вложителите. Това кара хората да не влагат парите си във финансови¬те авоари, което пък води до недостиг на средства във фондовете за ин¬вестиране. В същото време, ако инвеститорите не са сигурни дали ще могат да възвърнат капиталовложенията си поради влиянието на парич¬ни фактори, те ще намалеят. В резултат се формира по-малко капитал, което пък води до намаляване на производителността и понижаване на жизнения стандарт, което нямаше да се случи, ако съществуваше ста¬билна парична единица.
Алтернативни парични системи
България има нефункционална парична система. Тя няма друг избор освен да извърши реформа и разполага с няколко алтернативи, изброе¬ни по-долу:
1. Възстановяване на икономиката с централизирано планиране, при която парите имат пасивна функция и централната банка разпределя кредитите и пуска пари в обръщение.
2. Система на книжни пари. Това е системата, която преобладава в големите страни на Запад, при която централната банка определя сте¬пента на паричното нарастване и до голяма степен и лихвения процент.
3. Парична система от типа на възприетата в Хонгконг, при която емисионна банка издава и регулира наличието на парични знаци в страна¬та на основата на количеството чужда валута, която страната притежава. Обикновено за парична основа служат чуждите валути на основните търговски партньори.
4. Използуването на пари на чужда държава. Някои малки страни по света са възприели нечия чужда валута за собствена. В няколко стра¬ни се използува щатският долар, а в повечето държави от Западна Африка се използува френският франк. Разновидност на тази система е вариантът, при който правителството не издава пари, а позволява на участниците в частния пазар сами да определят коя валута да из¬ползват; техният избор е между парите, пуснати в обръщение от бан¬ките, или парите на другите държави.
5. Използуването на златен стандарт или на стандарта на някоя друга стока или стокова кошница. При тази система както правителството, така и частните банки могат да пускат в обръщение парични единици.
В следващия раздел накратко са разгледани споменатите по-горе възможности и е обсъдена приложимостта им към положението в България.
1. Икономика с централизирано планиране. Политическата обстановка в България и в света показва недвусмислено нежизнеспособността на тази алтернатива. Икономическият растеж във всички икономики през последните години направо спря. По своята същност системата с централизирано планиране достига точка, след която не може повече да расте. Не е тук мястото да се критикуват противоречията, присъщи на социалистическите икономики с централно плани¬ране, но се надяваме, че читателите разбират защо централизираната социалистическа икономика вече не е разумна алтернатива. Това се отнася особено за България, като се има пред вид разпадането на сис¬темата на СИВ.
2. Система на книжните пари. Повечето парични системи на Запад сега са от този тип. При тях има централна банка, която определя ръста на наличните парични средства, а често и лихвения процент. Тези системи се характеризират с пари, които не са явно обвързани с някаква стока, например злато. От времето, на разпадането на Бретънудската система в началото на 70-те години, когато беше премахнато обвързването на долара със златото (т.е. вече не се гарантираше злат¬ното покритие на долара), основните системи на книжни пари се ха¬рактеризират с устойчива и всепроникваща инфлация. При големите икономики тя се задържа на управляемо равнище в интервала на едноцифрените числа, като голяма част от тези страни поддържаха ин¬флация от около 2-6% през повечето години. Дори този относително скромен размер на инфлацията обаче действаше деструктивно на икономическия растеж. За щастие в резултат от прилагане на усъвър¬шенстваните инструменти на пазарите на капитал, например оценки на паричния пазар и други различни форми на квази-индексирани фи¬нансови инструменти, вложителите можаха да се предпазят от най-тежките последици на инфлацията. Тенденцията към по-ниски облагания на спестяванията както чрез намаляване, така и чрез отлагане на облагането на спестяванията, позволи на повечето Западни страни да постигнат относително висока степен на формирането на капитали през 80-те години.
На големите страни в света беше трудно да управляват системите на книжни пари, а фактите показват, че повечето по-малки страни срещна¬ха още по-значителни трудности при успешното управление на чисти системи на книжни пари. Причините за тези трудности въобще не са из¬ненадващи. Преди всичко във всяка страна винаги се прилага полити¬чески натиск, за да се увеличи наличието на парични средства с по-голяма скорост, отколкото снабдяването със стоки и услуги (т.е. той по същество е насочен към инфлацията). Точно затова много правител¬ства се опитват да основат независими централни банки, най-малко за да изолират частично паричната система от политическия натиск, но и това се оказва почти невъзможно.
На второ място, средствата или инструментите, които централните банки използват, за да провеждат парична политика, са твърде неточни. Така че между паричните ускорители и спирачки и паричния двигател има много хлабави и изплъзващи се връзки. В резултат на това грешки¬те и претоварването на паричните ускорители и задръжки са общи характеристики на тези системи. За жалост повечето централни банки и международни организации като Международния валутен фонд препоръчват именно тях, отчасти защото на участниците им се струва, че мо¬гат да управляват системата по-добре, отколкото показва емпиричният опит.
Всички обаче са съгласни в едно, че за да може системата да функционира, са необходими няколко условия. За нещастие част от тях не съществуват в България. Първо, на практика всички цени трябва да се определят от пазара, защото те са информация, т.е. мотивират бъдещите производства и разпределението на оскъдните ресурси. Без тази ценова информация нито икономиката, нито паричната система могат да функционират нормално. Това се отнася, разбира се, до всеки действителен паричен режим. Второ, общият размер на дефицитните разходи от страна на правителството, включително и на правителствените кре¬дити, предназначени да покрият текущите задължения на държавата или на частния бизнес, трябва да бъдат минимални. Това е особено важно за икономики, които нямат добре развити пазари на капитали, защото означава, че голяма част от направените от правителството дългове и дефицитните разходи ще бъдат покрити с емисия на допълнителни парични средства. Този излишък от пари директно преминава в по-ви¬соки равнища на инфлация.
Трето, за да бъде ефективна системата на книжни пари изисква свободен режим на валутния курс и вътрешна конвертируемост на паричната единица. Без свободна конвертируемост на валутата по курс, определен от пазара, правителството или ще надцени валутата, което ще затвори експортните пазари и на свой ред ще намали размера на ва¬лутните средства, необходим за осигуряване на вноса, или ще я подцени, което ще доведе до “изтичане” на ресурси от страната. И двете алтерна¬тиви водят до неправилно и изцяло погрешно икономическо преразпре¬деление и възникване на черни пазари на пари. Използването на частичен контрол върху цените или на купонна система подкопава це¬лостта на парите и на свой ред ражда черни пазари.
Още веднъж трябва да се каже, че конвертируемостта е необходимо условие за всяка пълноценно функционираща и жизнеспособна парична алтернатива. България обаче не може да прилага фиксиран валутен курс, поради липсата на валутни резерви. Следователно България тряб¬ва веднага да възприеме системата на плаващ курс. Първоначално това може да се направи чрез разширяване на съществуващата система от търгове, така че всеки, който има нужда от обмяна на валута, да може често да я върши.
В заключение трябва да се отбележи, че използването на системата на книжни пари от малки държави ги изправя пред риска от резки про¬мени в политиката на главните централни банки.
Условията за успешен режим на книжни пари са желателни и необходими в хода на времето за бърза степен на икономически растеж. А е възможно необходимите за него условия да се създадат почти веднага след прилагането на тъй наречената “шокова терапия”, каквато наскоро изпита Полша.
“Шоковата терапия” има очевидни предимства, но има и някои “жестоки” страни. Трябва да се повтори, че положението в Полша е добър пример за предимствата и недостатъците й. Първото предимство е, че стоките веднага се появяват на пазара. Стокови позиции, които не могат да се осигурят от собствено производство, се внасят и по този начин потребителят може да получи всичко, което пожелае във Варшава, сти¬га да има пари да го плати. Елиминирането на изкуствено наложените ограничения в снабдяването дава възможност колелата на производст¬вото да се задвижат отново. Главен недостатък е, че нерентабилните държавни предприятия, неразполагащи вече с лесно достъпни кредити, са принудени да се освободят от част от трудовите си ресурси или изця¬ло да се закрият. Това води до стремглаво покачване на безработицата. В същото време цените растат бързо и още веднъж, както показва положението в Полша, съществува еднократен ценови ефект, възникващ от нагаждането на цените към международните пазарни равнища или към реалните производствени разходи, след което инфлацията бързо спада.
Но за един кратък период повечето, ако не всички хора, понижават жиз¬нения си стандарт.
България изпитва и ще продължава да изпитва през следващите месеци, а може би и години, последиците от повишаване на безработицата и спад в реалните доходи на голяма част от населението, независимо от политическата алтернатива, която избере. Следователно истинският въпрос, с който се сблъсква българското правителство, е има ли друга алтернатива, която да ускори по-голямото предлагане в икономиката. Бързият растеж на предлагането е необходим както за осигуряване на заетостта на работниците, подлежащи на освобождаване от съществуващи предприятия, така и за осигуряване на допълнителни стоки и услуги с оглед повишаване на конкуренцията в ценообразуването и подобрява¬не на жизнения стандарт.
За щастие съществуват алтернативи за придвижване или към режим на книжни пари чрез незабавна “шокова терапия”, или постепенно реализиране на чист режим на книжни пари. И двете алтернативи ще смек¬чат непосредствените трудности, пред които са изправени хората и ще доведат до по-бърз обрат в икономиката, насочен към по-бързи темпове на растеж. Тези алтернативи ще бъдат разгледани по-подробно при обсъждането на възможните парични режими, което следва по-нататък.
3. Система на емисионната банка Известен брой малки и много успешно развиващи се икономики са използвали тази възможност, при която централната банка е заместена от “емисионна банка (валутен съвет)”. Хонгконг и Сингапур са най-успешните примери на внасящи петрол страни, които използват емисионна банка. Сър Алън Уолтърс описва банката на Хонгконг, по следния начин:
Хонгконг няма централна банка и парична политика. Има просто емисионна банка, която разменя паричните знаци на Хонгконг за до¬ларови банкноти с отчитане на съществуващия курс от 7,8 (с малък резерв в двете посоки за покриване на разходите по размяната). От друга страна Великобритания, Германия и Франция имат мощни цен¬трални банки, които пускат в обръщение много силни пари чрез анга¬жиране в операции на открития пазар. Те могат и наистина разнообразяват шконтовите си проценти на краткосрочните парични пазари, за да установят това, което според тях са “подходящи” финан¬сови условия. Емисионната банка на Хонгконг няма такива пълномо¬щия. Тя не играе никаква роля на кредитния пазар, няма възможност да влияе на лихвените проценти и няма никаква дискреционна власт. Това е просто едно ведомство за превръщане на валута, чиито функ¬ции са сведени до работа с този фиксиран курс. Централна банка на Хонгконг всъщност е Управителният съвет на федералната банка на САЩ (Б.пр.- Национална банка на САЩ), над който Хонгконг няма какъвто и да било контрол и оказва минимално или никакво влияние. Всъщност Хонгконг е подчинил суверенитета си на паричната поли¬тика на САЩ. В смисъла на една парична политика, съществуването на емисионна банка е равносилно на това щатският долар да цирку¬лира в Хонгконг. Единствената разлика е, че това е друга валута, представляваща допълнително законно платежно средство, облагано с данък за пускането му в обръщение, който се плаща от собственика на емисионната банка — правителството на колонията. [1]
Използването на емисионна банка изисква пускане в обръщение на собствена валута, която е лесно конвертируема в чужда валута при точ¬но определен и фиксиран курс. Изисква се също собствената валута да бъде осигурена с ликвидни резерви, съхранявани от банката, които тряб¬ва да са равни или по-големи от стойността на собствената валута, пус¬кана в обръщение и деноминирана в чуждата резервна валута. Голямото предимство на системата на емисионната банка е, че има дисциплина на конвертируемостта при фиксиран курс с покритие от чужда валута. Това внася надеждност и доверие в собствената валута. Нормално функциониращата система на емисионна банка деполитизира паричната сис¬тема и изолира обществените средства от действията на безотговорни политици. Друго предимство е, че емисионната банка овладява неинфлационния данък върху пускането на пари в обръщение. Това става, за¬щото отговорностите на банката не носят печалба, докато резервните авоари представляват предимно носещи процент облигации, които са депозирани в издаващите ги банки. Емисионните банки най-често само издават банкноти и монети. Ортодоксалните емисионни банки практи¬куват поддържане на резерви от 100 до 110% в чужда валута. Логиката в поддържането на резерви над 100% е в осигуряването на буфер, ако облигациите или другите чужди авоари започнат да губят стойност.
Професорите Ханке и Шулер описват как една емисионна банка би могла да функционира в източноевропейска страна като България.
Емисионната банка ще трябва да замени Националната централна банка. Новата банка ще отдели настрана авоарите в чужда валута, осигуряващи резерв от 100-110% срещу нови банкнотни емисии. От какво количество чужда валута ще се нуждае емисионната банка, ще зависи от валутния курс на новите банкноти по отношение на резер¬вите в твърда валута. Този курс най-добре може да се определи чрез плаващ курс на старата валута спрямо твърдата. След разумен пе¬риод на наблюдение на плаващия курс, емисионната банка може да фиксира “точния” курс на новата валута по отношение на резервната валута (или валути). Ако правителството няма достатъчно чужда ва¬лута, може да заеме от Западни правителства и/или от международни организации, като декларира, че ще върне дълга от лихвения процент на резервните авоари в чужда валута. Да си припомним, че съвкупни¬те печалби на банката ще се появят от разликата между лихвения процент върху инвестициите й и пуснатите в обръщение банкноти, ко¬ито не носят лихвен процент на притежателите си. Докато лихвените проценти върху инвестициите на банката превишават заемните лих¬вени проценти, тя може да събере значително количество чужда валу¬та за покритие на издадените банкноти.
Фиксираният валутен курс и резервната валута са жизнено важни. Всички успели емисионни банки са имали фиксиран валутен курс. Фиксираният курс налага дисциплина, която вероятно не би била тол¬кова строга при чисто дискреционна парична политика. Всъщност ед¬на потенциална слабост на правителствените емисионни банки е фактът, че няма абсолютен начин да се попречи на правителството да принуди банката да девалвира валутата поради вътрешно полити¬чески причини.
Интересно е да се отбележи, че единствената емисионна банка, която е действала в Източна Европа “Danziger Zentralkasse A.G.” е била принудена да прекрати дейността си, защото политиците са искали по експанзивна парична политика. През октомври 1920г. ” Zentralkasse ” пуснала в обръщение “псевдо” гулдени в открития град Данциг (сега Гданск). Те са били осигурени 100% с британски лири стерлинги като резерва, която се е съхранявала в Bank of England. До момента на поглъщането на “Zentralkasse” от страна на банката в Данциг през март 1924 г., “Zentralkasse” е поддържала фиксиран курс от 25 “псевдо” гулдена за лира стерлинга и е осигурявала стабилна валута. [2]
България ще е изправена пред два основни проблема, ако опита да възприеме системата на емисионната банка. Първият е липсата на чуж¬да валута и вероятно няма да е толкова лесно да се заемат необходими¬те количества от Западните правителства и международните организации, както твърдят Ханке и Шулер. Вторият и по-важен проб¬лем е, че системата на емисионната банка все още зависи от увереност¬та на гражданите и на деловите среди, че политиците няма да девалвират валутата, дори да имат всички пълномощия да го направят. Без стабилна международна опора на паричната система, няма да има достатъчно вяра, че и новите политици и правителства ще работят с нужната отговорност. Освен това допълнение трябва да се каже, че дори при система на емисионна банка валутата може да пострада от инфла¬ция, ако резервната валута на съответната страна или страни бъде във¬лечена в инфлационна или безотговорна политика. Но дори в такъв случай емисионната банка очевидно ще бъде по-добра от съществува¬щата система, въпреки че и тя ще изисква същия вид “шокова терапия” на икономиката, както и система на книжните пари. Системата на еми¬сионната банка ще осигури на България валута не по-стабилна и добра от валутата или валутите, използвани като резерва.

Има вариант на системата на емисионната банка, който е изпробван в няколко страни и при който централната банка издава парични едини¬ци, които могат да бъдат обменяни срещу чуждестранна валута на фик¬сирана цена. Тази система по същество е емисионна банка с частични резерви, доста напомняща Бретънудската система. За съжаление има няколко проблема, свързани с тази система, поради които тя е неподхо¬дяща за България. Първият и най-важен проблем е, че отново се изиск¬ват значителни резерви в чужда валута. Вторият е, че тя не предпазва финансовите власти от прилагане на инфлационна политика до изчерп¬ване на резервите от чужда валута, което пък води до рязка девалвация. Третият проблем е, че системата отново се сблъсква с проблемите за резервната валута.
4. “Използване на парите на друга страна”. Използването на валутата на друга държава придвижва концепцията за емисионната банка крачка напред. При тази система България всъщност ще използува паричната система и банкнотите на друга държава. Някои малки дър¬жави винаги са го правили. Най-често я използват страните, които са били част от колониални империи като британската или френската. Щатският долар например се използва в редица страни като Либерия и Панама.
Емисионната банка има предимството, че изцяло елиминира мест¬ния политически натиск за инфлация на паричните запаси и не изисква страната да има централна банка или да решава проблемите, с които се сблъсква тя. За малките икономики, които са в географска близост с голямата страна, чиято валута използват или са изцяло икономически доминирани от нея поради инвестиции, туризъм и др., такава система има здрав смисъл.
Използването на паричната единица на друга държава има няколко сериозни недостатъка. Страната е изцяло зависима от страната, чиято валута е избрала за резерв в паричната си политика. Много е лесно за страна, чиято валута се използва, да се ангажира в икономическа война срещу зависещата от валутата й държава. Да припомним само икономическите щети, които САЩ нанесоха на икономиката на Панама. До го¬ляма степен САЩ имаха възможност да нанесат този икономически удар, защото панамците използваха щатския долар. Освен това много страни поради национална гордост и в израз на суверенитета си предпо¬читат да използват собствена парична единица. Изключението може би ще дойде от развитието на истински многонационални валути като екю или специалните права за тираж (СПТ). Екю, на основата на цените (т.е. стойността се фиксира според стоковата кошница) или СПТ на ос¬новата на цените, евентуално може успешно да се превърне в основна световна валута.
Ако България реши да използва валутата на чужда държава, ще тряб¬ва да избира между германската марка, щатския долар, екюто или СПТ. Използването на която и да е от тези валути подчинява България на паричната политика на съответните централни банки, т.е. на Герман¬ската федерална банка или Федералната банка на САЩ или на централ¬ните банки, формират екюто или СПТ. Тези четири алтернативни валути са очевидно по-добри от българския лев, но никоя от тях не е аб¬солютно стабилна по отношение на цената си или предсказуема по от¬ношение на действията на съответната централна банка.
Още веднъж трябва да се каже, че както при разгледаните по-горе системи, така и тук никаква чужда валута не може да бъде използвана като национална парична единица, докато българската икономика не се превърне в истинска пазарна икономика със свободни цени и частна собственост. Използването на някоя от тези валути от българските граждани и в стопанската дейност по време на прехода ще го подпомог¬не и ще смекчи икономическите трудности. Вече няма причини на бъл¬гарските граждани и предприятия да се забранява да сключват договори във всяка чужда валута, която пожелаят и да я притежават както в брой, така и на влог в български или чужди банки. Предоставянето на такава валутна свобода ще позволи на много българи да се защитят по време на икономическия преход.
Важно е също така българското правителство да устои на опитите да се установи контрол върху цените в чужда валута, дори и върху малкото групи стоки, върху които ценовият контрол в лева може да се запази през част от преходния период. В условията на валутна свобода прави¬телството ще даде възможност на хората да прехвърлят средства и да сключват договори в чужда валута. Това не означава, че чуждите валути трябва да станат законно платежно средство, задължително за българс¬кото правителство, нито пък че то трябва да плаща в други валути, ос¬вен в лева. Свободното обръщение на чужди валути без никакви ограничения на практика ще създаде конвертируемост. Трябва да се съз¬дадат частни законни пазари за обмяна на валута, които само ще подпо¬могнат икономическия прогрес, при положение, че валутните резерви на държавата са изчерпани.
5. Златен стандарт или стандарт на Стоковата кошница. В исторически план парите са възникнали, за да се намалят разходите при сделките и търговията. Търсенето на парична ефективност е довело до възникването на пари, основани на специфични стоки като злато или сребро. При златния стандарт паричната единица е равна на оп¬ределено количество злато и всички, които са печатали банкноти и секли монети, са се съгласявали или са били принудени да ги компен¬сират с определено количество злато за една парична единица. Това се е отнасяло както за държавата, така и за частните банки.
Златният стандарт има няколко предимства. Най-важното от тях е, че запасите от злато не са се определяли чрез политически средства, а са се определяли от разходите по производството му, свързани с цената. При положение че запасите от злато са били определяни ендогенно, количеството пари, пускани в обръщение от частни или държавни банки, стриктно се е ограничавало от желанието на населението да го поддър¬жа на това равнище при преобладаващата цена. Тези характерни черти на златния стандарт са предпазвали политическите власти от предиз¬викване на инфлация на паричните количества, а оттук са били избягва¬ни и резките колебания в стойността на парите. На практика обаче златните стандарти не са безупречни. Като всяка друга стока, която из¬пълнява ролята на паричен еквивалент, тя просто отразява промените в относителната й цена спрямо общата стойност на парите, а не някаква реална постоянна стойност. И по-точно, като се има предвид сравнител¬но ограниченото снабдяване със злато през периодите, когато търсенето на пари е нараствало бързо, то е могло да се удовлетворява единствено чрез дефлация. От друга страна периодично са били откривани нови златни находища и са били подобрявани технологиите в минното дело и преработката на злато, което пък е причинявало инфлация.
С отказването на страните от златния стандарт те са се насочили към количествени парични стандарти. Това означава, че стойността на пари¬те се е определяла от количествените показатели на търсенето и предлагането. Както вече беше обяснено, количествените или “книжни” (без покритие) стандарти водеха до постоянна инфлация, в условията на оказване на политически натиск върху финансовите власти да увелича¬ват паричните наличности по-бързо от снабдяването на пазара със стоки и услуги.
От друга страна ценови стандарт като златото определя разчетната единица като нещо различно от средство за обмен. Повтарям,че с цено¬ви стандарт, определен от държавата, се дефинира стойността на раз¬четната единица, а обществото определя номиналното количество пари, което ще съдържа тя.
Икономистите отдавна са разбрали, че при стандарти за стойността, основани на много стоки или стокови кошници, има много по-голяма вероятност да се постигнат стабилни реални стойности, отколкото при стандарти, основани на една стока, каквато е златото. В исторически план обаче тази идея е била смятана за непрактична и твърде скъпа, по¬ради необходимостта да се съхраняват всички стоки в кошницата. Както отбелязва д-р Уорън Коутс от МВФ:
“Две нови развития в нашето разбиране на паричната система породиха интерес към стоковия стандарт в качеството му на опора на парична система. Първото е осъзнаването на факта, че един жизнеспособен стоков стандарт не изисква обръщането на пари в спе¬цифични стоки, определени за разчетно средство. Това силно опрос¬тява и снижава разходите за поддържането на тази система. Второто е осъзнаването, че пазарното регулиране на количеството обърнати в стоки пари е еднакво както за парите, пуснати в обръщение от банки¬те, така и за тези, пуснати от държавата.” [3]
По подобен начин сър Алън Уолтьрс, може би най-отявленият защитник на идеята за конкуриращи се валути и за стокови пари в Европа, които той нарича ЕКОМ (Европейски пари на потребителски стоки), в обосновката за ЕКОМ отбелязва:
“Идеята за стокови пари, които не се опират на тесните основи на запасите от сребро и злато, а са основани на широк кръг представител¬ни стоки или услуги, редовно излиза на преден план при дискусии за база на парите. Привлекателността на преминаването към кошница със стоки или дори с услуги, се състои във факта, че се избягват спе¬цифичните характеристики на запасите от злато и сребро и всички по¬литически проблеми, свързани с производителите или притежателите на злато. Освен това абсурдно е за оскъден ресурс, ка¬къвто е златото, да се дълбаят ями в земята и да се извлича от тях, са¬мо за да се погребе отново в бездънните хранилища на световните централни банки. Преминаването към обикновени, полезни за търгу¬ване стоки изглежда много по-привлекателно като база в действител¬ната икономика.
Очевидно стоковата кошница трябва да е много голяма, за да побере нормален брой видове търговия на едро. Също така стоките трябва да са лесни за съхраняване и да имат идентифицирано и унифицирано качество, както при златния стандарт съдържанието на злато е било с определена чистота. А финансови власти трябва да могат свободно да боравят със списъците от стоки в качеството си на главен стоков разпределител.
Представата за финансови власти, държащи под ключ огромни количества стоки и вероятността никой да не може да добави нещо към съществуващите планини от зърно, хълмове от сирене и езера от нефт, е достатъчна да охлади ентусиазма на голяма част от човечест¬вото…
Но много икономисти (макар че ми се струва, че Ървинг Фишър бе¬ше първият) прегърнаха идеята, че всъщност за кошницата не се изискват истински стоки. Вместо тях просто може да се закупи валута чрез предоставяне на финансови авоари, които предоставят на прите¬жателя си достатъчно ресурси да купи стоките, ако пожелае. Въпро¬сът е да се съхрани стойността на валутата като се осигури превръщаемостта й в авоар от резерви, който има стойност, опреде¬лена като константа във термините на стоковата кошница. Ако нап¬ример някой дефинира авоара от резерви като фиксирана част от стоковата кошница (или кошницата с услуги), която влиза в индекса на цените на дребно, тогава една парична единица, която може да бъ¬де превърната в авоар, ще бъде с достатъчна стойност, за да закупи тази част от кошницата.” [4]
За България ще е целесъобразно да възприеме стандарт, основан на стокова кошница, но няма да е уместно да възприеме златен стандарт. Българската икономика е твърде малка в сравнение със силите, които движат цената на златото в условията на основните световни конвертируеми валути. Голямото предимство на стандарта на стоковата кошни¬ца за България е, че първо ще осигури изцяло външна опора или основа за българската разчетна единица, независима от промените на полити¬ческите ветрове. Второ, ще бъде лесно тази парична единица да се въве¬де поетапно, успоредно със съществуващата. По-точно тя, ще може да служи като парична единица за новия и бързо разрастващ се частен сек¬тор, позволявайки по този начин предлагането да нараства бързо на фо¬на на упадъка на държавните предприятия. Това ще позволи и възникването на нови производители на стоки и услуги, докато държав¬ните монополисти изчезват и цените се освобождават. Обаче това не трябва и не може да се използува като постоянна патерица за избягване на освобождаването на всички цени и на елиминирането на държавните субсидии за предприятията.
Прецизно разработен и организиран стандарт на стоковата кошница, използващ частни и независими източници на дефиниране на кошница¬та и пълнотата на нейната формулировка, е в състояние по-скоро да да¬ри България с една от най-стабилните валути в света, отколкото с най-слабата. Това на свой ред ще подпомогне бързия преход към пазар¬на икономика, защото ще позволи на инвеститори и производители да планират своята дейност веднага и със сигурност, намалявайки по този начин безработицата и дефицита на стоки. Ако опитът се окаже успе¬шен, българската парична единица наистина може да стане еталон за много други страни, чиято валута в момента е нефункционална, което ще позволи на България да се превърне във финансов център.
По-долу е описан методът, по който стандартът на стоковата кошни¬ца може да се въведе в България на етапи, без сътресения и конструк¬тивно.
Както вече бе отбелязано, България страда от липсата на конвертируема или стабилна валута. По-точно липсата на конвертируемост огра¬ничава възможностите на България да привлече необходимите чуждестранни инвестиции и активно да се включи в международната търговия.
В България и на други места има очевидна нужда от парични инструменти, които осигуряват всички функции на парите (т.е. платежна еди¬ница, средство за размяна и стойностна ценност), като се има предвид провала на много държавни пари в опита им дори да се приближат до тези свои основни функции. Независим от държавата паричен инстру¬мент, основан на стокова кошница, сега е реална възможност поради следните обстоятелства: 1) процъфтяване на стокообмена, като цените на различните стоки както в брой, така и в перспектива, се определят от търсенето и предлагането в открити търгове; 2) появата на международ¬ни пазари, на които доста стоки имат единна световна цена; 3) развитието на паричнопазарни фондове, на парични и стокови взаимоспомогателни фондове, чрез които инвеститорите могат да се застраховат от инфлацията въобще.
В резултат на тези нови условия вече е възможно да се създаде постоянна оценъчна единица (ПОЕ), която да се използва в България. ПОЕ може да бъде финансов инструмент, предназначен да подпомогне пре¬хода на лева в конвертируема валута. Използуването на ПОЕ е замисле¬но, за да създаде еквивалент на свободно конвертируема валута, парична единица със стабилна покупателна способност, финансов меха¬низъм за привличане на твърда чужда валута (която сега се съхраняват тайно в България); средство за подпомагане превръщането на София в източноевропейски финансов център и източник на печалби в твърда ва¬лута за България.
ПОЕ би могла да се дефинира като цената, необходима за купуване на специфични, точно определени количества от стоки за пазарната сто¬кова кошница, например нефт, пшеница, царевица, калай, каучук и др.
Стойността на ПОЕ ще се определи независима организация в условията на пазарната кошница със стоки и услуги, необходима за купуване на ПОЕ с всякаква конвертируема валута. Тази организация след това ще даде право за продажба на банкноти или предявителни облигации. Потенциални права за емисия биха получили банките, застрахователните фирми, фирмите — комисионери или дори корпорации за потреби¬телски стоки.
Причината да се дадат права върху ПОЕ е тя да се поддържа непокътната. Историята ясно показва, че когато една и съща организация, най-често държавата, едновременно определя паричния стандарт и пус¬ка парични средства в обръщение, съществува голямо изкушение да се подкопае стойността на валутата. Потребителите на ПОЕ трябва да бъ¬дат абсолютно уверени, че основата й е непокътната. Това трябва да се гарантира и от икономисти с безупречна репутация от различни страни, които ще бъдат “съвет от гаранти” на дефиниращата организация. Съве¬тът ще се самообновява и ще има само една функция – да удостоверява факта, че каквито и промени да са направени с течение на времето в състава на стоковата кошница, те не подкопават, а само подобряват ней¬ните функции.
В допълнение към определянето на правото върху ПОЕ, предоставе¬но на упълномощените организации, дефиниращата организация трябва често да дава ценови квоти за ПОЕ съобразно условията на водещите твърди валути. В началото, за да разберат хората, че ПОЕ всъщност е пътнически чек с постоянна покупателна способност и че представлява по-добро средство за съхранение на стойността от другите пътнически чекове или валути, трябва да се организира кампания за маркетинг. Ор¬ганизациите, които са получили право върху ПОЕ, трябва да плащат такса за използването на името на ПОЕ и за определената стокова кош¬ница; те трябва да платят на дефиниращата организация такса за полу¬чаването на протоколираните ценови квоти върху ПОЕ, да платят такса върху общия брой деноминирани чрез ПОЕ банкноти или предявени об¬лигации, издадени и намиращи се на депозит, или за заеми, теглени в ПОЕ, които да бъдат изплатени от организациите, издаващи ПОЕ. Так¬сата трябва да бъде достатъчно малка, за да не задържа операциите, ко¬ито се извършват с ПОЕ, и да не насърчава емитентите на ПОЕ да се насочат другаде за парична дефиниция и други услуги, предоставяни от дефиниращата организация. Емитентите на ПОЕ ще издават ценни кни¬жа (например банкноти), които няма да носят лихва. Те обаче ще прие¬мат депозити в ПОЕ, от които ще се получават дивиденти.
Емитентите на ПОЕ ще имат стимул да издават банкноти, тъй като ще получават “плаващата разлика” между стойността на банкнотата в момента на продаването й и при изкупуването й (ако това изобщо се случи). Всъщност много от банкнотите никога няма да бъдат изкупени, ако се пуснат в общо обръщение, защото с течение на времето доста от тях ще бъдат изгубени или унищожени, което се превръща в чиста пе¬чалба за емитентите. Те биха желали да приемат депозити с деномини-ране в ПОЕ, защото са евтин източник на средства.
Емитентите биха поели риска от влиянието върху стоковата кошница на всяка валута. Ако дадена валута стане обект на неочаквана инфлация по отношение на стоковата кошница, емитентите на ПОЕ могат да по¬несат значителни загуби, ако не са съответно осигурени. Обаче добре регулираните парични и стокови взаимоспомагателни фондове акции и облигации имат ясно определени степени на възвращаемост, значител¬но надминаващи тези на инфлацията. Следователно повечето от еми¬тентите на ПОЕ могат да очакват значителни печалби от операциите си с нея.
Да разгледаме един пример за това, как работи този модел. Всеки български гражданин може да внесе в институция, издаваща ПОЕ, произволна твърда валута или български левове и в замяна да получи деноминирани с ПОЕ банкноти. Дефиниращата организация ще определя курса на обмяна между конвертируемата валута и банкнотите с ПОЕ във всеки момент. За неконвертируемите валути като лева, емитентите на ПОЕ ще трябва да решат какъв да е курсът, при който да приемат ле¬вове за банкноти с ПОЕ. Очевидно никой емитент няма да приема ле¬вове, докато с тях не може да се купи истинска собственост, с икономическа възвращаемост или други нужни стоки и услуги. По този начин необходими условия за жизнеспособна система на ПОЕ са част¬ната собственост и функциониращите пазари за нея.
Притежателят на ПОЕ-банкноти ще има напълно ликвидни средст¬ва, които могат да се разменят за стоки и услуги или да купуват всякаква конвертируема валута. Собственикът ще знае, че стойността на ПОЕ ня¬ма да намалее. Вместо да притежава парични знаци с ПОЕ, дадено лице или стопанска единица могат да решат да ги обменят за чужда валута, например щатски долари. За целта трябва да се обърнат към емитент на ПОЕ и да поискат парите да се вложат в деноминирана с ПОЕ сметка. Вложителят ще има депозит, за който ще е сигурен, че няма да бъде за¬сегнат от инфлация и който ще има реален курс на възвръщаемост, в за¬висимост от дивидентите, декларирани от емитента на ПОЕ при депозирането. Бизнесмени и лица от страни с нефункционална валута ще имат стимул да сключват договори в ПОЕ-валута, тъй като ще знаят, че докато договорът им е в сила, ще има постоянна стойност. С течение на времето бизнесмените ще започнат да оценяват стоките и услугите в ПОЕ, въпреки че могат да приемат и местна или друга твър¬да валута за дадена стока или услуга, особено ако очакват ПОЕ да стане официално платежно средство вместо лева. Ще варират количествата твърда или местна валута, необходими за купуване на стоки на ПОЕ це¬на. Това ще даде възможност на продавачите да избягват честите про¬мени на цените.
Предимството за България при използуването на ПОЕ ще се състои в предоставянето на инструмент, с който да се вземат решения в сто¬панската дейност и който ще служи за основа на финансови отчети. Ос¬вен това ПОЕ предоставя средство за преход от ценовия контрол без официалното му премахване. Това ще бъде важна стъпка към свободно функционираща пазарна икономика, съществуваща успоредно със съ¬ществуващата социалистическа икономика.
ПОЕ ще гарантира покупателната способност, не защото ще служи за директно купуване на стоки и услуги от пазарната кошница, а защото мо¬же да се превръща в твърда валута, необходима за закупуването им от пазарната кошница като се удържа малка комисионна за прехвърлянето. По този начин ПОЕ може да се обменя срещу действителни физически стоки или услуги, които съставляват стоковата й кошница, въпреки че са нужни няколко междинни стъпки за завършване на това превръщане и именно това гарантира крайната й цялост.
Банкнотите, деноминирани с ПОЕ, ще циркулират и ще бъдат взаим¬но заменяеми, дори когато се издават от няколко различни емитенти нормално е да се очаква, че банкнотите макар и издавани от различни фирми ще бъдат равностойни.
Ако се установи обаче, че някой от издателите е в тежко финансово състояние, неговите банкноти ще бъдат обезценени (по начина, по който бяха обезценени щатските доларови банкноти, издавани от някои запад¬ни банки, по отношение на банкноти на някои източни банки преди въвеждането на Федералната банка на САЩ). Това ще са редки случаи и на практика няма да представляват проблем .
След получаване на необходимото одобрение системата на ПОЕ мо¬же да заработи на пълни обороти за няколко месеца. Не е необходимо ПОЕ да стане законно платежно средство. Държавата трябва само да се съгласи да разреши издаването и циркулирането на банкнотите с ПОЕ, да се съгласи да не облага с данъци печалбите от транзакции или капи¬тали и да им разреши обявяването на цени в ПОЕ без контрол. Това би поставило България в първите редици на световната парична реформа и ще помогне за незабавното решаване на много от проблемите й.
Като се имат предвид очевидните провали на количествените систе¬ми или на системите, основани на книжни пари, светът се обръща към парични системи с цени на базата на стокова кошница. Те са в процес на активно проучване и развитие от организации като МВФ и Федералната банка на САЩ и са защитавани от видни учени икономисти. Системата на стоковата кошница е приложима и особено желателна за България. Нещо повече, такава система може да се въведе успоредно със същест¬вуващия лев по най-евтиния начин и без всякакъв риск.
В заключение, докато се преследват по-перспективни дългосрочни финансови алтернативи, незабавно трябва да се проведе програма за стабилизация на лева. Тази стабилизационна програма на лева трябва да включва премахването на контрола върху цените и значително и непрекъснато намаляване на кредитите за държавните предприятия. Освен това трябва да се положат енергични усилия за намаляване на държав¬ния дефицит чрез ограничаване на разходите, а не чрез увеличаване на данъците.

Глава 6
Банкови системи и пазари на капитали
Мери К. Буш
Уилиам Мидъндорф

Резюме
Едновременно с програмата за икономическа реформа в България и тенденцията към приватизация се предприемат реформи за ограничава¬не на ролята на правителството в банковата система. Ние препоръчва¬ме да бъде предприета незабавно по-нататъшна реформа на банковата практика, за да се създаде финансова инфраструктура, която може по подходящ начин да подкрепи и стимулира прехода към пазарна иконо¬мика, при която активите са частна собственост, а спестяванията се ин¬вестират ползотворно.
Реформите трябва да се предприемат в рамките на по-широка икономическа структура, в която са гарантирани правата на частната собстве¬ност и неприкосновеността на договорите .
По-нататъшната реформа трябва да включва приватизация на банки¬те чрез продажба на акции на частния сектор. Освен това исторически сложилата се система на правителствен контрол върху кредитирането и оценяването на активите и пасивите ще трябва да бъде заменена от бан¬кова система, в която основен движещ фактор да бъде частният сектор. Вместо разпределяне на кредит от правителството частните финансови институции ще бъдат стимулирани да вземат кредитни и други търговс¬ки решения, които ще осигурят финансовата стабилност на институция¬та, предоставяща кредит. Това е така, защото тези институции ще предоставят заеми и друг капитал, основавайки се на печалбата която финансовата институция може да получи, на качеството и изгледите за успех на търсещия кредит (кредитно качество) и възможността на тър¬сещия кредит да изплати кредита, като всичко това се преценява и срав¬нява с конкурентни алтернативи за влагане на капитала на финансовата институция. Поставянето на кредитните и инвестиционните решения на базата на тези фактори ще елиминира отживялата времето си практика да продължава насочването на кредит към определени отрасли и отпус¬кането на заеми на предприятия, които имат затруднения при изплаща¬нето им. Оттук следва, че решенията за кредитиране и за ценообразуване от частните финансови институции също ще дадат под¬тик за здраво финансово управление и реализиране на печалби от неза¬висимите стопански единици, които желаят да имат достъп до кредит.
С приватизирането на банковата система и след като елементите, споменати по-горе, станат норма за поведение на финансовите пазари в България, предприемачеството би трябвало да процъфти, като все по-широки слоеве от населението ще разбират, че имат достъп до кредит. С други думи, една по-развита финансова инфраструктура и достъп до капитал и кредитиране по един недискриминационен начин ще предос¬тави по-голяма свобода на достъп до кредити, което ще спомогне за поддържане на икономическия растеж.
Инфраструктурата на финансовия пазар трябва да бъде по-нататък усъвършенствана, като започне създаването на пазар на ценни книжа. Това също ще подпомогне усилията към приватизация, тъй като ценни¬те книжа ще осигурят още един финансов механизъм за прехвърляне на активи п частни ръце.
Важно е също така България незабавно да започне да създава пазар на ценни книжа и фондова борса с цел задълбочаване на финансовата инфраструктура. Могат да бъдат приведени голям брой аргументи в полза на необходимостта от незабавното разработване на инструменти за създаване на ценни книжа – огромната свръхликвидност и “скрити ак¬тиви”, които трябва да бъдат инвестирани продуктивно, много малкият брой на инструменти за спестявания и инвестиции, бюджетният дефи¬цит и усилията за приватизация, които също трябва да бъдат финансира¬ни.
Пазарите на ценни книжа, както и отпускането на заеми от банките, изискват от тези, които търгуват с ценни книжа, да са в състояние да извършват кредитни оценки. Способността да се оценява кредитното качество и рискът е от изключително значение и за ценообразуването на ценните книжа. Изглежда, че търговските банки са единствените почти частни или частни финансови институции, които са развили качества в тези области. Тази причина, съчетана със световната тенденция към глобално банково обслужване, води до заключението, че търговските банки са естествените институции за създаване на ценните книжа, които ще отговорят на факторите, споменати по-горе.
Важно е да се дадат пълномощия на банките, ако все още ги нямат, да създават един по-широк кръг инструменти на спестяванията и депо¬зитите и едновременно с това да имат гъвкавостта да определят лихве¬ните проценти на тези инструменти. Нещо по-важно, ценообразуването на активите (заемите) ще изисква гъвкавост с цел по подходящ начин да се определя цена на риска и да се управлява изменението на лихвения процент.
Чуждестранното инвестиране ще бъде изключително важно за стимулирането на българската икономика. Предвид това за улесняване на този процес е абсолютно необходима една здравословна и добре разви¬та финансова инфраструктура. Благоприятният климат за чуждестран¬но инвестиране в банковата система е важен поради технологичните и управленските умения, които то ще осигури, както и ще осигури достъп до световните пазари. Най-големият успех ще дойде, ако чуждестран¬ният капитал има достъп до контролен пакет, както е в САЩ и в повече¬то страни на Западна Европа. Трябва да се помни, че България е в силна конкуренция с други страни за достъп до ограничения чуждестранен капитал. Трябва също така да се признае, че високите данъчни ставки обезкуражават чуждестранното директно инвестиране по същия начин, както и потенциалните местни инвеститори.
Наложително е също така правителството да разработи планове за преструктуриране на външния си дълг. Без ясна про!рама за изграждане на доверието на чуждестранните инвеститори във финансовата инфраструктура на икономиката инвестирането ще бъде неефективно и ограни¬чено.
Ще бъде необходимо търговските банки да имат право да извършват сделки в чуждестранна валута чрез дилърски операции. Освен това България се нуждае остро от съвременна система за обработка и разплащане с чекове и за електронен превод на финансови средства за вътрешни операции, както и за улесняване работата със световните пазари.
Накрая важна част от цялостния финансов сектор е жилищното финансиране. В крайна сметка е важно да се интегрира жилищно-финансиращият сектор в цялостния пазар на кредити. Ако обаче целите на социалната политика изискват третиране на жилищното финансиране по начин, различен от другите сектори, важно е да се използуват механизмите, които изрично признават политическите последствия на дейст¬вията на правителството, които подкрепят тези социални цели.

Формулиране на проблема
Проблемът, пред който е изправена България в този критичен мо¬мент на преход към пазарна икономика, е че банковата система е била почти изцяло централизирана и че разпределението на кредитите е било определяно от правителството. Буквално не е имало частна банкова система, с изключение на някои съвсем скорошни промени, които водят в посока на приватизиране на банките. Освен това, структурата на посредничеството между спестителите и кредитополучателите е извънредно тромава. По-голямата част от спестяванията в икономиката се събират чрез клоновете на Държавната спестовна каса, предоставят се на Българската народна банка и по-нататък се разпределят на търговс¬ките банки, а след това на предприятията и другите крайни потребите¬ли.
Лихвените проценти в България са били изкуствено определени от правителството и Българската народна банка и остават по-ниски от процента на инфлацията. Също така исторически е налице много малка диференциация на лихвените проценти въз основата на матуритет (платежен срок) и други структурни характеристики на инструментите за спестяване.
Изглежда, че има само един канал за инвестиране на спестяванията. Това е чрез Държавната спестовна каса при извънредно ниския лихвен процент от 2 на сто. В светлината на висока инфлация в икономиката, това представлява отрицателен лихвен процент за спестителя.
Банковата система има висящи заеми от държавните предприятия. Ние знаем, че операциите (дейностите) на тези полудържавни предпри¬ятия не са финансово стабилни и че се изискват огромни бюджетни средства, за да бъдат те подкрепени. Оставени без подкрепата на прави¬телството, е ясно, че повечето от тези неефективни предприятия съвсем нямат необходимите качества да им се отпусне кредит и следователно ще създадат затруднения за банките с оттеглянето на субсидиите. С предприемането на приватизацията на тези предприятия от правителст¬вото банките сигурно ще трябва да се изправят лице в лице с последици¬те от кредитирането в миналото на много полудържавни предприятия, които оставени сами на себе си, ще бъдат изправени пред финансови затруднения.
България не е имала финансови инструменти, пазар на ценни книжа или фондова борса. Това положение представлява пречка за финансирането на приватизацията, която ще се провежда, и за предприемачеството, което трябва да се развие в една по-свободна българска икономика.
България има външен дълг, равностоен на 10 милиарда щатски дола¬ра, значителна част от който е бил направен за голяма изненада през последните няколко години. Значителна част от него е краткосрочен (дълг) и страната има извънредно малки резерви – приблизително 200 милиона щатски долара към август 1990 г. България прекрати плащани¬ята на главница и лихви. Резултатът е, че чуждестранните кредитори по¬вече не предоставят кредит, включително краткосрочен търговски кредит. Това положение, разбира се, има много отрицателен ефект върху способността на страната да внася стоки и изделия, необходими за производството на други изделия от предприятията.

Формулиране на потребностите
Необходимостта от реформа на банковата система на България и по-общо на средствата, с които се предоставя капитал в икономиката, в крайна сметка е свързана с икономическата реформа и преходът към пазарна икономика. Намерението на България да “разведе” правителст¬вото от традиционните му роли да бъде собственик и да управлява предприятията ще изисква тези роли сега да се поемат от частни лица и фирми. Подобно на това, институциите, инструментите и способите за предоставяне на капитал за икономиката ще трябва да претърпят значителна реформа. Както всички икономики, движени от частния пазар, де¬мократизацията на капитала и развитието на правата на частната собственост е от изключително важно значение.
При икономическата реформа и преходът към пазарна система, по¬вече не е възможно да се поддържа система, при която не-пазарни сили вземат решенията по отношение на това, кои единици в икономиката ще бъдат финансирани. Една динамична пазарна икономика ще изисква динамична банкова система и финансови пазари, които могат да отгово¬рят гъвкаво при предоставяне на капитал.
Важно е също така кредиторите и кредитополучателите да разбират някои основни принципи, които ръководят предоставянето на кредит в частна, свободно-пазарна финансова система. Един важен ръководен принцип е, че икономическите участници в предоставянето на капитал признават в техните операции, че всички икономически участници тряб¬ва да имат еднакъв достъп до кредит. Банките повече не могат да пре¬доставят капитал само на привилегированите. (По-нататьк заемите, представляващи пари на депозитори, трябва да бъдат изплатени обрат¬но). Това не означава, че всеки проект или търговска (бизнес) идея, представени на една банка (или на друга финансова институция, която може да се създаде), ще бъде финансирана.
Трябва да се признае, че всички проекти няма да бъдат еднакво икономически жизнеспособни. Това, което е важно, е частните лица, които ще вземат решения за предоставяне на кредит, да го правят, базирайки се на обективните преценки на проектите с оглед на доходност, кредит¬но качество и т. н. , а не на изкуствени лимити или насоки. Освен това, важно е банкерите в новия частен сектор да получат съответното доста¬тъчно обучение както в маркетинга на техните услуги, така и в кредит¬ния анализ.
Тези, които желаят да имат достъп до капитал трябва да разберат, че при новите правила в една частна финансова система, те имат достъп до капитал както всички други българи. Обаче, реализацията на този дос¬тъп ще зависи от това те да поемат инициативата, да разберат обектив¬ните критерии, които пазарът оценява при предоставяне на кредит, и от това да създават финансово стабилни предприятия в бизнеса, които включват в себе си елементи, отговарящи на критериите на предоставя¬щите капитала.
При реформирана пазарна икономика в България, цената на капита¬ла (лихвените проценти и други подобни цени), както всички други цени, трябва да бъдат свободно определяни от участниците на пазара. Опре¬делянето на лихвените проценти от правителството няма да действува при частните пазари на капитал. Търсенето и предлагането, кредитното качество и рискът естествено ще определят цената на капитала. Една система на ценообразуване, основана на тези фактори ще облекчи също така изкривяването на лихвените проценти, което съществува понастоя¬щем в България. Това е така, защото инвеститорите, действуващи в свой собствен интерес, естествено ще изискат доход, който компенсира риска, кредитното качество и икономическите очаквания; инвеститори¬те естествено ще изискат размер на доход, който коригира проблема с отрицателните реални лихвени проценти, който съществува сега.
Накратко, необходимо е България незабавно да превърне банковата си система в частна собственост. Необходими са големи структурни промени по отношение на начина, по който се предоставят средства на търговските банки, както и по определянето на цената на активите и па¬сивите. Необходимо е България да насърчи и да осигури гъвкавост за незабавно създаване на нови финансови инструменти като изход за свърхликвидността в икономиката; необходимо е да насърчи създаване¬то на инструментите ценни книжа и на пазар за ценни книжа; необходи¬мо е да разреши свободно пазарно определяне цената на капитала; необходимо е да насърчи създаването на нови частни банки и на финан¬сови институции, които ще управляват инвестирането на средствата в пенсионните фондове и въобще на финансовите активи. Необходимо е също така да създаде система на плащания и автоматизация на транзак¬циите на банковите и капиталовите пазари, което разбира се ще улесни търговията със стоки и услуги и финансовите транзакции на икономи¬ческите участници.

Състоянието на сегашните български реформи и намере¬ния
Българското правителство вече е започнало процес на реформиране на банковата система. Предприетата реформа включва досега някои структурни промени, както и някои модификации на лихвените процен¬ти и на начина, по който се разпределя кредит. Следващите редове очертават нашето разбиране за стъпките, които са предприети досега, за намеренията за по-нататъшни промени и за банковата система както е структурирана понастоящем.
До 1987 година, главните банкови институции са били Българската народна банка (БНБ) (Централната банка), Външнотърговската банка (БББ), Държавната спестовна каса и Минералбанк (търговска банка, учредена през 1980 г.). Българската народна банка е изпълнявала дейност¬та и на централна, и на търговска банка, включително например за предоставяне на кредит на предприятия.
В средата на 1987 г. България предприе първия етап на банковата реформа. Бяха образувани осем нови банки (наричани “асоциации”). Вся¬ка банка, учредена като акционерно дружество, се е специализирала в кредитиране на специфична индустрия, включително например електронната индустрия, металургията и т. н. Макар че тези банки се класи¬фицират като търговски банки, те в действителност предоставят кредит само за по-дългосрочни инвестиционни цели и по-скоро приличат на банки за развитие, отколкото на търговски банки.
През юни 1989 г. бе предприета втората стъпка. 59 клона на БНБ, разположени в големи и/или индустриални градове в цяла България, бя¬ха преобразувани в търговски банки, приемайки формата на акционерни дружества. В същото време БНБ прехвърли кредитните си дейности на тези 59 търговски банки, прекратявайки по този начин кредитната си дейност.
Това отбеляза също началото на трап сформиран ето на БНБ в институция, която изпълнява банкови функции, по-типични за западни цент¬рални банки, и отбеляза прекратяването на нейната търговско-банкова дейност. Освен това извършена бе и голяма промяна, която цели да се даде на БНБ по-голяма степен на независимост от правителството и от политическите влияния. Промяната е, че БНБ вече не подлежи на конт¬рол от Министерския съвет, а ще отговаря пред парламента. За да се от¬далечи по-нататък политическото влияние и правителствения контрол, отношението с парламента ще трябва да се изразява в докладване за състоянието на икономиката и дейността на банката, а не в приемане на директиви от друг, макар и различен, правителствен орган.
Подготвено е законодателство, което ще определи по-нататък структурата и дейността на банковата система. Единият проекто-закон се от¬нася за БНБ, а другият – за банковата система. Като модели за тези закони са използвани банковите системи на САЩ, Германия, Обедине¬ното Кралство (Великобритания) и Австрия. Разбираме, че законът, от¬насящ се за БНБ, предвижда тя да бъде преструктурирана в “банка на банките”. Намерението е БНБ да:
• определя политиката по отношение на банковото дело;
• създава и администрира правила за банковото дело;
• определя политиката на лихвените проценти;
• установява ликвидни цели и изисквания за резерви, и
• определя междубанковите отношения.
Трябва да се отбележи, като се имат предвид препоръките за функци¬ите на централната банка, че тази глава трябва да се чете във връзка с глава 5 “Парична реформа”.
Собственост на 59-те търговски банки
Сега БНБ е в положението на значителен собственик на 59-те банки; фактически тя има контролираща част (от акциите) от всяка банка. Разбираме, че останалите акции се държат от предприятия. Но трябва да се гапомни, че се предполага че предприятията, които държат акциите, вероятно са държавна собственост. Така че крайният собственик на тези банки продължава да бъде правителството.
Съгласувана е политика БНБ постепенно да се лиши от положението си на акционер с мнозинство чрез продажба на акции на предприятията. Счита се също, че осемте специализирани банки в края на краищата ще се слеят с някои от 59-те търговски банки.
Кредитни ограничения
При сегашната система БНБ установява кредитен таван за всяка търговска банка. Този таван се определя като процент от тавана за предход¬ната година. За тази година таванът за инвестиционни кредити е равен на миналогодишния таван, а за краткосрочни кредити таванът е опреде¬лен на 95%.
Лихвени проценти /Държавна спестовна каса /Финансиране на търговски банки
Тъй като тези три въпроса са взаимосвързани, те ще бъдат обсъжда¬ни общо по-нататък. Спестовната каса с нейните 1, 000 клона в цялата страна е голям източник на средства за БНБ и за търговските банки, Клоновете на Спестовната каса приемат влогове от лица при 2 процента лихва. Тази лихва неотдавна е била увеличена от 1 процент. Очевидно при високия процент на инфлация това все още представлява отрица¬телна лихва върху спестяванията.
Общата сума на влоговете в Спестовната каса сега е приблизително 21 милиарда лева. Спестовната каса дава заеми на лица, но по-голямата част от заемите е насочена към БНБ. На свой ред БНБ дава заеми на търговските банки; от своя страна търговските банки дават заеми на предприятията. Приблизително 80 процента от средствата на търговс¬ките банки идват от БНБ, а останалите 20 процента – от директни вло¬гове от предприятия и от други източници. На всяка стъпка по пътя, на тези различни стъпки на заемодаване, от спестовната каса до предприя¬тието (краен кредитополучател), се добавя известен лихвен процент.
Лихвата, при която БНБ отпуска заеми на търговските банки (сконтовия процент) е била около 4.5 процента; неотдавна е била увеличена на 8 процента и БНБ очаква да увеличи този процент на 10 на сто в пър¬вите дни на септември. Освен това, тя очаква в бъдеще 10 процентовата лихва да бъде регулирана според инфлацията. Трябва да се отбележи, че въпреки неотдавнашните и планираните увеличения, лихвените процен¬ти остават далеч под приблизителния процент на инфлацията. Особено след неотдавнашното либерализиране на цените, много хора смятат, че процентът на инфлацията се изразява с двуцифрено число.
Разбираме обаче, че има разлики в лихвените проценти върху заеми¬те, които отразяват различията в риска и матуритета и, което е много важно, кредитния риск.

Варианти за реформа
Програмата за икономическа реформа, замислена от българите, изисква да се предприемат незабавни по-нататъшни стъпки към създа¬ване на частна банкова система и пазар на ценни книжа. Тъй като прог¬рамата за икономическа реформа поставя на централно място частната собственост на предприятията, възможността да се финансира такава собственост ще бъде от жизнено значение за успеха на икономическата реформа. Ние виждаме, че наистина са били предприети някои стъпки към създаване на независима банкова система, но материалът по-ната¬тък излага вариантите за продължаване на този процес и за поставяне на основите за организиране на пазар на ценни книжа. Схеми I и II илюстрират баланса на търговска банка, който включва много от схва¬щанията, изложени по-нататък.
Продажба на банкови акции на частни лица
В по-голямата си част търговските банки сега са собственост отчасти на Българската народна банка и отчасти на предприятия. Макар че са предприети стъпки за продаване на някои акции на банки на предприятията, трябва да се напомни, че предприятията продължават да бъдат държавна собственост. Това означава, че търговските банки продължа¬ват да бъдат почти изцяло, ако не изцяло, собственост на правителство¬то, или лост на правителството. Както разбираме, Българската народна банка възнамерява да продължи да продава акции, които държи в тези банки, на предприятия. Предлагаме продажбите на тези акции да бъдат открити за частни лица. С това ще се постигне следното: а) по-бързото преминаване на банките в ръцете на частния сектор; и б) ще спомогне да се погълне свърхликвидността в икономиката.
Централната банка трябва да бъде за икономическата или паричната политика с наблюдение на банковия сектор. Алтернативно, трябва да се прецени основаването на независима надзорна агенция за банково регулиране. Тя трябва да има правомощието да издава лицензи, да провежда изследвания, и когато е необходимо, да представлява банките от частния сектор в правителствените кръгове.
От решаващо значение е правителството да развие умение да разби¬ра какво е необходимо за появяването на пазарно основана финансова система. Без банкови контрольори, които разбират практиката на над¬зор без участие, тенденцията ще бъде към намеса. Една конкурентоспо¬собна банкова система на частния сектор ще изправи регулиращите я пред нови предизвикателства и задачи, Ще трябва да се преценят и трудни проблеми, като например фалит на банка.
В същото време налице е рискът да се извършва неопитно кредитиране в началния период, особено с приемането на универсалния банков модел. В една относително малка икономика като българската, неопит¬ните банкери могат да се изкушат да свръхкредитират някои конгломе¬рати, създавайки с това свръхконцентрация на портфейла върху един или няколко клиенти. Това вече се случи в Колумбия и с икономическия спад през 80-те години там фалираха банки. Ако такива клиенти изпитат затруднения в България, те рискуват да повлекат цялата финансова сис¬тема към дъното със себе си. Следователно, необходимо е адекватно обучение в кредитен анализ при развитието на отговорен и конкурентен банков сектор. Такова обучение може веднага да се получи на Запад и може лесно да се приспособи към българските нужди.
Ще е необходимо България да развие депозитно застраховане за банковата система. Ние препоръчваме да се вземе предвид частно застраховане, но с развитието на банковата система може да е необходимо правителството да осигурява депозитите до някаква прагова сума в началния период на развитие на частните банки.
Специализирани банки
Осемте банки, основани през средата на 1987 г., са специализирани банки, които кредитират специфични индустрии. Съсредоточаването на отделна банка върху една единствена индустрия създава голяма концентрация на риска в портфейла на тази банка, тъй като нейният търговски риск не може да бъде диверсифициран. За да се елиминира такава кон¬центрация на риска, налице са следните възможности:
а) ако основните документи на банката забраняват кредитиране извън специфичната индустрия, тези основни документи могат да бъдат променени с цел да разрешат на банките да извършват сделки с всич¬ки сектори на икономиката, или
б) индустриално-ориентираните банки могат да бъдат насърчени да се слеят с някои от другите търговски банки.
Всяка от двете алтернативи ще допринесе за намаляване концентрацията на риска за банката в една единствена индустрия и ще осигури ши¬рок достъп до кредит от всички сектори на икономиката.
Широки правомощия за активи (универсални банки)
На търговските банки трябва да бъдат предоставени широки правомощия по отношение на видовете делова активност, която осъществя¬ват. Тъй като понастоящем няма пазар на ценни книжа и тъй като търговските банки са по същество единствената част от финансовата структура, която е развита до известна степен, важно е на финансовото умение, което те са развили в тази индустрия, да бъде разрешен възмож¬но най-широк радиус на действие за по-нататъшно развитие на финансо¬вите пазари в България. Нещо повече, ако България приеме западноевропейското схващане за универсално банково обслужване за своята банкова система, тя по-бързо ще влезе в крак със сегашната тенденция на световните финансови пазари към интегриране на търговското и инвестиционното банково обслужване. С други думи, едно ефикасно средство България да развие финансовите си пазари е търговските бан¬ки да играят роля в създаването на ценни книжа.
Дъщерни банки за взаимен фонд
Налице са няколко елемента, които положително ще спомогнат за първоначалното създаване на пазар на ценни книжа в България. Тези елементи са политиката на приватизация, свръхликвидността на икономиката и факта, че понастоящем няма привлекателни възможности или инструменти на спестяванията и инвестирането. За да се съберат тези три елемента, търговските банки биха могли да основат дъщерни компании с цел създаване взаимни фондове, в които отделни лица биха мог¬ли да инвестират; приходите от тези взаимни фондове на свой ред биха могли да се ползват за покупка на акции в различни компании, които ще бъдат приватизирани.
Използвайки концепцията за взаимен фонд, отделните лица ще бъдат в състояние да имат положение на собственици в различни компании и това ще позволи на правителството да извърши широко разпределяне на държаните от него активи сред населението. Този сценарий осигуря¬ва инвестиране в широк кръг предприятия в различни индустрии из ця¬лата страна (виж Схема П, Фонд А). Някои може да твърдят, че да си собственик на акция или “парче хартия” е чуждо схващане за българите. Това препятствие може да бъде преодоляно до известна степен, като дадена търговска банка в определено място учреди взаимен фонд, който да купи акции на предприятия, намиращи се главно в същото географс¬ко място, където е разположена търговската банка. По този начин това ще даде на лицата, инвестиращи във взаимния фонд, не само сигурност¬та, но и близостта до крайната инвестиция, така че инвеститорът ще мо¬же да види къде му отиват парите (виж Схема II, Фонд В). Друга възможност може да бъде взаимен фонд, при който интересите са кон¬центрирани в една единствена индустрия (Схема II, Фонд Б).
Ролята на търговските банки по отношение на взаимния фонд ще варира от просто администриране на фонда до активно управляване на активите на взаимния фонд.
Активното управляване предполага банките активно да купуват и продават акции на предприятията, основавайки се на производителност¬та на предприятието и свързаните с нея предвиждания. Но това позна¬ние ще се развива с течение на времето, като банките натрупват опит в управляването на взаимния фонд. Също толкова важно е, че предприятията, чиито акции ще бъдат закупени от взаимните фондове, ще пре¬търпят структурна реформа при приватизирането им, при загубата на финансовата поддръжка на правителството и при влизане в действие на пазарните стимули.
Алтернатива на концепцията за отделни дъщерни компании за взаимни фондове е директното инвестиране в предприятията от банките. При тази алтернатива рискът за инвеститорите е самата банка. Тази концепция преобладава в Германия.
За финансиране на това директно инвестиране, банките биха могли да изпробват механизми, които могат да включват преки банкови обли¬гации (бондове) или облигации свързани с производителността на пред¬приятие, чиито доход ще зависи до известна степен от дохода на портфейла инвестиции в предприятия.
Демократизация на капитала
Една от основните черти на финансово либерализиране е “демократизацията на капитала”. В допълнение на взаимните фондове, концепци¬ята за ПАСС (Програма за акционерна собственост на служителите) би засилила привлекателността на собствеността за частния сектор. ПАСС представлява компенсационен план, учреден от дадена компания и фи¬нансиран от нейните необлагаеми вноски, чрез които определени слу¬жители натрупват акции от акционерния капитал на компанията. Следователно учредяването на ПАСС във възникващите банки в част¬ния сектор ще открие пред служителите един път да придобият контрол върху средствата за производство чрез капитализъм. ПАСС може да позволи до 15 – 20 процента собственост от акционерния капитал.
Целеви правителствени ценни книжа
Бюджетният дефицит за 1990 г. също създава възможност за по-нататъшно развитие на финансовите пазари, като се вземе предвид фактът, че съществуват крайно ограничени възможности за спестяване и инвестиции. Някои от вариантите са следните:
• Вариант 1) Българското правителство може да помисли за продаването на ценни книжа на отделни лица и на институции – купувачи. Разбираме, че дефицитът ще възлезе на около 1. 2 милиарда лева. Може да се предприеме пускане на съкровищни облигации или бон¬дове, като търговските банки действуват като посредници при пуска¬нето на облигациите или бондовете и привеждат постъпленията на правителството.
• Вариант 2) За да се придвижи това финансово начинание една стъпка по-натагък, търговските банки, които имат достатъчно средства, биха могли дори да станат гарант на такава емисия на ценни книжа. С то¬ва ще се постигнат две неща: а) банките ще получат опит при гаран¬тирането на ценни книжа и б) това ще осигури на правителството, приток от средства за финансиране на дефицита, тъй като гарантира¬нето на тези нови ценни книжа ще означава, че банките, които гаран¬тират, ще бъдат заемодатели на правителството, ако не са в състояние да продадат ценните книжа на обществеността.
Ценообразуването на ценните книжа ще даде на България отлична възможност да въведе положителни реални лихвени проценти за една инвестиция. Известно ни е, че инфлацията според повечето оценки се движи значително по-високо, отколкото лихвените проценти в Бълга¬рия. Пускането на целеви правителствени бондове и облигации създава идеална възможност за започване ценообразуване на инвестициите в съгласие с риска и матуритета. Такова пускане на ценни книжа сред об¬ществеността ще има и предимството, че ще премахне належащата нужда за правителството да заема от БНБ. Ние препоръчваме на прави¬телството сериозно да прецени пускането на ценни книжа за финансира¬не на правителствения дефицит.
Операции с чужди валути/ Чуждестранни инвестиции в банки
Препоръчваме също така търговските банки да имат свободата да извършват операции с чужда валута. Понастоящем БВБ и някои търговски банки провеждат операции с чужда валута, но търговските банки, ко¬ито преди това са били клонове на БНБ, не са упълномощени за това. Несъмнено България ще се опита да привлече чуждестранни капитали за делови начинания. Леснотата, с която финансовите институции ще могат да оперират с чужда валута, ще спомогне да се улесни такова ин¬вестиране в страната.
Обнадеждаващо е, че българи могат да имат сметки в чужди валути. За да се насърчи развитието на финансовата система, която ще се вмес¬ти във все по-интернационализиращите се капиталови пазари, ние пре¬поръчваме тази практика да продължи и препоръчваме на цялата банкова система да се разреши да приема депозити в чужди валути, ако това вече не е направено.
По отношение на разрешеното чуждестранно инвестиране в търговс¬ки банки, понастоящем до 20 процента могат да бъдат държани от чуж¬денци. Сума, по-голяма от тази, изисква специално разрешение от министъра на външноикономическите връзки. Ние считаме, че по-ната¬тъшната либерализация на чуждестранното участие в банковата систе¬ма ще има известен ползотворен ефект в допълнение на инжектирането на чуждестранен капитал. Ние считаме, че разрешаване на преоблада¬ващ чуждестранен контрол ще създаде най-големия стимул да се инвес¬тира от търсения и ограничен кръг чуждестранен капитал. Чуждестранните инвеститори могат да помогнат на българските банки да развият и модернизират операциите си; да въведат по-напреднала банкова технология; да помогнат да се създаде по-бързо финансова инфраструктура за притока на чуждестранния капитал и други финансови посреднически услуги; да помогнат при обучението на служители в различни аспекти на банковите пазари и пазарите на ценни книжа.
Днес е налице напрегната конкуренция в световен мащаб за чуждестранни инвестиции. За да се привлече чуждестранно инвестиране, трябва да има значителни стимули. Някои такива стимули включват: здраво ус¬тановени права на собственост и закони за защитата им, отсъствие на намеса от страна на правителството и ниски данъчни ставки. Например Полша се намира в процес на предоставяне на значителен данъчен мо¬раториум за чужди инвестиции в банковата система. Преценете за мо¬мент колко обезкуражава сегашната 80 процентна данъчна ставка банките за чужди инвестиции. Друг ключ е възможността да се репатри¬рат доходи.
Спестовни сметки
Както бе отбелязано преди, Държавната спестовна каса плаща лихва по спестяванията в размер на 2 процента.
Ние считаме, че най-добрият подход е лихвите по спестяванията изцяло да се определят от отделните финансови институции, които при определяне на лихвата, която ще се плати, ще вземат под внимание характеристиката на всеки спестовен инструмент, включително неговия матуритет.
Неотдавна българите решиха лихвите по спестовните сметки да се увеличат според матуритета на сметката. Скоро ще влезе в сила следна¬та таблица на лихви:
• 3 годишни депозити 7%
• 4 годишни депозити 7. 5%
• 5 годишни депозити 8%
Очаква се тази таблица да остане в сила до края на тази година. През 1991 г. се очаква лихвите да бъдат договаряни свободно, основавайки се на основния лихвен процент, който ще бъде определян от БНБ. Ние сме съгласни, че лихвите трябва да бъдат договаряни свободно, но финансовите институции трябва да имат пълната свобода да го правят, без да се придържат към изкуствено определен основен лихвен процент.
Финансовите институции трябва също така да бъдат свободни да създават финансови инструменти с разнообразни характеристики. Това трябва също да бъде една полезна стъпка при привличане на “скрити активи” в банковата система.
Ние считаме, че свободата да се определят лихвените проценти вър¬ху спестовните сметки и други депозитни инструменти ще насърчи търговските банки да се опитат да привлекат лични спестявания. Това има редица предимства: а) то ще ги улесни да имат друг източник на средст¬ва и б) това ще спомогне да се премахне тромавият посреднически ме¬ханизъм за движение на средства, който съществува сега и при който спестяванията се насочват от Държавната спестовна каса през Българс¬ката народна банка към търговските банки.
Други съображения относно ликвидността и инфраструкту¬рата
Нуждата от предприемане на бързи действия за създаване на инвестиционни инструменти и пазар на ценни книжа се засилва от количест¬вото на свърхликвидност и скрити активи в икономиката, както и от бягството на капитали, което се забелязва. Оценките за количеството пари, които не са намерили пътя си в банковата система (скрити акти¬ви), варират между 6 и 20 милиарда лева. Смята се, че твърди валути, равностойни на още 1 милиард щатски долара се намират в частни ръ¬це.
Разбираме, че предишното изискване българите да декларират източника на твърда валута е отменено. Вследствие на това част от тези средства изглежда се вливат в банковата система.
Би могло да се прецени целесъобразността от еднократна данъчна амнистия върху “скритите активи” или върху някакъв процент от скри¬тите активи, която би помогнала да се привлекат тези средства в офици¬алната икономика, т. е. в банковата система.
Известни технически подобрения в рамките на търговската банкова индустрия също могат да подобрят дейността на този сектор и отпуска¬нето на кредит.
Една бърза, ефикасна и сигурна система на плащания повишава доверието в този сектор и желанието на участниците да извършват транзак¬ции в рамките на финансовата система. Препоръчваме банките да работят с международни партньори, за да се развие висококачествена система на плащания и клиринг.
Също така, един добре развит междубанков кредитен пазар улеснява диверсификацията на риска през целия финансов сектор и увеличава леснотата, с която свърхликвидността може да бъде насочена към край ните кредитополучатели. Препоръчваме създаването на междубанков кредитен пазар.
Накрая, в България трябва да се обсъди създаването на официална фондова борса. Със създаването на свободните капиталови пазари фондовата борса е важен източник на достъп до и ценообразуване на капитал. Когато предприемачите търсят финансиране, важно е да съществу¬ват конкуриращи се източници на средства. Освен това, ликвидните па¬зари за капитал позволяват на инвеститорите лесно да купуват и продават ценни книжа, като по този начин намаляват дохода, изискван при предоставяне на капитал. Както в Унгария, създаването на фондова борса в България е от значение за по-нататъшното развитие на финан¬совите пазари. Въпреки че в началото обменът ще е незначителен, фон¬довата борса ще има голямо символично значение.
Жилищно финансиране
Заеми за покупка на жилища се отпускат от Държавната спестовна каса при лихвен процент 2 на сто. Тези заеми по принцип са дългосроч¬ни, като в някои случаи са с платежни срокове до 40 години. Както раз¬бираме, заемът се обезпечава с жилището. Освен това разбираме, че земята се дава под наем за вечни времена на обитателя на жилището и че няма ограничения върху заемите за жилища, отчасти поради недоста¬тъчното жилищно строителство.
Максималната сума на заемите за покупка или строителство на жилища е 15, 000 лева. За млади семейства максималната сума е 20, 000 ле¬ва, а за “номенклатурата” – 50, 000 лева. Средната цена на тристаен апартамент е 30,000 лева. Обаче напоследък в София средната цена се е покачила на около 200,000 лева.
Намерението на правителството е да продаде жилищата – държав¬на собственост, на обитателите им. Освен това, понастоящем българс¬кото правителство възнамерява да разработи механизъм за запазването на лихвения процент за заеми за покупка и строителство на жилища на 2 на сто и по някакъв начин да компенсира банките за този много нисък процент. Това изглежда е важна социална цел в България.
Друг жилищен проблем е, че на българите е раздадена земя за строеж на вили при условие, че хората ще използуват тези домове, но няма да ги притежават. Обаче по времето, когато са правени тези уго¬ворки, хората в действителност са заплатили известни суми за правото на ползване. Те са заплащали 5 лева на квадратен метър за средно около 1, 000 квадратни метра. Въпросът, стоящ пред правителството сега, е как да се продаде земята на обитателите. Свързан с този е въпросът за цената – дали трябва да се използува определена от правителството це¬на или пазарна цена.
Разбираме, че се създават редица частни строителни и монтажни компании, които разбира се ще се нуждаят от финансиране.
Предоставянето на жилищно финансиране трябва да се разглежда в цялостния контекст на дерегулиран финансов сектор, който взема па¬зарно определян лихвен процент и така насочва инвестициите според тяхното най-производително използване.
Според степента, в която правителството ще реши да насочва инвестициите към финансирането на жилища или с цел да увеличи общото количество на активи по жилищно финансиране на пазара или за да посрещне несъответствията в дохода/богатството, съществуват няколко варианта:
Вариант I
Първият вариант включва разработването от страна на правителст¬вото на някаква форма на ваучер, който може да се използва за субсиди¬ране на покупната цена на жилище или за субсидиране на лихвения процент на ипотеките за покупка на жилище. Главно преимущество на този механизъм е, че той предлага точно отчитане на сумата на субсиди¬ите, изразходвани за жилища, и че може да се насочи към точно опреде¬лени целеви групи от населението. Недостатъкът е, че този метод изисква известно равнище на бюрокрация за управление и наблюдение.
Вариант II
Друг метод е да се изиска от финансовите институции да осигурят заеми за жилища при субсидирани проценти. Банките ще трябва да бъдат в състояние да плащат по-ниски лихви върху депозитите, да получават данъчни кредити за заемите за жилища или да предоставят директни субсидии. Без тези подкрепени от правителството механизми банките ще трябва да вземат относително по-високи лихви върху заемите, нес¬вързани с жилища. Тази методология включва затруднения за пазара, на който лихвените проценти се опитват да отразяват икономическите ре¬алности и където съществува конкуренция от страна на други източници на средства. Освен това е трудно да се насочат субсидиите към целеви групи.
Вариант III
Накрая, правителството може да желае да установи механизъм, подобен на дейностите, свързани с портфейл ценни книжа на второстепенните пазарни агенции в САЩ. Този метод би включвал специална институция, събираща средства при лихвени проценти, определени от правителството, тъй като облигациите ще бъдат гарантирани от прави¬телството и/или: а) ще заемат тези средства директно на лицата или чрез институции като заеми за жилища, или б) ще откупуват ипотечни заеми от институции, които са ги дали на заем директно на лицата. Тази методология страда от много от същите затруднения, както втория ва¬риант, поради трудностите при определяне на ценевия пазарен сегмент и определяне на точните разходи по програмата.
Имайки предвид тези алтернативи, вариантът за предпочитане е използването от правителството на ваучерната система, тъй като тя в най-малка степен ще пречи на пазарните механизми за насочване на кредит и определяне на лихвените проценти. Освен това, той е най-ефикасният метод за постигане на целите на социалната политика.
По отношение на максималните ограничения, които са наложени върху заемите за жилища, ние препоръчваме тези ограничения да бъдат заменени от система, при която институциите, отпускащи заем, ще определят сумата на заема за жилище, основавайки се на способността за изплащане.
Глава 7
Данъчна политика
Чарлс Е. Маклюър Младши
Резюме
Съществуващата българска данъчна система не е пригодена към условията на свободна пазарна икономика. От съображения, свързани с получаването на приходи, постигането на справедливост и икономичес¬ки неутралитет се налага вземане на бързи мерки, за да се премине към по-подходяща система. За съжаление в България днес няма достатъчна компетенция (по отношение на данъчните власти и съобразяването с данъкоплатците), за въвеждане на данъци, които в друг случай биха били подходящи. Следователно важно е да се усъвършенствува управлението на данъчната система и едновременно с това да се формулира данъчна политика, отчитаща административните ограничения. Може да се нало¬жи на първо време да се използува данъчна система, която не би била напълно пригодена за по-далечното бъдеще. В същото време е важно избраната за началния период система да не е несъвместима с желаната дългосрочна политика.
В дългосрочен план българската данъчна система трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно по подобие на моде¬ла на Европейската общност, и подоходен данък (или данъци), плащан от отделни лица и предприятия. На първо време, докато се усъвършенствува административната способност за прилагане на ДДС, ще трябва да се разчита на някакъв оборотен данък.
Първоначално индивидуалният подоходен данък трябва да бъде прост за административно обслужване. По-късно, след постигане на по-голяма компетенция, могат да се добавят някои подобрения. Следова¬телно поне засега, данъкът трябва да продължи да се основава на индивидуалния доход, а не на дохода на съпрузи или семейства. До голя¬ма степен той трябва да е основан на удръжки от заплатата. Не бива да се допускат специални случаи на освобождаване или намаляване на да¬нък, но могат да бъдат позволени разсрочени плащания. Данъчните ставки трябва да нарастват умерено плавно, като данъците не бива да надминават 30 процента. Данъците, плащани от фирмите и гражданите, трябва да се интегрират, като на фирмите се прави отстъпка за изплате¬ните дивиденти (с изключение на опростения алтернативен данък (ОАД), който е описан по-долу и който освобождава от данък дивиден¬ти, получени от частни лица).
Разглеждат се пет алтернативни данъчни системи. Теоретично най-привлекателен е общият подоходен данък върху реалния доход, но той вероятно е неосъществим, тъй като пресмятането на дохода с отчитане на инфлацията е много трудно. По-подходящ е подобен данък на осно¬вата на номиналния доход, като се има предвид сегашната българска компетенция за данъчен контрол, въпреки че е по-уязвим от инфлация¬та. Данъчната система, известна като “швейцарско сирене”, не е за пре¬поръчване, тъй като позволява щедри данъчни облекчения върху инвестирането и/или при отпуските, макар че се използва в редица стра¬ни, отърсващи се от социализма. Тази система разделя хората на “пече¬ливши и губещи” по начин, напомнящ централизираното планиране и не се уповава на пазарните сили. Тази система поражда несправедли¬вост и привилегированост, оставя вратички за злоупотреби, за чиито контрол и предотвратяване трябва да се използуват оскъдните административни ресурси.
Изглежда, че по-подходяща алтернатива за България е системата на опростения алтернативен данък. При тази система всички инвестиции се освобождават от данъчно облагане (вместо да се амортизират). Лих¬вите и дивидентите не се облагат или отчисляват. Този подход позволя¬ва избягването на административните затруднения, които се пораждат от фактори, зависещи от времето (например установяване на амортиза¬ционни нормативи, осчетоводяване на амортизации и инвентар), които са присъщи на подоходния данък, както и от необходимостта от отчита¬не на инфлацията. Тъй като тази система стимулира еднакво всички ин¬вестиции, тя не разделя хората на “губещи” и “печелещи”. Главните й недостатъци са по-малките приходи в първите години и рискът, че някои страни, от които се изнасят капитали, могат да откажат да кредити¬рат данъци, платени извън страната. Вторият от тези проблеми се избягва с прилагането на хибриден подход, който държи сметка за разходите, но лихвите и дивидентите се облагат както при подоходния данък. Това е най-привлекателната система за български данък върху стопанс¬ката дейност, която съперничи на ОАД.
Данъкът върху нарастването на заплатите се налага в резултат на комбинирането на централизирано планиране и работнически контрол. Недостатъкът му е, че не поощрява плащането на по-високи заплати, които са заслужен резултат от по-добра работа и по-висока производителност. Работническият контрол е пагубен, защото подтиква админист¬ративното ръководство да се съгласява с неоправданите искания на работниците за по-големи, но незаслужени заплати. Нито приватизацията, нито преходът към свободен пазар са в състояние да решат този въп¬рос, ако не бъде елиминиран работническият контрол. Ако работническият контрол бъде премахнат, този данък може да се отмени.
Независимо от избора нито една от системите не може да се прило¬жи веднага. В някои области ще е нужна техническа помощ. Тя включва: съставяне на по-подробна дългосрочна политика, краткосрочна страте¬гия, съвместима с дългосрочната политика, подобрено данъчно управ¬ление. Прилагането на тези мерки трябва да започне веднага с разбирането, че няма да бъдат завършени в скоро време. Специално усъвършенствуването на данъчното управление ще се нуждае от инвес¬тиране на големи ресурси в течение на няколко години.

Въведение: Цели и ограничения
За България е решаващо да избере колкото може по-бързо подходя¬ща данъчна система, която да подпомогне бързия и справедлив иконо¬мически растеж, без да се пренебрегва необходимостта от грижливия й подбор. Ако това не стане, ще се утежнят финансовите проблеми на държавата и ще се засили макроикономическия дисбаланс. Приватиза¬цията подсилва неотложността на проблема, защото няма да може по¬вече да се прилагат старите методи за събиране на данъци върху оборота и печалбите от затворените държавни предприятия.
Важно е максимално бързо да се очертаят и публикуват, ако не всич¬ки детайли поне контурите на бъдещата данъчна политика, за да могат потенциалните инвеститори да знаят “правилата на играта”, тъй като несигурността ще потисне инвестирането. Тези правила трябва да не се променят из основи, освен при извънредни обстоятелства, за да могат данъчните отговорности да бъдат предсказуеми.
И накрая, поради политически причини е важно да се установи данъчната политика от самото начало. Понастоящем се правят съществе¬ни промени във всички аспекти на икономическите правила на играта; в контекста на прехода, изборът на данъчни правила има първостепенно значение за икономическите перспективи. В следващите десет години, през които ще се изявят много икономически интереси, ще се вземат ре¬шения на базата на тези правила. След този период ще бъде политичес¬ки много трудно да се поправят грешките, направени сега при избора на данъчната политика.
България трябва да се предпазва от изкушението просто да следва утъпкания път на западните демокрации и на развиващите се страни по много причини. Първо, данъчната политика, следвана от много страни, не притежава като цяло особени положителни качества. България не трябва да повтаря грешките, допускани другаде. Второ, социалните, икономическите и административните условия в България се различават от онези в западните пазарни икономики и развиващи се страни. Финансовите решения трябва да отразяват тези различия. На кратко, България трябва да изследва политиките, използувани другаде и да обмисли подходящите за нейните условия алтернативи.
За съжаление, за коя да е страна не могат да бъдат направени бързо данъчни анализи и определяне на най-добрата данъчна политика. Това се отнася особено за страна като България, където е съществувала ко¬мандна икономика, където не са събирани съответните данни и където консултациите и изследванията се спъват от езикови проблеми. И още, трябва да се предприемат действия за бързо париране на краткосрочни¬те финансови проблеми. Това поставя въпроса как да се избере краткосрочна политика, която няма да противоречи на дългосрочната, основана на от по-нататъшни анализи.
При проектирането на новата данъчна политика на България съществуват важни цели и ограничения. Първо, данъчната политика трябва да е добър проводник на формирането на капитали. Тя трябва да насърча¬ва спестяванията и инвестициите – както от страна на българите, така и на чужденците. Проблемът за осигуряване на данъчен климат, който да се конкурира с този на другите страни, измъкващи се от социализма се обсъжда по-долу.
Второ, данъчната политика трябва да бъде икономически неутрална. Това значи, че не бива да се прави разлика в полза на едни или други икономически дейности. Това отразява убеждението, че при подходящи условия пазарите общо взето се справят доста добре при определянето на това какво да се произвежда, каква най-добра технология да се приложи, как да се организира производството (дали в държавно предприятие, смесено предприятие с участие на чужди капитали, акционерно дружество и др.) и как да се финансира то. Този възглед приема като даденост успешния преход към пазарна икономика, която да е относител¬но свободна от изкуствена намеса на държавата в областта на ценообразуването, производствените решения и разпределението на ресурсите. От това се подразбира, че правителството няма да използува данъчна политика за избора на “печеливши и губещи”, т.е. някои сектори да бъдат обект на благосклонно отношение, а други да бъдат наказвани.
Хоризонталното равенство или еднаквото отношение към равните, е принцип, пряко свързан със справедливостта на процеса. Приходът от различни източници трябва да бъде обект на едно и също данъчно третиране, в двойния смисъл на неутралност и основна справедливост. Освен това, различните начини за организиране на производството (държавни, кооперативни, акционерни дружества, смесени предприятия, частни компании и д р.) трябва да бъдат подложени на идентично данъчно облагане заедно с чуждите и местни инвеститори. (Преференциалното отношение към чуждите инвеститори създава стимул за много българи да “перат” пари и да инвестират под прикритието на чужди компании, а това може да породи лоши чувства, основани на завист.)
Социализмът и централизираното планиране оставиха в наследство на България липсата на ефективна и гъвкава система на администрира¬не на данъците, включително липса на опит за работа със западните сче¬товодни системи. От това следват два важни извода. Първо, такава администрация трябва да бъде създадена толкова бързо, колкото позво¬лява практиката, което вероятно ще изисква съответната техническа по¬мощ. Второ, данъчната политика трябва да се проектира като се държи сметка за настоящата слабост и закостенялост на администрацията. При много инстанции това ще наложи предпочитание на “приблизител¬ната справедливост”, пред “прецизната настройка”. Така че админист¬ративната реалност ще наложи жертване на привлекателни принципи и решения. Вероятно системата, получена в резултат, макар и по не прив¬лекателна на книга, ще бъде както по-справедлива, така и по неутрална от тази, която си е поставила недостижими цели.
По подобие на други страни, които понастоящем се измъкват от социализма, България се опитва да избере система, която да насърчава икономическия прогрес и същевременно да защитава икономически слабите и да избягва много големите разлики в дохода. Това е трудно, понеже високо прогресивните данъчни тарифи задушават трудовите усилия, спестяванията, инвестициите и поемането на риск, които осъществяват икономическия прогрес. Следователно, трябва да се установят умерено прогресивни и не наказателни данъчни тарифи.
Една от най-важните черти на прехода от централно планиране към пазарна икономика е отварянето на икономиката към международната търговия и прилива на международен капитал. Това има няколко важни следствия за данъчната политика. Тя не трябва излишно да пречи на чуждите инвестиции. Това предполага, че голяма част от данъчното бреме трябва да падне върху местното потребление, а не върху дохода, тъй като това вероятно ще възпре чуждите инвестиции.
Данъкът върху дохода трябва да се промени по начин, отчитащ направеното в други страни. Това включва както данъчното облагане на дохода, спечелен в чужбина от държавата, чийто поданик е инвеститорът, така и третирането в данъчно отношение на този доход от други потенциални вносители на капитал. Ако страните разрешават на своите постоянни жители кредити за данъците, плащани в държавите където е спечелен дохода, безсмислено е страните, обезпечаващи прихода, да не налагат данъци, които изцяло могат да се кредитират. Но не всички страни облагат дохода, придобит в чужбина (Франция например), а в някои, които го правят — най-яркият пример е САЩ – много данъкоп¬латци плащат повече данъци на чуждите правителства, отколкото се кредитират в страната; във всеки случай потенциалният инвеститор, а не неговото правителство, носи бремето на данъците на страната из¬точник. В такива случаи особено важно е данъчната система на страната да не бъде непривлекателна за чужди инвеститори.
Останалата част на тази глава, (част 2) дава кратко описание на ключовите елементи на българската данъчна система, след което прилага току-що посочените принципи. Част 3 обсъжда данъка върху добавената стойност, част 4 – структурни елементи на проекта за данък върху индивидуалните доходите и в част 5 се разглеждат пет алтернативи за облагане на дохода от стопанската дейност. Част 6 обръща специално внимание на данъка върху увеличението на заплатата. Част 7 резюмира разсъжденията и прави някои заключения.

Съществуваща данъчна система
Данъчната система на България съвместява много от чертите на данъчните системи на другите социалистически страни от Източна Евро¬па. Приблизително 22% от дохода, получен от данъците се натрупва от данъци върху оборота и акцизи, 43% – от данъци върху доходите на предприятията, по специално държавните, 8% от индивидуалния данък върху доходите и 21% от отчисления за социално осигуряване. По ната¬тък в този раздел е даден анализ на основните черти на четирите най-важни данъка [1].

Данък върху оборота, мита и акцизи
Доскоро данъците върху оборота в България се изчисляваха както в другите централно планирани икономики – като разлика между цените на едро и цените на дребно, без разходите на търговията на дребно. (Къ¬дето тази разлика е отрицателна вместо данък се появява дотация.) При такава система данъкът естествено представлява най-различни части от цените на дребно (или на едро) на различни стоки и услуги. (Преди 1988 е имало повече от 20 000 такива тарифи.) Докато данъчното задължение се определя чрез изваждане, а не чрез умножение на тарифите на дадена база, няма смисъл дори да се говори за данъчна база или данъчна тарифа, а данъците няма да имат разпределителния ефект, обикновено при¬писван им в западната литература. [2] След като България се придвижи към пазарна икономика, продължаването на тази система няма да бъде административно и икономически желателно.
В началото на 1988 г. бяха направени първоначални стъпки за преход към западната система на косвено облагане. Акцизите на някои най-чес¬то облагаеми стоки (алкохолни напитки, тютюневи изделия, кибрит, ка¬фе, нефт продукти и някои луксозни стоки) бяха отделени от данъците върху оборота. С изключение на тези за нефтопродуктите, акцизите се изчисляваха като “ad valorem” тарифи, приложени към продажбите на дребно, вариращи от 24 до 80%.
За целите на данъка върху оборота, продуктите се разпределяха в 45 групи, основани на съотношението на цените на дребно към цените на едро; тарифите на косвения данък варираха от 5 до 70% със средна реал¬на тарифа от 25%. Продажбите на междинни продукти, основни фондо¬ве и експорта не се облагаха. Данъкът все още се изчислява на остатъчен принцип, но има планове от 01.09.1990 г. да се премине към система от данъци, събирани на равнище предприятие, но основани на цени на дребно (повечето от които все още се определят централно). Тази система ще има изрично определени “ad valorem” тарифи от 10 и 20%. Планира се преминаване към стандартен данък върху добавената стойност, използващ кредитен метод от типа, който ще се прилага в Ев¬ропейската общност от началото на 1991 г. Някои стоки ще бъдат осво¬бодени, а други ще се облагат с тарифи от 10 и 20%. Навременността и успеха на тази промяна ще зависят както от завършването на либерализацията на цените, така и от изграждането на нужните административни структури.
България практически не използва преките митнически такси (по малко от 2% от общия данъчен приход идват от този източник). Вместо това, ценовите разлики, отразяващи положителните и отрицателните разлики между административно определените цени на едро на вносни¬те стоки и техните вносни цени, изчислени при официалния обменен курс, служат като данъци и дотации на вноса.

Данъци върху печалбата на компаниите
Данъкът върху печалбата се събира върху “балансовата печалба” от всички юридически лица: държавни предприятия, кооперативи, дружес¬тва с ограничена отговорност и смесени предприятия. Това дефиниране на печалбите не позволява да се намали лихвата за краткосрочни и ин¬вестиционни кредити, застраховките, заплатите на ръководителите, до¬пълнителните възнаграждения за работниците, нито пък извънпланови загуби могат да намалят облагаемите печалби. От Януари 1989 г. се раз¬решава амортизационните отчисления да се изчисляват по метода на праволинейната амортизация; отстъпките могат да достигнат до 50% за всяка година, но цялостно не могат да надхвърлят стойността на иму¬ществото. Въпреки че повечето дотации се включват в балансовите взе¬мания, тези които фактически се дават на губещите държавни предприятия не са включени.
Обикновената тарифа на данъка върху печалбата е 62% (50% държавен данък върху печалбата, 10% общински и 2% за иригационни фондо¬ве). Пет процента данък върху печалбата също се взема за фонд РТУ, който включва натрупаната амортизация. Изключения от основната 50%-ова тарифа са 10%-ният данък за селскостопанската продукция, (намален от 20% през април 1990), 25% за туризма и 30% за смесени предприятия с повече от 20% чуждо участие. Загубите могат да се прех¬върлят напред до пет години, а на “високотехнологичните фирми” се да¬ва пет годишен безданъчен период.
Обсъжда се намаление на базовата тарифа до 45%. Това ще се отнася за всички предприятия. От тях 20% (9% от печалбата) ще отиват за общинските власти.

Данъци върху индивидуалните доходи
България няма обща система за облагане на индивидуалните доходи, освен това, което се нарича Закон за Данъка върху общия доход. Той се опира на група от три тарифни ставки, всяка със своя собствена база и прогресивна тарифа.

1. Данък върху заплатите
Данъкът върху заплатите се събира на индивидуална основа и се удържа от предприятията-работодатели. Той се основава на месечни плащания, изключва някои допълнителни премирания и социалните надбавки. Не се допускат персонални облекчения за данъкоплатеца в зависимост от семейното му положение и от издържани от него лица, ня¬ма намаление за персонални разходи, но не се облага количество, равно на минималната месечна заплата (засега 165 лв. месечно). Данъкът се изчислява по прогресивно нарастващи таблици, които варират от 12 до 14%. Този максимум се достига при месечен доход от 400 лв, което е почти 150% от средната заплата от 260 лв. (Има специална тарифа за облагане на прихода непосредствено над минималната заплата, която нас¬коро бе намалена от 80%).

2. Данък върху дохода на автори, учени, хора на изкуството и др.
Плащанията на автори, учени, артисти, музиканти, журналисти и др. над и извън тяхната щатна заплата са предмет на прогресивна тарифа, основана на сумарния годишен доход от този тип. Тарифата, която се прилага на индивидуална основа, започва с минимален данък от 4% (за годишен доход до 240 лв.) и достига максимална стойност от 50% (за годишен доход над 40 000 лв.). Няма персонални облекчения или целеви намаления, въпреки че се освобождава сума, равна на минималната заплата за тези, които нямат друг източник на доходи.

3. Данък върху дохода от частна стопанска дейност и свободни професии
Различни видове доходи, които не са заплати, или хонорари и следователно не са обект на двата току- що описани данъка, подлежат на тре¬ти вид данък върху дохода. Това са доходи от частна стопанска дейност, практикуване на занаяти и свободни професии, както и дивиденти и участие в печалби от кооперативи. Минимумът на прогресивната данъчна тарифа (включваща освободения от данък доход) е идентичен с този за данъка върху заплатите (изчислен на годишна основа), но прогресията продължава и над годишен доход от 4 800 лв., като достига макси¬мална стойност от 85% за доход над 70 000 лв. Доходи от рентиерство са предмет на отделна тарифа, започваща от 9% за доход от 200 лв. и сти¬гаща до 81% за доход 7 000 лв. За разлика от другите два данъка, този се събира на база домакинство, като акумулираният доход на различните членове на семейството се облага по прогресивната тарифа. Разрешени са някои облекчения, свързани с производствени разходи, но няма пер¬сонални облекчения или намаления на облагаемата сума.
4. Предложения за нова глобална система
Работи се над планове за въвеждане на нов общ данък върху дохода. Системата ще бъде основана на индивидуално облагане, въпреки че мо¬же би ще се отчита броя на децата в семейството. Предполага се необ¬лагаем доход в рамките на минималната годишна заплата. Предвиждат се тарифи за облагане на доходи над тази сума от 20 до 50% (върху годи¬шен доход над 100 000 лв.)

Вноски за социално осигуряване
Събира се данък от 30% върху номиналната заплата (в случай, че плащането е от чужди граждани, участващи в смесени предприятия данъкът ще бъде 20%) за натрупване на пенсионен фонд и други социални осигуровки.

Други
България има и редица други данъци, които не дават съществен принос в националния доход. Внимание заслужава прогресивният данък върху увеличението на относително големите заплати, различните данъ¬ци върху собствеността, върху даренията и наследствата и върху мотор¬ните превозни средства.

Обобщена равносметка
Българската данъчна система е невероятно сложна според всеки разумен стандарт и много смущаваща в отсъствието на централизирано планиране. Тя не е пригодена за пазарна икономика. Необходима е основна реформа, която да създаде система, основаваща се на по-голямо обвързване с пазарните сили. Тази реформа трябва да засегне данъчна¬та администрация (включително компютъризация) и да включва разви¬тието на данъчна статистика, както и нова данъчна политика. Важно е да се започнат веднага паралелни усилия, насочени от една страна към бързото въвеждане на краткосрочни реформи, докато заедно с тях се из¬вършва основната работа за по-фундаменталните реформи на данъчна¬та политика и администрация, които ще се предприемат през следващите няколко години. Следващите раздели предлагат някои напътствия за тези разработки. Те дискутират данъка върху добавената стойност, данъка върху индивидуалните доходи, данъка върху дохода на компаниите и данъка върху увеличенията на заплатите.

Данъкът върху добавената стойност ДДС – нов източник на бюджетни приходи
България понастоящем разчита силно на данъка върху оборота. Данъците върху оборота в социалистическите страни с централно планирани икономики се различават значително от тези при пазарните икономики. По същество те представляват “клин”, изчисляван като раз¬лика между себестойността и цените на едро, минус търговските разхо¬ди. Следователно, те се получават по остатъчен принцип при калкулациите, а не чрез предварително определено количество или про¬цент. Поради самата същност на калкулацията има дузини, дори стотици различни косвени данъчни тарифи. В България имаше над от 20 000 такива тарифи преди 1988 г. Дори и при тази ситуация, те са имали твърде малка роля, за да могат да повлияят на разпределението на ресурсите, което се е определяло най-вече от плана или разпределянето на дохода, което се е определяло от плановите цени. Колкото повече ре¬формата се реализира и облагането приема нов характер, толкова продължаването на тази практика на използване на високо диференцирани тарифи ще причинява сериозни несправедливости и проблеми при разпределението на ресурсите. Администрирането ще става все по-голям кошмар, поради нуждата да се установяват различия между дейностите, обект на различни данъчни тарифи. Крайно желателно е България да се придвижи колкото може по-скоро към модерна система за облагане на продажбите с минимални тарифи, особено след като вероятно този да¬нък ще стане най-важния източник на бюджетни приходи.
Трябва веднага да бъдат премахнати няколко системи за данък върху продажбите: Това са многократният, данък върху оборота, използван в по-голяма част от Европа преди приемането на ДДС като норма. Та¬кива данъци изопачават разпределението на ресурсите и създават сти¬мули за вертикално интегриране. Еднократното облагане на продажбите преди данъка на равнище на дребно, трябва също да се из¬бягва, поради присъщите му административни и икономически дефекти. Тези данъци трябва да се използват най-много като временни мерки. Това прави данъка върху продажбите на дребно и ДДС най-подходящи¬те възможности за обсъждане.
Данъкът върху продажбите на дребно изглежда съвсем неподходящ за България, въпреки теоретичните му предимства при някои обстоя¬телства. Ако търговията на дребно остане монопол на държавата, данъ¬кът на дребно може лесно да се администрира и ще бъде относително неутрален. На практика обаче, търговията на дребно ще процъфтява в различни малки частни или кооперативни предприятия, никое от които няма да има предишен опит като платец на данък върху продажбите. Следователно, за много години напред ще бъде невъзможно ефективно¬то администриране на данък върху продажбите на дребно.
Най-подходящата алтернатива на данък върху продажбите е ДДС от кредитен тип, използван в Европейската общност. Голяма част от годишния приход, реализиран от него, ще бъде събиран или преди продажбата на дребно или от по-едрите участници в търговията на дребно и има начини (никой от тях не е особено добър) дребните търговци да се постигне приблизителното облагане чрез степента на дребно. “Хартиената следа” от фактури, присъща на общоизползувания кредитен ме¬тод за осъществяване на ДДС му дава важни административни предимства. По тази причина, поради икономически причини и защото България може евентуално да пожелае да се присъедини към ЕО, не трябва да се обръща сериозно внимание на никакъв друг метод за реа¬лизация на ДДС.
Немаловажни са също и проблемите, свързани с прилагането на данъчни облекчения и/или освобождаване от данък на стоките и услугите, считани за социално приоритетни, избирането на данъчни тарифи и данъчното третиране на особени сектори (финанси, фермерство, жилища, стоки от втора ръка, дребния бизнес и др.). Тези теми заслужават повече внимание, отколкото е възможно да им се обърне тук [3]. По-подробен анализ трябва да се направи и на идеята за незабавно данъчно облагане на продажбите на дребно, а не първоначално да се облага с данък пре¬дишното ниво (производство или търговия на едро) и последващо разп¬ростиране на този данък с придобиването на опит. Това зависи много от увеличаването на капацитета на данъчната администрация и на броя на данъкоплатците, които ще плащат данък.

Структура на данъка върху личните доходи
Ако България възнамерява да се придвижи към модерна система за данъчно облагане, трябва да се обсъдят много въпроси при разработка¬та на данъка върху личните доходи. Те включват ролята на удръжките, обсега на данъчните тарифи, избора на облагаем обект (индивид, дома¬кинство), наличието на персонални облекчения, освобождаването от да¬нък на конкретни персонални разходи, връзката с облагането на предприятията, структурата на тарифите и индексацията на номинални¬те доходи. Настоящата глава прави кратък преглед на тези проблеми, но е желателен по-подробен анализ. Водещ принцип през следващите раз¬съждения е, че простотата е много важна цел, особено през следващите няколко години, през които административният капацитет ще бъде ограничен. Където бъде подходящо, може да се извърши прецизиране на конкретните проблеми, ако има създаден административен капацитет. Ще бъде сериозна грешка да се излагат на опасност както приходите, така и представата за коректност на данъчната система, чрез налагане на сложна система, която не може да се реализира.

Ролята на у дръжките
България няма данъчната администрация, необходима за обслужване на система, в която повечето граждани попълват годишни данъчни декларации. Нито пък съществена част от данъкоплатците имат необходимия за въвеждането на система на годишна данъчна отчетност опит при попълване на тези документи. Следователно, много е важно да се създаде система, в която повечето от данъкоплатците не попълват данъчни декларации. (Очевидно тези, които имат собствен бизнес, ще трябва да го вършат). Това е един от водещите принципи в следващите разсъжде¬ния. В процеса на усъвършенстване на данъчната администрация и придобиването на опит по сложни проблеми, в системата могат да се извършат, където се налага, прецизирания на някои данъчни задълже¬ния.

Разсрочено облагане
Счита се, че наличието на разсрочено облагане е неприсъщо на модерната данъчна система. Причината е, че равенството и неутралитетът изискват еднакво облагане с общ данък на дохода от всички източници. Ще разгледаме този аспект единствено поради донякъде наивния под¬ход за търсене преди всичко на реално изпълними решения. Първо, ще бъде трудно прецизното облагане с данък на всички доходи. Това важи особено за страна със слаба данъчна администрация, но е истина и, че е трудно прецизно да се измерят някои видове доход. В такива условия, по административни причини може да е подходящо различното третиране на различните типове доход. [4] Например при съответни обстоятелст¬ва, данъчните удръжки от заплатите и от дохода от лихви, може да са по-подходящи за крайни, а не за предварителни данъци, отчитани при глобалното облагане.
Второ, ако някои източници на доход не се облагат, независимо дали по причини на данъчната политика или в резултат на административни трудности, няма голям смисъл да се намалява облагаемата сума с производствени разходи, направени за получаване на необлагаем доход. По тази причина САЩ при данъчната си реформа от 1986 г. въведоха елементи на разсрочено облагане в иначе глобалната система на данъка върху дохода. [5]
Има и добре дефинирани системи за облагане, които успешно прилагат разсрочения подход. Един такъв подход (опростения алтернативен данък или съкратено ОАД) се описва в пети раздел. Той прави разлика между личните доходи от заплати и пенсии и дохода от стопанска дей¬ност. Докато първият е (или може да бъде) предмет на степенувани та¬рифи, вторият се облага с единна ставка (по принцип максималната тарифа, прилагана за индивидуални доходи). Нещо повече, при облагане на личните доходи на индивидите могат да се прилагат персонални об¬лекчения и целеви намаления на облагаемата сума, което не се разре¬шава за данъка върху доходите от стопанска дейност. Методът ОАД възприема този подход, за да опрости данъчната администрация, като цената е липса на глобален данък върху дохода.
Оценката на ситуацията в България води до заключението, че ако се избере ОАД, разсрочващите му аспекти ще се приемат като негова силна страна. Ако това се отрече в полза на традиционния данък върху дохода, ще се наложи по общ подход. Още нещо в защита на ОАД: пър¬во, може би ще е подходящо да се толерира разсрочения подход в краткосрочната програма за данъчна реформа, предвид липсата на адекватна система на данъчно администриране. Този аргумент е свър¬зан с ролята на удръжките, спомената по-горе. Второ, може да има причини дори и в дългосрочния вариант да не се премине изцяло към система на глобално облагане. Това заслужава по-нататъшно обмисля¬не. А

Единицата данъкоплатец
Данъците върху личния доход могат да се основават на отделно облагане на индивидите, на общия доход на семейни двойки и на по-сложна система, като френската частична система. По редица причини индиви¬дуалната данъчна отчетност изглежда най-подходяща за България. Пър¬во, това е традиционният подход в България (разбира се, трябва да се постави въпросът доколко тази практика отразява отношението на обществото към точната дефиниция на облагана с данък единица). Второ, индивидуалното облагане е по-просто и осигурява акуратно събиране на дължимите суми чрез удръжки. Трето, индивидуалното облагане е по-добър стимул за трудови усилия от страна на другите членове на дадено домакинство.

Персонални данъчни облекчения
Общоприето е да се разрешават кредити и данъчни облекчения, на основа на издържаните от данъкоплатеца лица (и донякъде в зависи¬мост от тяхната връзка с него), за да се отразят разликите в платежоспо¬собността в рамките на семейството. Може да се предположи, че това ще бъде дългосрочна цел в България. По-неясно е дали това трябва да се направи в краткосрочния план, защото подобни мерки значително ус¬ложняват администрирането и изчисляването на удръжките. (В реформата си от 1986 г. Колумбия елиминира тези облекчения по подобни причини.)

Целеви данъчни облекчения
Данъците върху индивидуалните доходи на много страни предвиждат изключване от облагаемата сума на различни лични разходи. Това са удръжки или кредити за разходи като образователни и медицински такси, плащане на лихви върху ипотеки, благотворителни пожертвувания, нае¬ми, застраховки и правителствени данъци. Някои от тях са оправдани, но повечето не са. Нещо повече, те сериозно усложняват прилагането и администрирането на данъците и правят невъзможно съществуването на система, в която удръжките прецизно отразяват данъчните задълже¬ния без потребност от годишно облагане. Следователно се предполага, че поне в първоначалния вариант (а може би и в дългосрочния, в зави¬симост от по-нататъшния анализ), България не трябва да прилага по¬добни облекчения. (Пак Колумбия премахна много от тези облекчения и кредити за лични разходи в реформите си от 1986 г. САЩ също огра¬ничиха възможността за целеви облекчения през 1986 г.).

Връзка с данъчното облагане на предприятията
Общоприето е разбирането, че трябва да се избягва двойното облага¬не на прихода от стопанска дейност, получен под формата на дивиденти. Това се постига чрез “интеграция” на индивидуалните доходи и доходи¬те от компаниите или чрез освобождаване от данък на дивидентите [6]. Има няколко начина чрез които може да се постигне облекчение на ди¬видентите. Концептуално правилни са използваните в Европа методи на удържането или приспадането (методи на брутния приход и на кредита), системата на разделените тарифи в Германия (съвместно с мето¬да на приспадане) и освобождаването от данък на дивиденти, което се препоръчва от данъчната реформа, предложена от държавния бюджетен департамент в САЩ през 1984 г.на президента Рейгьн. Концептуално погрешен, но административно по прост е подходът, наскоро възприет в Колумбия: изключване на дивидентите от облагането на ак¬ционерите. Крайният избор между тези методи изисква допълнителен анализ, но е ясно, че за България е може би най-подходящо да се изпол¬зува облекченото облагане на дивидентите в контекста на конвенцио¬налния данък върху дохода. (Подходът на Колумбия може би няма да е подходящ за България, защото приватизацията ще доведе до маса от ак¬ционери, подлежащи на облагане по най-различни тарифни нива в зави¬симост от дохода им). При О АД, обсъждан в следващия раздел, не възниква проблемът за интеграцията.
Данъчна прогресия
Ако се приеме традиционния данък върху общия доход, ще бъде под¬ходящо да има обединена тарифа на данъчната прогресия за облагане на по голямата част от дохода. Ако се възприеме разсрочения подход (включващ ОАД), подходяща е унифицирана тарифа за облагане на тру¬довия доход, а може би и на голяма част от другите доходи. Въпросът тогава е колко прогресивна да бъде тази тарифа.
Отделните данъчни тарифи, съществуващи в сегашната данъчна сис¬тема на България се различават значително по своята прогресивност. Видимата прогресивност на данъка върху заплатите е съвсем ограниче¬на в рамките на 12 — 14%.
От друга страна останалите две тарифи демонстрират значителен размер на степенуване от 50 или 80 процента. В действителност тази разлика почти сигурно е преувеличена, тъй като натискът върху нарастването на заплатите при централизираното планиране действа като заместител на силно прогресивното им данъчно облагане. Накратко, съществуващата система на натиск върху растежа на заплатите и явно облагане на страничните доходи води до крайно голяма прогресивност.
Пристъпването към пазарна икономика ще сложи край на потискане¬то на растежа на заплатите и ще го замени с явно облагане. Дали крайно голямата прогресивност описана по-горе ще продължи, зависи от относителната тежест, която ще се придаде на преследваните цели. Степенуваните тарифи намаляват разликата в доходите. Социалистическата история на България подсказва, че това може да се окаже важна цел. От своя страна, относително равното разпределение на благата, може да намали важността й.
Разсъжденията върху получените от данъци приходи за държавата също не водят до изискване на високи тарифи. Важно е да се отбележи, че увеличаването на данъчните тарифи често не носи очакваните приходи за държавата (и че намаляването на тарифите не носи големи загуби). На по-високи данъчни тарифи хората отговарят с по-малко работа със заобикаляне или избягване на данъците и затова те са по-слабо ефектив¬ни.
В сравнение с гореизложеното, стимулиращите действия и опростяването благоприятстват въвеждането на данъчни тарифи с много по-малка прогресивност сравнително ниски горни граници на данъците. Движението за данъчни реформи, което залива света през последните години, доказало предимството на простотата и стимулирането пред преразпределението на доходите. Общо взето, това изглежда най-д обра¬та политика и за България. Преосигуряващи тарифи, надхвърлящи 30% решително трябва да се избягват. И накрая, максималната индивидуал¬на тарифа трябва да е приблизително равна на фирмената.

Индексиране на номиналните суми
Ако данъчната тарифа съдържа ограничения от вида “от-до”, които са фиксирани в номинални (парични) размери, инфлацията ще повлече данъкоплатеца с даден реален доход в непрекъснато увеличаващите се “от-до” на данъците. Съществуването на подобни граници не влияе силно, докато степенуването на тарифите е незначително, както е в случая с данъците върху заплатите. Но щом натискът върху растежа на заплатите се премахне и се замени с явна прогресивност, подобни граници ще имат нежелателен ефект. Той ще направи преразпределящите функции на данъците зависими от инфлацията вместо от явните политически ре¬шения. Инфлацията ще повиши данъците и ще разшири контрастимулите, тя ще засили и командната роля на правителството над ресурсите, без наличието на огласено решение, че това е уместно.
Тези резултати могат лесно да се избегнат чрез индексиране на суми¬те в номинална стойност в закона за данъците. (По този начин, има персонални облекчения, те могат да се индексират като данъчните ограничения). Това става лесно като данъчните тарифи, формуляри и инструкции в отпечатван вид.
Административният товар върху данъкоплатци и работодатели е минимален.

Три алтернативи за данъчно облагане на стопанската дей¬ност
Няма съществени възражения срещу схващането, че данъкът върху печалбите от стопанска дейност трябва да бъде важен компонент на но¬вата данъчна система. Това, което не получи достатъчно внимание, е създаването на подходящ за България проект за данък върху доходи от стопанска дейност. Този раздел описва и оценява пет различни подхода към този данък, които са възможни за прилагане в България: единен да¬нък върху целия доход с малки отклонения на облагаемия от реалния икономически доход (общ данък върху реалния доход); по-малко амбициозната система, която не се опитва да отрази инфлационния процес (общ данък върху номиналния доход); данък върху дохода, позволяващ различни облекчения, освобождаване на инвестициите от данък, различ¬ни тарифи и други данъчни преференции за конкретни дейности (ва¬риант “швейцарско сирене”); система, която осигурява общодостъпни стимули за формиране на капитал и е по-проста от другите три (опрос¬тен алтернативен данък или ОАД) и хибридна система, обединяваща характеристиките на данъка номиналния доход и ОАД. Поддържа се становището, че ОАД може да бъде най-подходящ поради специфични¬те обстоятелства, пред които е изправена България — (естествено както и другите социалистически страни в прехода им от централизирано планиране) – както и поради това, че може да се окаже разумно да се прибегне до хибридната система.

Единен данък върху реалния доход
Максималното приближаване на облагаемите суми до реалния икономически доход е ключова характеристика на единния данък върху ре¬алния доход. Такава дефиниция на данъчната основа ще осигури справедливост и неутралитет на данъка (поне що се отнася до данъчно¬то третиране на различните стопански дейности). Следователно, той предлага добър еталон за оценка на другите обсъждани по-долу алтер¬нативи. Той дава и максимално прецизна данъчна основа, съответства¬ща на нуждата от избягване облагането на повече от 100% от дохода (или облагане на един доход повече от един път) и по този начин пред¬лага минимални данъчни тарифи. Накрая, такъв данък е в съгласие с международните норми. Това улеснява сключването на данъчни догово¬ри и повишава шанса му да бъде кредитиран от правителствата на чуждите инвеститори.
За да се обложи икономическия доход, е необходимо да се предвидят данъчни намаления при обезценяването (и други подобни форми на амортизация на капиталните вложения), да се освободят от данък лихвените плащания, да се обложат приходите от лихви и капитали и да се осигури интеграция на данъка върху индивидуалния доход и този от стопанска дейност. Тук веднага се срещат няколко трудности. Първо, много е трудно да се определи размерът на икономическото обезценяване. Ако обезценяването за данъчни цели се различава от икономическото, доходите от различните дейности няма да бъдат еднакво облагани и ще се наруши разпределението на ресурсите. [7] Обезценяването е само един, но може би най-важен аспект на правилната преценка за фактори¬те, зависещи от времето. [8] Неправилната преценка на момента води до деформации, неравенство и възможности за злоупотреби. [9] Второ, усложнява се интеграцията на данъците върху индивидуалния доход и този от стопанска дейност. [10]
Въвеждането на данък върху доходите от стопанска дейност има сми¬съл, само ако няма инфлация или ако е възможно отчитане на влияние¬то на инфлацията върху него. (Важно е да се отбележи, че това не е начинът за инфлационно индексиране на номиналните суми, описан в предния раздел 4.). При наличие на инфлация и отсъствие на инфлаци¬онни корекции при оценката на дохода, данъкът се плаща върху нереал¬ни приходи от лихви и капитали, освобождават се от данък фиктивни плащания на лихви (които са всъщност изплащания на основните задъл¬жения) и реалните отстъпки за обезценяване се лишават от смисъл. В резултат се получава неправилна оценка на доходите и/или некоректно преразпределение на ресурсите (ако се предвижда инфлация), неравенс¬тво (ако не се предвижда) или и двете. Инфлационните корекции, макар и концептуално справедливи, са много сложни и по тази причина трудни за администриране.
Единният данък върху дохода има един съществен икономически недостатък, особено при неголеми отворени икономики: той не насърчава спестяванията и може да обезсърчи чуждите инвестиции. Както бе споменато в раздел 1, последният ефект зависи частично от данъчната ситу¬ация в страната на потенциалния чужд инвеститор (жители на страни с териториални системи; жители на страни с международни системи без допълнителни кредити за данъци, плащани в чужбина; жители на страни с международни системи, имащи допълнителни кредити за данъци, пла¬щани в чужбина.). След данъчната реформа от 1986 г. много американс¬ки мултинационални компании имат допълнителен кредит за данъци, плащани в чужбина. Това налага страните, които искат да привлекат американски капиталовложения, да се погрижат да не налагат данъци, по-високи от тези в други страни, които ги конкурират в тази насока.

ПЛАН РАН-ЪТ-2-РА ЧАСТ

Нова конституция
България трябва да приеме нова конституция, колкото може по бър¬зо с оглед изпълнението на две важни цели: (1) да подпомогне и осигури стремежа на нацията към ограничаване на управленската власт и инди¬видуална свобода и (2) да декларира пред международната общност своето влизане в свободния свят. България ще получи хуманитарни и мате¬риални облаги, когато гражданите й в по-голяма степен упражняват сво¬бодите, които се полагат на всяко човешко същество, а чуждестранните и местни инвеститори бъдат привлечени да развиват стопанска дейност в страната и повишават жизнения й стандарт.
Изготвянето на Конституция представлява не само създаването на един документ. То е предназначено най-вече да изгради система на държавно управление. България съществено измени старата си Конституция, но в резултат се получи един сурогат, а не взаимообвързана система на управление. В своята нова Конституция нацията ще има възможност да определи бъдещите отношения между народа и неговото правителство, същността на конституционното равенство. : Страната излиза от един твърде дълъг и мрачен период, в който пра¬вителството беше абсолютен господар на народа. Отхвърляйки тази ти¬рания, народът спаси и предяви правата, които са неотменни за всяко човешко същество. Сега той трябва конституционно да съхрани тяхната святост завинаги.
И така, първото и най-важно условие е новата Конституция грижливо да ограничи властта на правителството и да гарантира свободите на народа. Този документ трябва да се превърне в декларация към международната общност, че България е станала член на свободните нации в света. Международната репутация на нацията значително ще се подоб¬ри, което ще донесе и материално възнаграждение на българския народ. Другите свободни нации ще станат по-заинтересувани от споделяне на своите ресурси с България. Конгресът на САЩ например често е показ¬вал своите предпочитания към демократичните нации и вероятно ще погледне благосклонно на България, когато се убеди в демократичното бъдеще на нацията.
Една конституция, която защищава свободите, ще привлече международни инвестиции. Инвеститорите избягват нации, които конфиску¬ват собствеността, които са икономически безотговорни и потискат хората. При конкуренцията за международни инвестиции нациите, кои¬то солидно подсигуряват живота, свободата и собствеността, имат голя¬ма преднина в привличането на капитали за промишлеността и търговията. България може да постигне търговско предимство пред източноевропейските си съседи, ако първа в региона приеме конституция, гарантираща правата на човека.
Формата и характерът на управлението са важна предпоставка при оформянето на една конституция. Свободните нации се различават в структурите на своето управление. Едни са избрали парламентарната система, а други — системата на разделение на властите. Най-съвременните конституции вероятно комбинират елементи и от двете систе¬ми. САЩ са нацията, която първа създаде системата на разделение – още през 1787 г. и я поддържа над 200 години. Според нея народът на САЩ е върховен в своя суверенитет, но следва винаги да се съобразява с отделните лица, упражняващи основните си права.
Приемането на конституция е най-важното политическо събитие в историята на една страна. При този процес народът предоставя своите права на един орган, който след това ще може да упражнява контрол над него. Народът трябва да е особено внимателен при даването на тези пълномощия поради следните причини: (1) свободата е нормално състояние за хората; без нея стойността на живота се понижава; (2) лицата, които свободно упражняват своята съзидателност, изобретателност и продуктивност, допринасят най-много за напредъка на обществото; (3) правителството може да използва властта си неразумно или тиранично. Въпреки това малко хора не биха се съгласили с твърдението, че от правителството се изисква да защищава народа от собствените му ексцеси и от враждебните намерения на чуждестранни интереси.
Преди 200 години американците се сблъскаха с дилемата свобода или власт и избраха очевидното решение: да създадат управление, което ще е достатъчно овластено, за да ги защищава, но не достатъчно, за да ги потиска. Те отхвърлиха парламентарната система, тъй като тя съсредоточава почти цялата управленска власт в един орган. Американците сметнаха, че когато една неограничена власт се даде на крал или парла¬мент, независимо от наличието на добри намерения, има значителен риск тя да се упражнява тиранично.
Вместо това създателите на Конституцията на САЩ избраха систе¬ма, която разделя управленската власт на законодателен, изпълнителен и съдебен сектор. Ако управленската власт се раздели така, че дадена политика да може да се прилага само чрез комбиниране на законодател¬но действие, прилагане на изпълнителната власт и интерпретиране на съдебната власт, нито една групировка няма да може да наложи своята несъгласувана воля. Джеймс Мадисън – най-влиятелният от съставителите на Конституцията на САЩ навремето писа: “Струпването на всич¬ки видове власт – законодателна, изпълнителна и съдебна в едни ръце, независимо дали са много или малко и независимо дали е по наследст¬во, чрез самоопределяне или чрез избори, може да бъде квалифицирано като най-точната дефиниция на тиранията.”
В допълнение към разделеното функциониране всеки от секторите на управление в САЩ има известна власт да ограничава другите. Целта е да се създадат възможности за проверка по същество как се упражнява управленската власт. Например Сенатът трябва да приема чрез гласува¬не с мнозинство назначаването на лица на важни постове (вкл. членове¬те на Върховния съд и другите федерални съдии), предложени от Президента и с мнозинство от две трети да приема споразумения, вече договорирани от Президента. Конгресът учредява съдилища с власт, по-малка от тази на Върховния съд и има пълномощия да контролира про¬цесите на съдебно обжалване. Президентът има право на вето над законодателството, разработвано от Конгреса, като ветото може да се отхвърли с две трети от гласовете. Президентът назначава членовете на Върховния съд и всички федерални съдии. Конгресът има власт да обя¬ви война и да я финансира, но главнокомандуващ е Президентът. Нак¬ратко, целта на Конституцията е да разсее и разхвърля властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно да постигне съществена власт над американското управление.
Понастоящем България се сблъсква с трудния проблем да промени икономическата си система от система, управлявана от централно планиране, в такава, която поставя ударение на частните пазари. При пазар¬ната система капиталовложенията в собственост на средствата за производство, разпространение и обмен на стоки се правят и поддържат главно от частни лица и корпорации. Тази система трябва да функцио¬нира предимно сама, отделена и изолирана от правителството. Потен¬циалните собственици и инвеститори трябва да се чувствуват сигурни, че могат да участват в нея без страх от конфискация, репресии или икономическа нестабилност. В съответствие с това системата изисква и юридически рамки, които ще охраняват целите и действията й.
Пазарната икономика изисква строга, но не и абсолютна защита сре¬щу правителствения контрол. При нея има само три начина, по които държавата може да получи частна собственост или права върху собствеността от хора без тяхното съгласие: чрез отчуждаване, чрез регулация и чрез данъци. Тези пълномощия са съществени при работата на едно правителство, но трябва да се прилагат пестеливо и без да се лишават хората от техните свободи.

Законодателни реформи
Съвместни предприятия, чуждестранни инвестиции и търговски
кодекс
Ключово значение за успешния преход на България от командна към пазарна икономика имат: създаването на юридическа структура, подпомагаща образуването на фирми със стопанска дейност, привличането на чуждестранни инвестиции, кредитните и договорни инструменти, от които се ръководи бизнеса в една пазарна икономика. Постигането на тази цел от своя страна изисква да се изменят съответните текстове от Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагане на Указ 56, както и да се въведе в действие търговски кодекс.
В резюме те могат да се изложат, както следва:
1. Отмяна на тези текстове от Конституцията (т.е. да се изключат тези или подобни текстове и от новата Конституция, която ще се приеме от ВНС), които:
а. ограничават собствеността върху широка категория имоти само до държавата и общините и начините, по които частните лица могат да я използват;
б. дават на държавата право да основава стопански и други организации, над които да упражнява право на собственост; в. определят кооперативната собственост върху имоти като притежа¬ние на колектив от трудещи се и използвана в интерес на общест¬вото;
г. дават на държавата изключително право да се ангажира в определени стопански дейности;
д. заявяват, че задължение на всеки е да защитава всички видове обществена собственост, които като цяло формират икономическата база на страната, благосъстоянието на народа и свободата на лич¬ността.
2. Коригиране на административните актове, изисквани съгласно: а. алинея 1, член 104 от Конституцията, изискваща постановле¬нията, приемани от Министерския съвет, да бъдат обнародвани в Държавен вестник предвид това, че важни части от някои поста¬новления не са били публикувани;
б. алинея 1, член 108 от Конституцията, изискваща ведомствата (министерствата) да издават правилници или други инструкции за прилагането на укази и постановления, тъй като това не е изпълне¬но в няколко случая с голямо значение, попадащи в сферата на действие на Указ 56.
в. член 115 от Указ 56, изискващ фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически или физически лица да водят счетоводствата си в съгласие с правилата, указани от компетентните държавни органи поради факта, че не са публикувани ни¬какви правила;
г. член 112 от Указ 56, споменаващ списък от дейности във високо¬технологичните сектори, определени от Министерския съвет, при които чуждестранни физически и юридически лица ще се освобож¬дават от данъци върху печалбите за период от пет години от датата на регистриране на фирмата им в България, тъй като досега не са били публикувани никакви решения, определящи дейностите, осво¬бождавани от данъци;
д. алинея 1, член 100, Указ 56, ограничаваща стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейности, за кои¬то е получено предварително разрешение от компетентния държа¬вен орган и даваща права на този орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение; досе¬га не е издаден никакъв списък на независими стопански дейности, за които не е необходимо разрешение;
3. Отмяна на изискванията за разрешения за чуждестранна стопанска дейност по Указ 56, а именно за:
а. независима стопанска дейност – от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния министър;
б. филиал – от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;
в. фирма с чуждестранно участие с повече от 49% във фирма с ограничена отговорност и повече от 20% смесена акционерна фирма – от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване с Министерството на икономиката и планирането; г. предоставяне на благоприятни условия по данъчните и финансови въпроси, предвидено в раздел II на глава V от Указ 56 – от Минис¬терството на финансите;
д. позволение, предвидено в член 123 на Указ 56, за временно придобиване (т.е. право на строеж при използването) на недвижима собственост – от Министерския съвет, в случай, че българският партньор не предостави недвижимо имущество, когато разрешени¬ето трябва да бъде дадено от министъра на финансите.
4. Отмяна на данъчната уредба за търговските представителст¬ва, предвидена в алинея 3, член 156 на Правилника за прилагане на Указ 56, и в очевидно нарушение на закона за нормативните актове; типичното търговско представителство не е организирано да печели, но независимо от това му се събира данък върху печалбата за предпо¬лагаема (фиктивна) “обичайна” комисионна, която представителст¬вото би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да очаква да получи, ако беше индивидуална и отделна комисионна агенция.
5. Поправка на Указ 56, за да се премахнат следните контрастимули при инвестирането:
а. Отмяна на член 4(3), постановяващ, че Министерският съвет може да изключи от сферата на действие на Указ 56 стопанска дей¬ност на чуждестранни лица от страни, които провеждат дискрими¬национна политика срещу български фирми;
б. Отмяна на член 5, постановяващ, че стопанските дейности тряб¬ва да се провеждат, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата, които се отнасят до обществено-икономическото развитие, със самостоятелността на фирмите и действието на пазарния механизъм;
в. Поправка на член 11(1), посочващ, че държавните органи и обществените организации могат да бъдат инициатори в основаване¬то и т.н. на фирми, така че да гласи “Инициативата за основаване, реорганизаиране или закриване на фирмите може да се поема от съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни юриди¬чески и физически лица.”;
г. Поправка на член 13(2), изискващ в случаите, когато се отчуждава фирмено имущество да се промени и сферата на дейност на дър¬жавната или общинска фирма, последната да получи съгласието на Министерския съвет или на министър, определен от него, в случай че фирмата е държавна, или на Общинския народен съвет, ако фирмата е общинска; вместо това членът в тази част да гласи: “Държавните и общинските фирми могат с разрешение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица.”;
д. Поправка на член 18, който дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външ¬нотърговска дейност с някои стоки и услуги, така че да гласи: “Министерският съвет може да определя правила за външнотър¬говска дейност, които не противоречат на задълженията на Бълга¬рия по международни търговски договори.”;
е. Поправка на член 19, който упълномощава Министерския съвет да “установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси”, така че да гласи: “Министерският съвет може да огранича¬ва с разпоредби вноса или износа на стоки и изпълнението на услуги, отнасящи се до международната търговия, ако те вредят на здравето или безопасността на обществото. “;
ж. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) от Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на член 21 от Указ 56 с формулировка, посочваща, че: “Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с неп¬рекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще съответстват на част от стойността на акциите, закупени от инвес¬титорите. Цената на тези акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, кои¬то всеки служител може да закупи, няма да надминава пропорцио¬налния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. По избор на служителя, ак¬ционерната фирма ще изкупува неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се от¬чуждават във всеки момент на открития пазар по преобладаващата пазарна цена.”;
з. Поправка на член 41, който задължава всички смесени акционерни фирми да публикуват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет, както и данни за печалбите и загубите при всяка от последните пет години и изплатените през тях дивиденти. Вместс това да се включи следният текст: “Ежегодно до 31 март управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите н загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за изплатени през тях дивиденти. “;
и. Поправка на член 43, който изисква насилствено ликвидиране на фирма, когато уставният й фонд спадне под първоначално подписа¬ния капитал (1 милион лева), вместо това да гласи: “Освен в случа¬ите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ще ликвидира съвкупното си иму¬щество, ако районният съд, действащ на нейния юридически адрес определи, че тя не е в състояние да посрещне задълженията си, и при настъпване на падежът им те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна.”
й. Отмяна на член 82, който постановява, че държавата “регулира стопанската дейност” в България чрез комбинация от данъци, так¬си, субсидии, лихвени проценти, валутни нормативи, правила за формиране на цените и държавни поръчки;
к. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86, които да се заменят от един единствен член, постановяващ че: “Държавата няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти за заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойност¬та на лева. Държавата ще използва данъчната политика единстве¬но за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят под действието на пазара. Държавата няма да се намес¬ва в процеса на формиране на цените. “;
л. Поправка на член 88(1) чрез премахване на последното изрече¬ние, което гласи “Минималният норматив за отчисляване [от пе¬чалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.”;
м. Отмяна на член 89(2), който задължава фирмите да продават част от приходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет;
н. Отмяна на член 90(1), който упълномощава държавата да пред¬лага премии и субсидии от държавния бюджет за определени про¬изводства;
о. Отмяна на член 91, който упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, категори¬зирането на служителите и даването на квалификационни степени;
п. Отмяна на член 96, който упълномощава областните и общински народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават об¬лигации;
р. Отмяна на член 119(3), който определя, че стоките и услугите за населението ще се продават на цени, фиксирани от Министерския съвет;
с. Отмяна на член 119(4), който дава на Министерския съвет пълномощия да се намесва в определянето на цените за стоките от първа необходимост, т.е. “някои суровини и енергийни ресурси”; т. Отмяна на член 121(8), който упълномощава Министерския съ¬вет да налага допълнителни условия за трудовото възнаграждение на българските граждани, работещи за чуждестранни лица и предп¬риятия, извън тези, договорени между страните;
6. В съгласие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или променят следните поста¬новки от Правилника за прилагане на Указ 56:
а. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата;
б. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на “инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на ***, фирмата и обществото”;
в. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на “трудовия колектив”, като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството;
г. Член 14(1): да се премахне изискването всяка външноикономичес¬ка сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерст¬вото на външноикономическите връзки;
д. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да получават разрешение от Минис¬терството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 – разрешение от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки;
е. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки;
ж. Член 50(1): да се премахне споменаването на “спекулативна дейност” като основание за прекратяване на фирма по съдебен ред;
з. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя “спекулативната дейност” като “незаконна печалба” чрез препродажба на дефицитни стоки или запасяване с дефицитни стоки;
и. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изпълнението му;
к. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формирането на цените на своите стоки и услуги;
л. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как да се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги “с особено важно значение за жизненото равнище на населе¬нието, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги”;
м. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки;
н. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените;
о. Членове 61, 62, 63 и 64: да се отменят тези членове, които задават формулировки за цените на научноизследователските и техноло¬гични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и за цените на монтажните работи;
п. Член 64: да се отмени този член, който нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цени¬те;
р. Член 78(3): да се отмени;
с. Член 82(1): да се премахне фразата “се определят от Министерс¬кия съвет при съставянето на държавния план”;
т. Член 82(2): да се отмени;
у. Член 82(3): да се отмени;
ф. Член 86(2): да се отмени;
х. Член 90(2): да се отмени;
ц. Член 92(3): да се отмени;
ч.Член 100(1) и (2): да се отменят,
ш. Член 101(2) и (3): да се отменят;
щ. Раздел II, членове от 119 до 127: да се отменят;
ю. Член 139(2): да се отмени;
я. Член 154: да се отмени.
7. Препоръчва се на следните раздели от българския Търговски закон от 1896 г. да получат законна сила:
В книга I:
• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителници;
• Глава Х, раздел П: за формата на менителницата;
• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);
• Глава Х, раздел IV: за джирото;
• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приема¬не;
• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;
• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни кни¬жа;
• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;
• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;
• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);
• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;
• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;
• Глава Х, раздел XIII: за изгубени менителници;
• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;
• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;
• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;
• Глава Х, раздел ХУН: за протеста;
• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;
• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;
• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;
• Глава XI: заемни разписки;
• Глава XII: за чековете.

Структури на външната търговия
Масивното нарастване на износа на стоки за Запада с оглед спечелването на твърда валута е най-важният фактор в реализацията на българс¬кия икономически план.
Съобразяването на българските закони за международна търговия със западните страни се оказва от съществено значение за свободната инициатива в националната пазарна икономика и международна търго¬вия. Препоръчва се да се разгледат от българския парламент и прави¬телството следните инициативи.
• Да се възстановят енергично преговорите със САЩ за получаване на статут на най-облагодетелствана нация.
• Да се възстановят енергично преговорите с Международния валутен фонд и Международната банка за членството на България в тях.
• Да се преговаря енергично с Европейската общност и Секретариата на групата С-24 за специалните заеми от фондовете на С-24 и заеми¬те, осигурявани от Европейската банка за реконструкция и развитие, за проекти, чиито приоритет групата С-24 е определила за финансова помощ на България.
Да се активизират разговорите със САЩ за участието на България в Програмата за подпомагане на източноевропейските демокрации, оценявайки че България е направила значителни стъпки към узаконяването на политическата демокрация и икономическия плурализъм, за отпуска¬не на заеми от Международната банка за възстановяване и развитие и нейните филиали в групата на Световната банка, предназначени за мо¬дернизиране на промишлеността, селското стопанство и инфраструкту¬рата; за програмите на Международния валутен фонд, предназначени да стимулират постоянен икономически растеж, за многостранните междуправителствени заеми за стабилизиране на валутата, както и за намаляване и разсрочване на българския външен дълг, за помощи от “Инициативния фонд”, който да осигури заеми, помощи, капитални ин¬вестиции, технико-икономически проучвания, техническа помощ, обуче¬ние и други форми на подпомагане на частния бизнес в България; за’ търговски облаги по Общата система на митническите преференции и за даването на статута на най-облагодетелствана нация на продуктите на България, съобразно изискванията и процедурите на чл. 402 от Закона за търговията от 1974 г., т. н. добавки “Джексън-Ваник”; за квалифициране¬то на България с определение, че е в националния интерес на САЩ Националната банка за внос и износ да гарантира, осигурява, да отпуска кредити и да участва в отпускането на кредити във връзка с продажбата или наема на всяка избрана стока или услуга от американски произход за ползване, продажба или наемане в НРБ; за квалификация на одобре¬ние на България относно нейната кандидатура в ГАТТ.
Да се реформират българските вътрешни закони и разпоредба с цел:
• да се намалят по-нататък ограниченията за обмяна на валута;
• да се елиминира напълно държавата от определянето и контролирането на цените и да се премахнат държавните субсидии на износните цени;
• бързо да се действа България да подпише Уеднаквената тарифна класификация и Кодовата система за вносни тарифи и експортни статистически данни;
• да се намалят по-нататък количествените ограничения по вноса и износа;
• да се премахне напълно изискването за разширения за внос и износ; да се премахнат вносните и износните квоти; да се превърнат вносни¬те квоти в тарифи; за насочване на дефицитните стоки към вътреш¬ния пазар да се използва данъчната система ;
• да се премахне държавният натиск за разменна търговия при търговски сделки със западни фирми;
• да се премахне изискването всички плащания свързани със зоните за свободна търговия да се извършват в конвертируема валута;
• както е отбелязано отделно в главата за съвместни предприятия, чуждестранни инвестиции и търговския кодекс, трябва да се отменят или изменят изискванията на Конституцията и Указ 56, които утвър¬ждават държавната собственост на земята и построеното върху нея и да се изменят подобните изисквания Указ 2242 с оглед да се позволи частна собственост на земята, сградите, постоянните постройки и др. в зоните за свободна търговия от предприятията, които създават зоните, а вътре в зоните от предприятията, които създават такива съоръжения;
• да се измени Указ 2242 с оглед стойността за обмитяване да бъде изчислена от стойността на всякакви български материали, труд и ре¬жийни разноски, извършени в зоната за свободна търговия;
• да се измени Законът за митниците и да се изясни Законът за административните разпоредби, който да предвиди административните решения на митническите власти да бъдат обект на юридическо преразглеждане от Районния съд по местоживеенето на вносителя;
• да се измени българският митнически закон относно следните клаузи за западните или американски митнически закони с цел да се ревизират българските закони, така че да отговарят на Западната практика, която насърчава и облекчават практикуване¬то от страна на частни предприемачи на свободна търговия в между¬народен мащаб.
• Разграничаване на обикновен внос за потребление и специален режим на вноса: някои стоки могат да се произвеждат на етапи в различни страни преди потреблението им. Всяка страна добавя стой¬ност към стоките, като специфичните икономически дейности се из¬вършват в страната с най-голяма относителна ефективност. Тази ефективност се измерва и определя от конкурентното ценообразува¬не на самия пазар; внос за по-нататъшна обработка или временно складиране преди окончателния внос за потребление, както и вносна стока, която е била монтирана в чужбина с компоненти и части про¬изведени в страната вносител. (Законът за митниците трябва да приз¬нава като страна на произхода на продуктите, произведени зад граница в няколко страни, онази страна, в която са станали най-съ¬ществените изменения, или в която е прибавена най-съществената част от стойността). Съответно българският Закон за митниците трябва да предвижда:
а) Освобождаване от мито на компонентите, монтирани в чужбина.
б) Митническа отстъпка – възстановяване на митата, заплате¬ни за вносни артикули, използвани за производство на други стоки за износ.
в) Отстъпка за непроменено състояние – възстановяване на мита¬та, заплатени за вносна стока, която е изнесена впоследствие в също¬то състояние, в което е била внесена.
г) Складове под митнически надзор, даващи възможност за внос на стоки в ограничени места, в които вносните стоки могат да бъдат внимателно складирани без мита, оценявани в момента на вноса.
д) Свободни пристанища – много гъвкави митнически привилегировани съоръжения, обикновено обхващащи цяло пристанище и съот¬ветна прилежаща местност в рамките на географската граница, но законодателно вън от митническата й територия; съществуват малко ограничения относно внасянето и ползването на стоките в пределите на пристанището; корабите обикновено влизат в пристанището без обичайната декларация за товар и стоките, внесени в зоната, не се об¬лагат с мита и не са предмет на митнически разпоредби, приложими обичайно към вносните стоки.
е) Временен внос под гаранция за вноса не се облага с мита, а се допуска в страната на временен режим за определени цели, например за излагане на търговски панаири.
ж) Митнически полици, които осигуряват защита срещу евентуална загуба на мита, ако вносителят не успее да реекспортира стоките; по¬лиците са финансово средство, осигурено от гаранта, който се съгла¬сява да поеме отговорността за дълга на трето лице, ако това лице не успее да заплати; митническите полици се издават от специализирани фирми, които поемат тези задължения срещу заплащане,
з) Вносни и износни разпоредби и структури, които осигуряват външнотърговските предприемачи с ефективни разпоредби за внос и из¬нос на стоки; те трябва да бъдат предсказуеми и да дават сигурност на сделките на частния бизнес. В страни с пазарна икономика редица разпоредби облекчават тези цели.
Бързо освобождаване на стоки и митнически полици. Бързината при вноса е изключително важна за пазарната икономика и затова е не¬обходимо вносителите да имат възможност бързо да освободят стоките, за да изпълнят личните си задължения; това означава, че стоката трябва да бъде освободена, преди митническите власти да могат напълно да анализират и проучат митническите документи и да определят точния размер на дължимите мита; но затова е необходимо да съществуват разпоредби, които да защитават обществения приход.
Изискване от вносителя да обяви предполагаемите мита в момента на вноса заедно с митническа полица, която да гарантира плащането на непокритите суми.
Защита на обществения приход срещу вносител, които съзна¬телно или по грешка неточно попълва документите относно описани¬ето на стоката, невярно заявените количества или обявява по-ниски стойности на стоката; митническите власти в пазарните икономики разрешиха проблема чрез “статута на наказателните глоби”, който предвижда много сурови санкции и глоби за неверни или пропуснати данни в митническите документи по вноса. Законите различават разни степени на провинение, но те дават значителна свобода на властите да оценят според случая всяко нарушение и да определят съответно фискално на¬казание.
Разпоредби за издаване на консултантски становища – частни¬те бизнесмени се нуждаят от известни предварителни гаранции за своите разходи, които включват вероятната митническа оценка на планирания бъдещ внос; често не е ясно коя митническа тарифа ще бъде приложена към предвидените за внос стоки, тъй като класификацията на стоките е неточна; в такива случаи е необходимо вносителят да полу¬чи предварително официални тълкувания относно прилаганата митни¬ческа тарифа; вносителите трябва да имат възможност да поставят въпроси и да получават обвързващи официални тълкувания, с оглед да могат да вземат съответните решения за своя бизнес.
Митнически брокери – специалисти, които подготвят митнически документи за сметка на вносителите срещу възнаграждение.
Различие между “общи” и “специални” износни разрешения – с оглед да се облекчат експортните процедури, ако една страна иска да е конкурентоспособна на международния пазар, износната търговия се подпомага съществено, от формулирането на различия между “общи” и “специални” износни разрешения.
Фрахтови спедитори – частни професионалисти, които помагат на производителите, организирайки товаренето на стоките им за износ; подготвят износни документи и намират и запазват място в транспортните средства – влакове, камиони, самолети и кораби.
Преразглеждане на съществуващите тарифни системи, които в пазарната икономика осигуряват функцията на протекционизъм на местната промишленост, но не в такава висока степен, че да елиминират цялата чуждестранна конкуренция, защото тя сама по себе си е целта на тази политика.
Закони за борба с нечестната търговска практика – в международната пазарна икономика практиката на определени търговци се счи¬та за нечестна; тези закони включват антидъмпингови и антисубсидиращи постановления и закони.
Антидъмпингови закони – съществува международен консенсус в световната пазарна икономика, че на дъмпинга, нанасящ щети, трябва да се противодействува; повечето страни с пазарна икономика имат антидъмпингови закони, за да неутрализират това нелоялно въздействие.
Закони (мита), насочени срещу субсидиите, възпрепятстващи продажбата на субсидирани стоки за износ, когато резултатът е ощетя¬ване на вътрешните производители в страната-вносител; повечето стра¬ни с пазарна икономика предвиждат мерки срещу субсидираните стоки.

Зони за свободна инициатива
Търсейки нови пътища за развитие, България трябва да отдели особено внимание на създаването на зона за свободна инициатива от типа на Хонгконг или Сингапур. Провеждането на съвременна либерализи¬рана политика, първоначално приложена в зона от 500 или 1 000 кв. км, би създало единствен по рода си в Източна Европа стопански климат за инвестиране, създаване на работни места, развитие на износа и квалификация на кадрите. От твърде ограничения успех на съществуващите зони за свободна търговия в България става ясно, че предоставените им възможности и наложените ограничения не съответствуват на тези, прилагани в международен план.
В други райони на света свободните зони, които предлагат широк ди¬апазон от стимули, осигуриха просперитет на страните-спонсори. Издигането на Азия като център на производство, предназначено за експорт, се дължи най-вече на свободните икономически зони. Свободните прис¬танища на Сингапур и Хонгконг повдигнаха жизнения стандарт на свое¬то население до второ място в Азия /след Япония/ чрез свеждане до минимум на митническите и данъчни такси. Корея, Тайван и Малайзия видяха в своите зони за обработка на стоки за износ – индустриални паркове със специален статут (освободени от данъци и относително не-бюрократизирани), катализатори за преориентиране на икономиката си от затворена към открита. В последно време Китайската народна репуб¬лика, Мавриций, Индия и Доминиканската република станаха лидери в изграждането свободни на икономически зони.
Подобни “парникови” условия за експортната индустрия се оказаха изключително полезни за много страни. До този момент в света свободните зони са създали над 3 милиона работни места, и над половината от нетния валутен приход от стокообмен на такива страни като Тайван, се осигурява от фирми от свободни зони. Много от зоните сега са водещи при въвеждането на нови технологии. Заобикаляйки традиционния дър¬жавен монопол върху сателитните телекомуникации и енергетиката например, свободните зони започват да привличат трудоемки софтуерни разработки и операции по обработка на информация. Конкурентоспособните цени на комуникационните връзки дават възможност на фир¬мите и техническите институти, с филиали в зоните, да получават с помощта на дистанционни системи за обучение достъп до менажерски и инженерингови курсове на приемливи цени.
Една частна Корпорация “Черно море”, използваща чужд и местен частен капитал, би могла да се наеме с изграждането в България на зона за свободна инициатива с размера на Хонгконг. За постигането на тези цели, правителството на България би трябвало да приложи определени стимули на свободния пазар, както това се прави в най-добрите свободни зони. Земята трябва да се предлага под наем, а не да се продава на чуждите фирми, за да се избегне притежанието и от чужденци. Българс¬ките граждани и българското правителство ще участват в подялбата на доходите, натрупани чрез даваните под наем земи на зоната. Тези при¬ходи би трябвало да съответстват на размера на либерализирането на деловия климата в зоната. България има възможност да набере опит чрез пълни, а не частични реформи и да реализира собствена икономи¬ческа изгода в такава зона за свободна инициатива. Нещо повече, в усло¬вията на нарастващата конкуренция на международния пазар, такава стратегия може да превърне България, в синоним на непропуснати въз¬можности в очите на международния бизнес. Най-голямата печалба за българския народ от тази дейност, биха били новите работни места, но¬вите технологии, новия опит в управлението, допълнителните източни¬ци на стоки и услуга и по-високия жизнен стандарт.

Социално дело
Непосредствената задача на реформата на социалното дело в Бълга¬рия е да позволи на страната да осъществи прехода към пазарна иконо¬мика в условията на дълбока икономическа криза. През този период не може и да се мисли за запазване на досегашното жизнено равнище. То неминуемо ще спадне, каквито и мерки да се вземат. Основната задача на българското правителство в социалната област е да осигури на всич¬ки българи достатъчно храна, покрив над главата и елементарно меди¬цинско обслужване, но така че това да не попречи на осъществяването на икономическите реформи.
Това условие е решаващо и лежи в основата на най-важната препоръ¬ка за провеждане на социалната реформа – отменяне на плана за ин¬дексация на заплатите и пенсиите, влязъл в сила на 01.09.1990 г. Индексацията на заплатите и пенсиите най-вероятно ще породи спираловидна инфлация, ще изключи всякаква възможност за пре¬връщане на лева е конвертируема валута и ще попречи на чуждес¬транните инвестиции. Нещо повече, индексацията няма да изпълни дори краткосрочните си социални цели. Храната и основните стоки ще станат още по-трудно достъпни. Наистина алтернативите на индексаци¬ята, които предлагаме, са болезнени, но ние смятаме, че още по-недо¬пустими ще бъдат резултатите от самата индексация.
По отношение на останалите препоръки за реформа в областта на социалното дело трябва да бъдем по-внимателни. Конкретните предложения изискват много по-подробна информация и по-обширен анализ от направения в този доклад. Предлагаме следния стратегически подход.
1) В своите дискусии и в контактите с българската общественост прави¬телството открито да признае, че социалните реформи, предприети в момента, са краткосрочни и имат за цел главно да изведат страната от икономическата криза. Трябва да бъдат отложени споровете за то¬ва, дали България трябва да следва американския, шведския или кой¬то и да е друг социален модел.
2) Тези краткосрочни решения трябва да се ръководят от три основни принципа: Минимализъм (не се опитвайте да замените посредствена, но функционираща система с нова), прагматизъм (търсете прости, но бързо действащи подобрения), приоритет на икономическите реформи (само икономическият просперитет може да гарантира пълно ре¬шаване на социалните проблеми на населението).
Тактически за задоволяване на основните нужди на населението от жилища, медицинско обслужване и храна през следващите няколко го¬дини се препоръчват следните подходи.
1) Помощи за безработните. Предприетата през тази година реформа е разумна. Като всяка друга система за подпомагане на безработ¬ните и българската има своите слабости, но не изисква съществени промени.
2) Жилищно осигуряване. Системата на жилищното осигуряване е пример за посредствена, но функционираща система – почти всеки българин има някакво жилище. Извод: засега не правете опити да я промените. По-конкретно:
• дайте възможност за развитие на жилищното строителство с цел увеличаване на жилищния фонд;
• дайте възможност на хората лесно и евтино да закупуват изоставе¬ни къщи в извънградските райони – така ще използувате най-ра¬ционално наличния жилищен фонд.
Като цяло обаче
• запазете сегашната система на ниски наеми и субсидии на комуналните услуги за държавните жилища.
3) Здравеопазване. Системата на здравеопазването е пример за посредствена, но функционираща система с несигурно бъдеще. Засега средс¬твата, отделяни за здравеопазването, не надвишават възможностите на страната. Ако през преходния период системата продължи да функционира както и преди, запазете я непроменена. Съществува обаче голяма вероятност зле платените лекари и сестри да предпочетат да напуснат. Ако се окаже, че системата е застрашена от “изтичане на мозъци” или ако все повече лекари предпочетат частната практика (което те ще имат възможност да направят въпреки писаните зако¬ни), тогава трябва да приложите следното ограничено, прагматично, но ефективно решение:
• въведете минимални такси за всички здравни услуги за хората над социалния минимум,
• въведете пазарни такси за определени процедури,
• увеличете заплатите на лекарите, колкото и да струва това, за да ги задържите в системата.
Малките такси осезаемо ще намалят безотговорното използуване на медицинските услуги, без значително да ограничат достъпът до тях. Същото се отнася и до пазарните такси за определени процедури, като това не изключва оказването на помощ при критични случаи. Голямо увеличение на заплатите на лекарите е възможно при сравнително ниски раз¬ходи (в системата работят само около 28 000 души), доколкото това увеличение се възприема като изолиран пример за заплащане при критични случаи.
4) Прехраната Това е единственият елемент в системата, който изисква радикална промяна. Особено важно е българското правителст¬во да премахне контрола над йените на основните хранителни продукти и да въведе система за парично подпомагане на соци¬ално най-слабите слоеве от населението.
За всеки е ясно колко непопулярна в политическо отношение ще бъде тази стъпка. Ние обаче я препоръчваме по една съвсем проста причина: Докато се осъществяват останалите икономически реформи, българско¬то правителство ще бъде принудено да плаща на производителите все по-високи цени, за да поддържа производството и тези цени скоро ще се изравнят с пазарните. Според всички правдоподобни предположения за разликата между субсидираните и пазарните цени българското правителство скоро ще се окаже е положението да отделя твърде го¬ляма част от ограничените си средства, за да гарантира снабдяването с основни хранителни продукти. Ако пък правителс¬твото не успее да осигури необходимите средства, страната ще бъде изправена пред остър недостиг на основни храни. Премахване¬то на субсидиите вероятно ще предизвика политически проблеми, но са¬мо по този начин правителството ще бъде в състояние през следващите няколко години да отпуска необходимите средства за жилищно строи¬телство, здравеопазване и помощи за безработните,
Тъй като става дума за съществени промени, ние няма да се опитва¬ме да формулираме точно начините за подпомагане на онази част от населението, за която ще бъде невъзможно да си осигури достатъчна прехрана на пазарни цени. Все пак е възможно да се формулират принципите, залегнали в основата на реформата: Голяма част от население¬то ще има необходимите средства и ще купува хранителни стоки на пазарни цени. Следователно усилията на правителството трябва да бъдат насочени за подпомагане на тази част от населението, която ще срещне трудности при осигуряването си с пълноценна храна.

ЗА ПЛАНА НА РАН-ЪТ В БЪЛГАРИЯ ИЛИ ЗАЩО ГЪРЦИЯ ЩЕ СИ ПЛАТИ КАТО ПОП

ПРИЯТЕЛИ, ДНЕС ЗАПОЧВАМ ДА ПОСОЧВАМ НА ЧАСТИ ПЛАНА РАН-ЪТ, който буквално съсипа България и който, внимателно четен ще се види, че се отнася и за гърците, които пък нещо не им се плаща изпапаното!
Четете и си спомнете, сравнете като какво се случи точка по точка в този план

Фондация на
националната Камара
1990

ДОКЛАД
върху
проекта за икономически
растеж и преход към
пазарна икономика в
България

подготвен от
Фондацията на Националната Камара на САЩ
за
Народна Република България

Ръководство и редактиране:
Ричард Ран, САЩ
Роналд Ът, САЩ
National Chamber Foundation
1615 H Street, NW.
Washington, DC 20062, USA
(202)463-5552
© National Chamber Foundation, Okmoмвpu 1990 npeвog © SPS corp. & Mintech Corp. / U.S.A.
Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма “Програмни продукти и системи” (SРS) и от МINТЕСН Согр./U.S.A. по идея на президентите на двете фирми г-н Рашко Ангелинов н г-н Сам Трендов и с любезното съгласие на д-р Ран.

Изданието се разпространява безплатно. Желаещите да заплатят своя екземпляр могат да внесат избрана от тях сума на сметка 421130 082-7 – Търговска банка София – АД. Събраните по този начин средства ще бъдат изцяло предадени в Дома за девойки-сираци “Ленко Мишев”, гр. Ловеч, ул. Стефан Караджа № 24. Поради това придружавайте превода с текст “За Дома за девойки-сираци”.

SРS и МINТЕСН предоставят правото на безплатно ползване на цялата разработка и на части от нея, като се забранява възможното й разпространение срещу заплащане. Нарушителите ще се наказват съгласно съществуващите нормативни актове.
Според някои съобщения в пресата, след завръщане от последното си посещение в нашата страна д-р Ран е заявил, че разработката на Про¬екта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в Бълга¬рия е била едно от най-големите предизвикателства в неговата кариера.
На 4 октомври 1990 г. на един малък екип от фирма “Програмни продукти и системи” бе вьзложена една несвойствена задача – да организира превода на български език и издаването на споменатия по-горе проект.
В сравнение с труда на д-р Ран и неговия екип това изглежда едно малко предизвикателство. За нас обаче това се оказа голямо предизвикателство, главно поради факта, че на въпроса “Какъв е срокът?” полу¬чихме класическия отговор “Вчера”.
Ние имаме голям опит в издаването на документация на програмни продукти и системи, чието оформяне не отстъпва на западните стандар¬ти. Дългогодишната ни неравностойна борба с българското стопанско законодателство, и особено с тъй-наречените поднормативни актове, ни е позволила да натрупаме известен опит и в несвързаната с пряката ни дейност икономическа проблематика в нашите условия. Но когато оп¬ряхме до финансовата и икономическа терминология на съвременните западни системи, се сблъскахме с известни затруднения. В момент, ко¬гато думата “сирене” поражда представата за номериран талон, ни е трудно да си представим как изглежда данъчна система тип “швейцарс¬ко сирене”.
За да ускорим процеса, потърсихме помощ от колеги и приятели, повечето от които се отзоваха с готовност. В работата се включиха общо 42 души – преводачи, редактори, коректори, оператори на текстообра¬ботка и координатори. Увеличаването на екипа позволи да ускорим ра¬ботата, но създаде нови трудности. Работеше се едновременно във всички квартали на София — Люлин, Младост, Бъкстон, Дружба, Ха¬джи Димитър, Червена звезда и т.н. и проблемите по разнасянето и съ¬бирането на готови страници и глави се оказаха отнемащи доста време, особено в условията на бензинова криза.
Но в крайна сметка книгата е във Вашите ръце. Вероятно ще Ви направи впечатление, че Глава 2 и Глава 3 са дадени само като конструк¬ция. Взехме това решение, не защото ги смятаме за по-малко важни, а защото вероятно са писани на български и всеки, който пожелае да ги прочете, би могъл да ги получи от авторите, споменати в българската част на екипа. Непосилно краткият срок не ни остави друг избор. Също¬то се отнася и за втората част на Глава 19, в която не са преведени опи¬санията на по-важните туристически и курортни обекти в България, които са предназначени повече за американския читател.
По отношение на стиловите особености сме се старали да се придържаме към стила на отделния автор, а не да уеднаквяваме звученето на различните глави. Вярваме, че от това книгата само печели.
Бихме желали да се обърнем към специалистите, които ще ползват настоящия превод с молба за снизхождение към евентуалните неточнос¬ти или терминологични грешки. Изправени пред дилемата “светкавич¬но, но непрецизирано” или “бавно, но съвършено”, ние решихме, че в дадения случай факторът време е с по-голяма значимост.
И накрая искаме на свой ред да отправим специални благодарности към десетките споменати и неспоменати наши сътрудници, които се трудиха в делник и празник, “без сън и покой” и без чиято добра воля, високо чувство за отговорност, нямаше да успеем да свършим за един месец работа, която обикновено отнема до една година. Желаем на хората, които се отнесат с интерес към настоящата книга да извлекат от нея всичко полезно за изстрадалата ни родина.

От редакционния екип

За проекта
Мирните революции, които се развихриха сред нациите на Източна Европа, срутиха диктатори, създадоха демокрация и освободиха народи¬те, като им дадоха възможност отново да се приобщят към Запада. Тези революции разкриха пред света опустошението и разрухата, които наложиха на икономиките на тези страни четири десетилетия на социали¬зъм. Ускоряваща се инфлация, тежки, обременяващи дългове, безработица, недостиг на основни стоки, остарели и неефективни заводи и влошаващ се стандарт на живот са симптомите на разрухата, която из¬мъчва тези новоосвободили се нации.
В нетърпението си да направи прехода от комунизъм към демократичен капитализъм всяка от тях предприема основно икономическо, соци¬ално и законодателно реконструиране. Въпреки че целта е еднаква – развитие на пазарна икономика, която драматично ще повиши жизне¬ния им стандарт, те подхождат към нея по различен начин. Без да имат някакъв ръководен план, задачата, с която ще се сблъскат, е действител¬но героична по своя мащаб и преизпълнена с рискове.
По подобие на новоосвободените си съседи България е избрала пътя към демократичния капитализъм и е направила редица важни стъпки в тази насока, но има да се вършат още много и много неща. Признавайки този факт, новото правителство на България се обърна за съдействие към Фондацията на Националната Камара. Със своя значителен опит в подпомагането на стратегиите за растеж в условията на свободна пазар¬на икономика в развиващите се страни фондацията се отзова на повика и събра екип от американски експерти от деловите и академичните сре¬ди, който да разработи всестранен план за насочване на България към пазарна икономика. Екипът посети България в края на м. август 1990 г. и се срещна с българските си партньори за оценка на положението и опре¬деляне на най-подходящ курс за действие. Настоящият доклад е кулми¬нация на положените от тях усилия.
Фондацията на Националната Камара е независима организация с идеална цел за проучване на данъчната и обществйна политика и е член на Търговската камара на САЩ. От своето основаване през 1967 г. досе¬га фондацията е изучавала нововъзникващи въпроси с жизнена важност за икономиката и деловите среди и е служила за катализатор при прила¬гането на нови инициативи в политиката на обществения и частния сектор.

Екип от американски съветници
Български проект за икономически растеж и преход към пазарна икономика
Dr. Richard W. Rahn, Co-Chairman;
Vice President and Chief Economist
U.S. Chamber of Commerce; and
Executive Vice President, National Chamber Foundation
Dr. Ronald D. Utt, Co-Chairman
Vice President
National Chamber Foundation
(Former Associate Director for Privatization, Office of Management Budget)
Jill Bezek Jones
Project Manager
National Chamber Foundation
Dr. Allen E. Abrahams
Executive Director
Southern Agronomics, Inc.
John G. Bertram
President
FCB/InterMarketing
Mark Bloomfield, Esq.
President
American Council for Capital Formation
John L. Bowles
Vice President, Sales and Marketing
American Spring Wire Corp.
The Honorable Mary K. Bush
Chief Operating Officer
Federal Housing Finance Board
(Former Vice President for International Finance, Federal National Mortgage Association; and Former U.S. Alternate Executive Director, International Monetary Fund)
Mark C. Frazier
Chairmen
The Services Group
The Honorable Mark S. Fowler
Senior Communications Counsel
Latham and Watkins
(Former Chairman, Federal Communications Commission)
Willard R. Gallagher
Vice President, International Operations
Textron Inc.
Gordon A. Graves
Vice President
Global Technology Resources
Dr. Peter J. Hill
Research Fellow
The Independent Institute; and
Bennett Professor of Economics, Wheaton College
Michael F. Hoynes
Executive Vice President and Group Management Director FCB/Leber
Katz Partners
Frederick B. Krieble
President
Management Limited
Dr. Robert H. Krieble
President
Krieble Associates, Inc.
(Former Chairman, Loctite Corporation)
Lawrence A. Kudlow
Senior Managing Director and Chief Economist Bear, Stearns & CoJnc.
(Former Associate Director for Economics and Planning, Office of Management and Budget)
M. Kay Larcom
Associate Director
Office of Central and Eastern Europe
International Division
U.S. Chamber of Commerce
Clayton L. Lescalleet, JR.
Senior Consultant
Teleconsult, Inc.
Bowdre P. Mays
Senior Vice President
CIGNA Worldwide, Inc.
Dr. Charles E. Mclure, Jr.
Senior Fellow
Hoover Insitution on War, Revolution and Peace
(Former Deputy Assistant Secretary of the Treasury for Tax Analysis)
Ambassador J. William Middendorf, II
Chairman
Middendorf & Company, Inc.
(Former President and Chief Executive Officer, Financial General Bankshares;
Former U.S. Ambassador to the European Communities; and Former Secretary of the Navy)
The Honorable James C. Miller, III
Chairman
Citizens for a Sound Economy; and
Co-Chairman, Tax Foudation
(Former Director, Office of Management and Budget; and Former Chairman, Federal Trade Commission)
Dr. Charles Murray
Bradley Fellow
American Enterprise Institute for Public Policy Research; and Author, “Losing Ground: American Social Policy 1950-1980″
Grover G. Norquist
President
Americans for Tax Reform
Carl A. Pescosolido
President
Sequoia Enterprises
Gordon C. Seybold
President
Global Technology Resources
Dr. Bernard H. Siegan
Director of Law & Economics Studies
School of Law
University of San Diego
Eugene L. Stewart, Esq.
Stewart and Stewart
Graciela D. Testa
Editor
Internatiomal Health & Development
Marco Terribilini
Manager, Bulgaria and Romania
Philip Morris, Europe
Dr. George M. Vredeveld
Professor of Economics, University of Cincinnati; and
Director, Greater Cincinnati Center for Economic Education
Wayne A. Wittig
Deputy Associate Administrator
Office of Federal Procurement Policy
Office of Management and Budget
Екип от български съветници

Професор Иван Ангелов
Старши икономически съветник на министьр-председателя
Венцислав Антонов
ВИИ “Карл Маркс”
Румен Аврамов
Икономически институт, БАН
Валери Борисов
Юридически съветник
Министерство на икономиката и планирането
Д-р Венцислав Димитров
Икономически институт, БАН
Д-р Генчо Димов
Старши икономист
Министерство на външноикономическите връзки
Стою Дулев
Заместник-министър на икономиката и планирането
Д-р Никола Гълъбов
Икономически институт
БАН
Професор Илия Георгиев
Икономически институт
БАН
Д-р Румен Георгиев
Генерален директор
Минералбанк
Димитър Костов
Заместник-министър на финансите
Д-р Иван Костов
ВМЕИ “Ленин”
Емил Хърсев
ВИИ “Карл Маркс”
Татяна Хубенова
Икономически институт
БАН
Д-р Димитър Иванов
Икономически институт
БАН
Професор Лилия Каракашева
Главен директор
Министерство на външноикономическите връзки
Д-р Найден Найденов
Заместник-министър на икономиката и планирането
Д-р Невяна Кръстева
Научен сътрудник
Министерство на външноикономическите връзки
Георги Панков
Заместник-министър на икономическата реформа
Професор Огнян Панов
Директор
Институт по държавно и стопанско управление
Атанас Папаризов
Генерален директор
Министерство на външноикономическите връзки
Д-р Огнян Пишев
Старши икономически съветник на Президента
Д-р Иван Пушкаров
Икономически институт
БАН
Професор Димитър Шопов
Заместник-председател
Комитет по труда и социалното осигуряване
Боян Славейков
Икономически институт
БАН
Професор Стефан Стоилов
Министър на икономическата реформа
Професор Милчо Стоименов
ВИИ “Карл Маркс”
Професор Тодор Вълчев
Икономически институт
БАН
Христина Вучева
Научно-изследователски институт
Министерство на финансите
Б. пр. Длъжностите на сътрудниците от българския екип, както и названията на българските организации са преведени от английския текст и съответстват на момента на подготовката на доклада.
Предприемането и завършването на работата по този проект не биха били възможни без щедрата подкрепа на следните
Спонсори:
CIGNA Worldwide
FCB/Leber Katz Partners
Global Technology Resources
Krieble Associates, Inc.
Stewart & Stewart
Textron Inc.

Дарители и организации – участници:
American Council for Capital Formation
American Spring Wire Corp.
Americans for Tax Reform
Arvin Industries
Bear, Stearns & Co. Inc.
Dow Chemical
Ernst & Young
Independant Institute
Middendorf & Co., Inc.
Philip Morris, Europe
Services Group
Teleconsult, Inc.
UOP, Inc.
United States Information Agency
National Chamber Foundation
1615 H Street, NW.
Washington, DC 20062, USA
(202) 463-5552

Специални благодарности
Усилие от такъв мащаб налага привличане на умениет, творческите сили и подкрепата на десетки хора, голяма част от които се трудят зад кулисите и често без някакво особено признание. Целта на това кратко изявление е да изправи тази несправедливост и да им се изкаже признанието и благодарността, която заслужават.
Разбира се, авторите са официално упоменати, но все пак заслужават да им се изкаже особена благодарност за времето, което отделиха от професионалните си ангажименти, за да дойдат в България почти вед¬нага, след като ги поканиха, много от тях на собствени разноски, и да на¬пишат материалите си под напрежението на изключително краткия срок от по-малко от три седмици. Въпреки че е трудно да се откроят от¬делни имена, безрезервната подкрепа на Юджийн Стюарт и неговата изключителна работоспособност допринесоха невероятно много за за¬вършването на тази работа.
Зад тези талантливи автори стоят други хора, чиято работа по този проект има свой принос към успеха му. Специални благодарности след¬ва да се отправят към Дж. Стич – председател в оставка на RJR/Nabisco и председател на Фондацията и Робърт Х. Крийбъл – заместник-председател на Фондацията, чиято безрезервна подкрепа на този проект внесе ценни творчески сили и опит в критичния момент на неговата подготовка. Важна поддръжка дойде и от д-р Ричард Л. Лешър – президент на Търговската камара на САЩ и на Фондацията и от Ри¬чард Л. Бролт – вицепрезидент на Групата на камарата.
Благодарни сме и на редица сътрудници от правителството на САЩ за помощта и напътствията, които ни предложиха в духа на партньорст¬вото между обществения и частния сектор. Бившият посланик на САЩ в България Сол Полански и настоящият – Кенет Хил ни оказаха неоце¬нимо съдействие заедно с Майк Гелнър, първи секретар по икономичес¬ките и търговски въпроси в посолството на САЩ в София. Сузън Сътън, отговаряща за България в Държавния Департамент, ни информираше за събитията в България, а Грегьри Уин, заместник-директор на Служ¬бата за граждански обмен в Информационната агенция на САЩ, беше незаменим при решаването на транспортните проблеми на екипа, рабо¬тещ по българския проект, свързани с отиването им във Вашингтон и на част от него – в София.
Получихме и много нужното ни съдействие от други организации с идеална цел. Признание и благодарност следва да се отправят към Дей¬вид Теру – президент на Независимия институт, Марк Блумфилд — пре¬зидент на Американския съвет за формиране на капитали, Гроувър Норкуист – президент на организацията “Американци за данъчна ре¬форма” и Джеймс С. Милър III – председател на организацията “Граж¬дани за стабилна икономика”. Всеки от тези хора извърши много повече от това, което се изискваше от него, като ни помогна да запълним кри¬тични празноти в проекта в условията на изключително ограничено вре¬ме.
Все пак голяма част от заслугите принадлежи на персонала на Фондацията за дългите часове упорита работа, която извършиха при непосилни срокове. Първият и най-важен от тях е моят добър приятел Рон Ът. Рон беше съпредседател от страна на САЩ и изпълни безупречно задълженията си на основен ръководител и координатор на проекта. Джил Бизек Джоунс, която тъкмо се беше включила във Фондацията в търсене на по-интересна работа, получи много повече ангажименти, от¬колкото се беше договорила като директор на проекта, но тъкмо тя бе¬ше човекът, който обобщи стотици подробности и нещо повече, не загуби самообладание от напрежението и демонстрира неочаквана за годините й зрялост. Джули Уагнър положи забележителни усилия в на¬мирането на финансови средства, Джоън Левицки организира пътуване¬то, а Джаки Тайсън с помощта на Рене Науланд, Денис Бейли и Джон Кейвъноу се погрижи за необикновения процес при съставянето на ма¬териала.
Моят приятел и дългогодишен сътрудник Алън Ейбрахамс също така изигра особено важна роля за осигуряване на успеха на проекта чрез извършване на огромен обем редакторска и организационна работа по проекта.
Ще приключа с благодарност към множеството български колеги за всичко, което извършиха при тежки обстоятелства. Професор Иван Ангелов спечели уважението, възхищението и приятелството ми за всичко, което извърши при ръководството и участието му като съветник по проекта и за формирането на много талантлив български екип, който да ра¬боти заедно с нас по приключването му. Нещо повече, той беше най-важният лост при превръщането на разработката в извънпартийна, като ни осигури необходимия достъп до лидерите и икономическите съ¬ветници на опозиционните партии. Начело на икономическия екип на опозицията беше изтъкнатият млад икономист Огнян Пишев, когото съ¬що считам за приятел. Забележителните познания на Оги по пазарния процес и неговата посветеност на свободата оказаха значително влия¬ние върху тона на настоящия доклад. Талантите на Иван и Оги ще бъдат много полезни за страната им в трудните дни, които им предстоят. И накрая искам да благодаря на Михаил Димитров, понастоящем търговс¬ки представител в българското посолство във Вашингтон, за уреждане¬то на всички проблеми, които групата суетливи американци имаха в България.

Ричард Ран
Глава 1
План за действие в България
Екип от американски съветници
Въведение
В България съществуват всички необходими условия за поддържане¬то на жизнена икономика, която да допринесе в максимална степен за постигане на икономическото благополучие и личната свобода на българския народ. Изложеният по-долу план за действие предоставя реално изпълнима основа за бърз преход на България към пазарна икономика, която се характеризира с непрекъснат икономически растеж.
Основа на плана
Основната предпоставка, залегнала в този план, е установеният факт, че пазарната икономика, в която правата на частната собственост са напълно гарантирани и движението на цените е неограничено, се отличава с най-ефективно използване на труда, капитала, суровините и предприемчивостта, което от своя страна осигурява непрекъснато увеличение на доходите и благата. Този вид икономика се характеризира и с максимал¬на свобода на личността, справедливост при разпределението на дохо¬дите и благата, защита на околната среда.
Признато е, че злополучните събития в миналото са довели до икономическата криза, пред която сега е изправена България. Други държави в други части на света, много по-малко надарени с ресурси от България, бързо са се възстановявали от икономически катастрофи, след като са се възползвали от предимствата на неограничената пазарна икономика.
Елементи на плана
Планът за действие в България предоставя серия от основни препоръки за икономиката като цяло:
• приватизация на средствата за производство и разпределение;
• основна реформа на паричната, банковата и финансовата система;
• премахване на пречките пред стопанската инициатива;
• провеждане на реформи в областта на социалното дело, околната среда и образованието.
В плана за действие, представен в тази глава, препоръките от макроикономически характер са изложени в обобщен вид. Те са разгледани в по-големи подробности в основната част на проекта. Някои препоръки, засягащи отделни отрасли на икономиката, бяха разработени от съвмес¬тен българо-американски екип, работещ по проблемите за преход към пазарна икономика. Тези препоръки са разгледани в отделни глави на доклада.
Последователност на плана
Като се има предвид реалното състояние на процеса на реформите, се признава, че не всички елементи на плана могат да се приложат за няколко дни.
Някои от елементите са нужни веднага, за да отприщят пълните възможности на българската икономика. За други елементи обаче е необходимо по-продължително проучване и те трябва да се прилагат в по-дълъг срок или зависят от създаването на основите на пазарната икономика.
Предлага се следната последователност на реформата според приоритетите на проблемите.
За незабавно прилагане
• Да се приеме и започне приватизационна програма, включително и
на селското стопанство.
• Да се започне основна парична реформа и да се позволи свободно об¬ръщение на чуждестранна валута.
• Да се премахне контролът на заплатите и цените.
• Да се вземат мерки за защита на най-бедните слоеве на населението
от неизбежните трудности в преходния период.
• Да се постигне съгласие относно основните принципи на данъчната реформа и размерите на данъците.
• Да се приемат нужните промени в Търговския кодекс и законите за
съвместни предприятия. За прилагане в средносрочен план
• Да се реформира банковата система.
• Изцяло да се реформира данъчната система.
• Да се промени конституцията, включително и да се приеме нова кон¬ституция.
• Да се проведат широки законодателни реформи, за да се премахнат пречките пред стопанската дейност, включително и пред дейността на чуждестранните инвеститори и външната търговия.
За прилагане в по-дългосрочен план
• Да се проведат реформи в областта на околната среда.
• Да се проведат реформи в областта на образованието.
Пет от шестте мерки за незабавно прилагане са абсолютно необходими, за да може да функционира пазарната система. Затова се настоява те да се приложат не по-късно от края на 1990 г. Като се има предвид тяхната значимост, те могат, ако трябва, да се прилагат частично с из¬вънредни мерки според текущите нужди, като законодателното им оформяне се извърши по-късно.
Петото необходимо действие – защитата на най-бедните членове на обществото по време на преходния период – е от критично значение както по хуманитарни причини, така и за да се предотвратят евентуални самоунищожителни обществени вълнения.
Предложените за прилагане в среден срок мерки би трябвало да се проведат преди 1 май 1991г. В това време те биха могли да станат повод за национално празненство. Това, че тези мерки са предвидени за прилагане среден срок, съвсем не означава, че са по-маловажни. Споменатите по-горе препоръки, като например промяната на конституция¬та, често са сложни, технически трудно реализуеми и затова е необходимо достатъчно време за внимателна подготовка и приемане.
Реформите в областта на образованието и на околната среда би трябвало да започнат преди 1 декември 1991 г. Разбира се, трябва да не се забравя, че извършените дотогава реформи вече би трябвало да са дали положителни резултати.
Приватизация
България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2 200 държавни предприятия, на земеделски¬те стопанства и хилядите малки обекти в сферата на търговията и обслужването, ако иска да избегне икономическия спад, пред който е изправена сега. Главната причина за ниския жизнен стандарт в България е неефективността на държавните и управляваните от държавата предприятия, които използват неефективно квалифицираната работна сила в България, оскъдните капитали и суровини. При заменянето на сегашна¬та система на управление на предприятията с друга, основаваща се на частната собственост, от изключително значение са конкурентните па¬зари, предприемаческият дух и обслужването на клиента. Приватизаци¬ята – процесът, при който предприятия и авоари се прехвърлят от държавата към собственици и ръководители от частния сектор, предла¬га систематичен и методичен подход за постигане на тази цел.
При прилагането на тази програма трябва добре да се разбира, че приватизацията не се свежда само до поредица от механични действия, които водят към преобразуване на предприятията. Както показа опитът в целия свят, приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било най-важната причина за провала на много програми за приватизация. Наложеният сега мораториум върху приватизацията показва, че България не е изключение от това правило.
В резултат на широко разпространеното убеждение, че малкото извършени досега прехвърляния на имоти и предприятия не са били осъществени както трябва и в голяма степен са облагодетелствували лица, заемащи привилигировани постове, Народното събрание наложи мораториум върху приватизацията, докато този проблем не бъде решен.
Той може да бъде разрешен, ако България извърши редица законодателни и институционни промени, които осигуряват пълна гласност, отк¬рити възможности за всички заинтересовани инвеститори, решаване на противоречията на интересите и създаване на независима агенция, коя¬то да осъществи приватизационната програма в съответствие с новите закони и да гарантира честността на процеса.
За да се гарантира честност на процеса, трябва да бъдат извършени три промени.
Първо, трябва да се осигури пълна гласност. За тази цел всяка приватизация трябва да започне с широко разгласяване на съобщение за на¬мерението на правителството да продаде даден имот. Той трябва да бъде описан пълно и точно и всички заинтересовани страни трябва да получат правото да го огледат и да се запознаят с цялата му документа¬ция. Между обявяването на намерението за продажба на имота и датата на приемане на предложените цени трябва да се остави достатъчно вре¬ме. Процесът на наддаването трябва да се наблюдава от независима трета страна. Всички предложения трябва да се предават в писмен вид, като търгът се печели от този, който е предложил най-висока цена.
Второ, трябва да се предложи процедура за разрешаване противоречието на интересите. Специално трябва да се формулират правила, които да гарантират, че държавните служители или ръководителите на предприятията няма да имат някакви специални предимства или привилегии при закупуването на фирмите или имотите. Един начин да се из¬върши това е осъществяване на контрол от независима трета страна. Но това може да се окаже недостатъчно за по-големите предприятия, ако сегашните ръководители желаят да станат новите собственици или да притежават голяма част от акциите в новата фирма. В този случай тряб¬ва да бъде разгледана възможността да се замени съществуващото ръководство, както е предвидено в българския проектозакон за приватизацията, но да се даде право на тези ръководители да участват като независими инвеститори, след като отношенията им с предприяти¬ята са формално прекъснати. Друга възможност е да се намери начин да им бъде позволено да участват в приватизацията, но под строго наблю¬дение и със стриктно придържане към правилата относно противоречи¬ето на интересите и пълната гласност.
Трето, след приемането на тези правила и насоки да се разработи цравилник, който да гарантира, че агенцията по приватизацията ще бъде Независима от ежедневно политическо или бюрократическо вмешателство. Препоръчва се България да създаде независима агенция по собственостга, която да отговаря на всички аспекти на приватизацията, с двупартиен управителен съвет, който да ръководи дейността на агенция¬та и да утвърди пълния списък на предприятията за приватизиране. След като предприятията бъдат избрани, да се предоставят на агенцията за реорганизация и продажба на български или чуждестранни частни инвеститори. Препоръчва се първият тур на избора на обекти за привати¬зация да се съсредоточи върху следните обекти.
1) Всички малки предприятия за услуги и търговия на дребно и предприятията за търговия на едро и за доставка, които ги обслужват. Такива предприятия се приватизират най-лесно, тъй като мо¬гат да се купят от един инвеститор или малка група инвеститори. Необходимите подобрения могат да се извършат бързо и те не изискват сложно управление и големи парични или технологични инвестиции. Ако се даде голям приоритет на такива предприятия в България, това би допринесло за бързото създаване и процъфтяване на частния сектор от малки предприятия, които ще допринесат за създаване на нови ра¬ботни места и производството на нови продукти.
2) Всички земеделски стопанства и предприятията, които ги обслужват с посевни материали, торове, земеделски инвентар, средства за борба с вредителите, ремонти, дълбаене на кладенци и ветеринарни услуги. Приватизирането на тези дейности преди започ¬ването на сеитбата ще помогне на страната значително да увеличи про¬изводството и износа на хранителни продукти.
3) Тези големи предприятия, при които преходът от държавно към частно управление ще се извърши с най-малко затруднения. Такива предприятия имат висококвалифицирани ръководители, които поддържат приватизацията. Те имат достатъчен персонал, за да поддър¬жат очаквания обем на производство при минимални съкращения на работници и имат възможности за повишаване на производителността на труда и увеличаване на заплатите. Важно е, че понастоящем това са печеливши предприятия, тъй като това гарантира непрекъснат иконо¬мически успех, прави предприятието по-привлекателно за частните ин¬веститори и доказва опита на сегашното ръководство.
В процеса на прехвърляне на собственост от държавата иа частните инвеститори могат да се приложат разни методи на приватизиране. Те са следните.
1. Пълна приватизация, при която имуществото или предприятието или се продава изцяло на един инвеститор, или пакети от акции на предприятието се продават на индивидуални български или чуждест¬ранни инвеститори. Този метод се препоръчва за първия тур на при¬ватизацията. На персонала се дава възможност да вземе активно участие в приватизацията, като му се правят улеснения при покупка на акции. В някои случаи цялото предприятие може да се продаде на персонала. Когато е целесъобразно, продажбата може да се извърши чрез отпускане на кредит с отчитане на ограничените парични ресур¬си на българското население.
2. Частична приватизация. В този случай държавата запазва по-малко от половината от акциите на предприятието. Въпреки че за предпочитане е пълна приватизация, в някои случаи частичната приватизация може да се окаже по-подходяща, за да се възстанови стойността на предприятието с цел намаляване на неговите дългове или положението на фирмата е в такова критично състояние, че пъл¬ната приватизация няма да донесе никакви печалби или дивиденти преди извършването на необходимата реорганизация. При частична приватизация делът на акциите, притежаван от държавата, няма да й дава право на глас, а периодът на притежаването му трябва да е спе¬циално ограничен.
3. Размяна на дълг срещу собственост или превръщане на дълга в капитали е процес, при който чуждестранен инвеститор изкупува с отстъпка български дълг в конвертируема валута от чуждестранни кредитори, разменя този дълг срещу левове и влага левовете в приватизирано предприятие. Този подход може да се приложи и при пълна, и при частична приватизация. Той има предимството, че намалява външния дълг и необходимата за обслужването му валута.
4. Възлагане чрез договор се прилага в сферата на услугите, които дър¬жавата извършва за гражданите. При този процес държавата наема частна фирма, която да извършва определена услуга, като например ремонт на коли, поправка на пътища, събиране на смет и т.н. Частна¬та фирма извършва услугата чрез договор с държавата, която опреде¬ля качеството и количеството на услугата и условията за заплащане. Извършването на услуги чрез договор може да доведе до големи съкращения на разходите. На Запад тези съкращения са обикновено око¬ло 30%.
5. Сключване на договор с временно ръководство. Когато някое предприятие не е готово за приватизация било поради сериозни административни или финансови затруднения, било ако в резултат на реконструкция би донесло съществени приходи при продажбата му, държавата може да вземе временни мерки, като наеме външни екс¬перти, които да ръководят или реорганизират предприятието, докато се появят условия за пълна приватизация. Този вид договори се под¬писват на базата на стимулиране и възможно право на участие.на вре¬менните ръководители в придобиване на акции в предприятията. И в такива случаи, въпреки че е за предпочитане пълна приватизация, то¬зи метод може да се използва при определени обстоятелства. Изборът на многото възможности за приватизация в България ще за¬виси от оценката на агенцията за приватизация. Въпреки че не същест¬вуват фиксирани правила за избор на най-добрия метод, за всеки отделен случай съществуват някои общи принципи, които са разгледани в главата за приватизация.
За да постигне ефективна преценка, България трябва да изясни цели¬те си по изпълнението на приватизационната си програма, като след то¬ва направи необходимите компромиси, които ще й позволят да балансира целите и различните методи за приватизация. Кои са тези це¬ли? Очевидно главната цел е да се подобри ефективността и производителността на българските предприятия, за да може да се подобри жизне¬ното равнище на населението. Други икономически цели са необходи¬мостта от увеличаване на износа и получаване на повече валута, от чужди инвестиции, от по-големи възможности за работа, от съвременни технологии и по-голяма конкуренция вътре в страната. Други икономически цели включват необходимостта от постъпления чрез продажбата на имущество, за да се подпомогне финансирането на икономическото преустройство и на социалната реформа през преходния период.
Биха могли да се добавят много други социални цели, като желание¬то да се увеличи броят на българските акционери, които да имат финан¬сов интерес в новата система, желанието да се увеличи производителността на труда, като се развива интересът на работниците от успехите на тяхната фирма и желанието да се отстрани бюрократизацията в системата, колкото се може по-бързо.
Някои от тези цели може да си противоречат и най-благоприятният избор за българските граждани ще зависи от творческото прилагане на разните методи за приватизация и грижливо обмислен избор на целите. Накрая трябва да се добави, че успехът на българската програма за приватизация зависи и от важни административни промени в България, които ще създадат деловата среда, която ще благоприятства растежа и просперитета на новоприватизираните компании.
Тези прбмени включват:
1) Система от добре дефинирани права на собственост, които гарантират сигурността й и правото да бъде прехвърляна;
2) Цялостен търговски кодекс, който ясно да определя правата и отговорностите на всички участници в деловите инициативи и позволява всички спорове да бъдат решавани в съответствие с него;
3) Закон за смесените предприятия и чуждестранните инвестиции, кой¬то насърчава чуждестранните инвеститори да стават активни участ¬ници в приватизацията при условия, които са конкурентоспособни с тези в други страни, предлагащи привлекателни възможности за ин¬вестиции;
4) Създаване на единна и информативна счетоводна и отчетна система, която позволява на всички инвеститори, чуждестранни и местни, да бъдат добре информирани при избора си измежду различните възможности за инвестиране;
5) Данъчна политика, която поощрява икономическия растеж, разкриването на нови работни места и инвестирането;
6) Система от цени, определяни от пазара, а не от правителствения кон¬трол;
7) Достъп до кредити за частна стопанска дейност;
8) Подпомагане на освободената работна ръка под формата на компенсации и преквалификация.
Данъчна политика
Съществуващата българска данъчна система не е пригодена към условията на свободна пазарна икономика. От съображения, свързани с получаването на приходи, постигането на справедливост и икономичес¬ки неутралитет се налага вземане на бързи мерки, за да се премине към по-подходяща система. За съжаление в България днес няма достатъчна компетенция (по отношение на данъчните власти и съобразяването с данъкоплатците), за въвеждане на данъци, които в друг случай биха били подходящи. Следователно важно е да се усъвършенствува управлението на данъчната система и едновременно с това да се формулира данъчна политика, отчитаща административните ограничения. Може да се нало¬жи на първо време да се използува данъчна система, която не би била напълно пригодена за по-далечното бъдеще. В същото време е важно избраната за началния период система да не е несъвместима с желаната дългосрочна политика.
В дългосрочен план българската данъчна система трябва да включва данък върху добавената стойност (ДДС), вероятно по подобие на моде¬ла на Европейската общност, и подоходен данък (или данъци), плащан от отделни лица и предприятия. На първо време, докато се усъвършенс¬твува административната способност за прилагане на ДДС, ще трябва да се разчита на някакъв оборотен данък.
Първоначално индивидуалният подоходен данък трябва да бъде прост за административно обслужване. По-късно, след постигане на по-голяма компетенция, могат да се добавят някои подобрения. Следова¬телно поне засега, данъкът трябва да продължи да се основава на индивидуалния доход, а не на дохода на съпрузи шпГсемейства. До голя¬ма степен той трябва да е основан на удръжки от заплатата. Не бива да се допускат специални случаи на освобождаване или намаляване на да¬нък, но могат да бъдат позволени разсрочени плащания. Данъчните ставки трябва да нарастват умерено плавно, като данъците не бива да минават 30 процентата. Данъците, плащани от фирмите и гражданите, трябва да се ТгатНрйрат, като на фирмите се прави отстъпка за изплате¬ните дивиденти (с изключение на опростения алтернативен данък (ОАД), който е описан по-долу и който освобождава от данък дивиден¬ти, получени от частни лица).
Разглеждат се пет алтернативни данъчни системи. Теоретично най-привлекателен е общият подоходен данък върху реалния доход, но той вероятно е неосъществим, тъй като пресмятането на дохода с отчитане на инфлацията е много трудно. По-подходящ е подобен данък на осно¬вата на номиналния доход, като се има предвид сегашната българска компетенция за данъчен контрол, въпреки че е по-уязвим от инфлация¬та. Данъчната система, известна като “швейцарско сирене”, не е за пре¬поръчване, тъй като позволява щедри данъчни облекчения върху инвестирането и/или при отпуските, макар че се използва в редица стра¬ни, отърсващи се от социализма. Тази система разделя хората на “пече¬ливши и губещи” по начин, напомнящ централизираното планиране и не се уповава на пазарните сили. Тази система поражда несправедли¬вост и привилигированост, оставя вратички за злоупотреби, за чиито контрол и предотвратяване трябва да се използуват оскъдните админис¬тративни ресурси.
Изглежда, че по-подходяща алтернатива за България е системата на опростения алтернативен данък. При тази система всички инвестиции се освобождават от данъчно облагане (вместо да се амортизират). Лихвите и дивидентите не се облагат или отчисляват. Този подход позволява избягването на административните затруднения, които се пораждат от фактори, зависещи от времето (например установяване на амортизационни нормативи, осчетоводяване на амортизации и инвентар), които са присъщи на подоходния данък, както и от необходимостта от отчита¬не на инфлацията. Тъй като тази система стимулира еднакво всички ин¬вестиции, тя не разделя хората на “губещи” и “печелещи”. Главните й недостатъци са по-малките приходи в първите години и рискът, че ня¬кои страни, от които се изнасят капитали, могат да откажат да кредитират данъци, платени извън страната. Вторият от тези проблеми се избягва с прилагането на хибриден подход, който държи сметка за разхо¬дите, но лихвите и дивидентите се облагат както при подоходния данък. Това е най-привлекателната система за български данък върху стопанс¬ката дейност, която съперничи на ОАД.
Данъкът върху нарастването на заплатите се налага в резултат на комбинирането на централизирано планиране и работнически контрол. Недостатъкът му е, че не поощрява плащането на по-високи заплати, които са заслужен резултат от по-добра работа и по-висока производи¬телност. Работническият контрол е пагубен, защото подтиква админист¬ративното ръководство да се съгласява с неоправданите искания на работниците за по-големи, но незаслужени заплати. Нито приватизация¬та, нито преходът към свободен пазар са в състояние да решат този въп¬рос, ако не бъде елиминиран работническият контрол. Ако работническият контрол бъде премахнат, този данък може да се отмени. Независимо от избора нито една от системите не може да се прило¬жи веднага. В някои области ще е нужна техническа помощ. Тя включва: съставяне на по-подробна дългосрочна политика, краткосрочна страте¬гия, съвместима с дългосрочната политика, подобрено данъчно управ¬ление. Прилагането на тези мерки трябва да започне веднага с разбирането, че няма да бъдат завършени в скоро време. Специално усъвършенствуването на данъчното управление ще се нуждае от инвес¬тиране на големи ресурси в течение на няколко години.
Парична реформа
Българската икономика се намира в период на сериозен упадък. Една от основните причини за него е използването на парична единица, която нито има стойностно покритие, нито е конвертируема. Следователно България по необходимост трябва бързо да предприеме фундаментална парична реформа.
Ефективни парични реформи могат да се осъществят и да бъдат успешни, не само ако се гарантират пълните права на частната собственост, но и ако функционират истински пазари на стоки и услуги без контрол върху цените.
За да смекчи съществуващите икономически трудности и да улесни паричната реформа, България трябва незабавно да узакони свободното обръщение на чужди валути и да разшири и либерализира съществува¬щите валутни търгове.
Възможностите за избор на парична реформа, сред които България би могла да избира, са следните: “разширена система на книжни пари”, “система да емисионната банка (валутен съвет)”, официално или неофициално използване на “парите на чужда държава” или използването на “златен стандарт” или “стандарт на стоковата кошница”.
Системата на книжни пари не би могла да функционира по анти-инфлационен начин, докато не се елиминира в значителна степен нарастващият държавен дефицит. Бързото елиминиране на дефицита би могло да доведе до увеличение на безработицата над политически допустими¬те граници. Следователно въвеждането на системата на книжните пари, без в същото време да се позволи на разрастващия се частен бизнес сво¬боден достъп до държавни и частни финансови средства за изпълнение на договорите и сделките на частни фирми, би причинило само допъл¬нителни трудности.
Системата на емисионната банка незабавно би дала на България сил¬на парична единица, а би имала и предимството на една деполитизираща парична политика. За съжаление една функционираща система на емисионна банка изисква значителни валутни наличности, с които България не разполага и е малко вероятно да придобие в близко бъдеще.
Разновидност на системата на емисионната банка е система, при коя¬то централната банка пуска в обръщение пари, които могат да бъдат обменяни по фиксиран курс. (Това е тъй наречената система на споразуменията от Бретън Удс.) Тази разновидност е всъщност частич¬на система на емисионна банка, която все още изисква значителни ва¬лутни наличности.
България би могла да реши изобщо да се откаже от контрол и еми¬сия на собствени пари и да премине към използуването на парични еди¬ници на други държави или на емисиите на частните банки. Използуването на чужди парични единици има предимството на деполитизиращи парични средства, но подлага страната на непредвидими действия от страна на страните, чиято валута се използва. Това накърня¬ва и чувството за национален суверенитет. Парите, пускани в обръще¬ние от частни банки и които нямат достатъчно стоково покритие, изискват определена степен на развитие на частен пазар на капитали, което в България би могло да отнеме няколко години.
България е с твърде малка по мащаб икономика, за да премине самостоятелно към златен стандарт, но би могла да използува стандарта на стоковата кошница. Една прецизно разработена система на стоковата кошница има предимствата, че може да осигури парична единица с действително покритие, незабавна конвертируемост и валутна система, която може да се внедри паралелно със съществуващата парична систе¬ма. Следователно тази алтернатива е свързана с най-ниски разходи и но¬си най-малък риск. “
В резюме може да се каже, че необходимата парична реформа в България трябва да протече по следния начин:
1. Да се започне с парична стабилизационна програма на лева чрез незабавни големи съкращения на кредитите, предоставяни на държав¬ните предприятия и чрез съкращаване на дефицита на държавния бюджет посредством намаляване на разходите и премахването на це¬новия контрол.
2. Незабавно да се разреши: а) свободното обръщение на чуждестранни валути; б) договорите да се сключват в чужда валута и в) неконтроли¬раните цени да се обявяват в чужда валута. Казаното по-горе е необ¬ходимо, защото в близко бъдеще левът няма да може да осигури адекватно необходимите парични функции даже и при прилагането на подходяща стабилизационна програма. Необходимо е да се разреши на частния сектор да има “надеждни пари”, за да осигури необходи¬мите работни места и да развива производството на достатъчно сто¬ки и услуги.
3. Да се позволи свободното развитие на ценни книжа и заместители, със стоково и финансово покритие, които могат да прераснат в силна и солидна българска валута.

Банково дело
Едновременно с програмата за икономическа реформа в България и тенденцията към приватизация се предприемат реформи за ограничава¬не на ролята на правителството в банковата система. Ние препоръчваме да бъде предприета незабавно по-нататъшна реформа на банковата практика, за да се създаде финансова инфраструктура, която може по подходящ начин да подкрепи и стимулира прехода към пазарна икономика, при която активите са частна собственост, а спестяванията се ин¬вестират ползотворно.
Реформите трябва да се предприемат в рамките на по-широка икономическа структура, в която са гарантирани правата на частната собстве¬ност и неприкосновеността на договорите.
По-нататъшната реформа трябва да включва приватизация на банки¬те чрез продажба на акции на частния сектор. Освен това исторически сложилата се система на правителствен контрол върху кредитирането и оценяването на активите и пасивите ще трябва да бъде заменена от бан¬кова система, в която основен движещ фактор да бъде частният сектор. Вместо разпределяне на кредит от правителството частните финансови институции ще бъдат стимулирани да вземат кредитни и други търговс¬ки решения, които ще осигурят финансовата стабилност на институция¬та, предоставяща кредит. Това е така, защото тези институции ще предоставят заеми и друг капитал, основавайки се на печалбата която финансовата институция може да получи, на качеството и изгледите за успех на търсещия кредит (кредитно качество) и възможността на тър¬сещия кредит да изплати кредита, като всичко това се преценява и срав¬нява с конкурентни алтернативи за влагане на капитала на финансовата институция. Поставянето на кредитните и инвестиционните решения на базата на тези фактори ще елиминира отживялата времето си практика да продължава насочването на кредит към определени отрасли и отпус¬кането на заеми на предприятия, които имат затруднения при изплаща¬нето им. Оттук следва, че решенията за кредитиране и за ценообразуване от частните финансови институции също ще дадат под¬тик за здраво финансово управление и реализиране на печалби от неза¬висимите стопански единици, които желаят да имат достъп до кредит.
С приватизирането на банковата система и след като елементите, споменати по-горе, станат норма за поведение на финансовите пазари в България, предприемачеството би трябвало да процъфти, като все пошироки слоеве от населението ще разбират, че имат достъп до кредит. С други думи, една по-развита финансова инфраструктура и достъп до капитал и кредитиране по един недискриминационен начин ще предос¬тави по-голяма свобода на достъп до кредити, което ще спомогне за поддържане на икономическия растеж.
Инфраструктурата на финансовия пазар трябва да бъде по-нататък усъвършенствана, като започне създаването на пазар на ценни книжа. Това също ще подпомогне усилията към приватизация, тъй като ценни¬те книжа ще осигурят още един финансов механизъм за прехвърляне на активи в частни ръце.
Важно е също така България незабавно да започне да създава пазар на ценни книжа и фондова борса с цел задълбочаване на финансовата инфраструктура. Могат да бъдат приведени голям брой аргументи в полза на необходимостта от незабавното разработване на инструменти за създаване на ценни книжа – огромната свръхликвидност и “скрити активи”, които трябва да бъдат инвестирани продуктивно, много мал¬кият брой на инструменти за спестявания и инвестиции, бюджетният дефицит и усилията за приватизация, които също трябва да бъдат фи¬нансирани.
Пазарите на ценни книжа, както и отпускането на заеми от банките, изискват от тези, които търгуват с ценни книжа, да са в състояние да извършват кредитни оценки. Способността да се оценява кредитното качество и рискът е от изключително значение и за ценообразуването на ценните книжа. Изглежда, че търговските банки са единствените почти частни или частни финансови институции, които са развили качества в тези области. Тази причина, съчетана със световната тенденция към глобално банково обслужване, води до заключението, че търговските банки са естествените институции за създаване на ценните книжа, които ще отговорят на факторите, споменати по-горе.
Важно е да се дадат пълномощия на банките, ако все още ги нямат, да създават един по-широк кръг инструменти на спестяванията и депо¬зитите и едновременно с това да имат гъвкавостта да определят лихве¬ните проценти на тези инструменти. Нещо по-важно, ценообразуването на активите (заемите) ще изисква гъвкавост с цел по подходящ начин да се определя цена на риска и да се управлява изменението на лихвения процент.
Чуждестранното инвестиране ще бъде изключително важно за стимулирането на българската икономика. Предвид това за улесняване на този процес е абсолютно необходима една здравословна и добре разви¬та финансова инфраструктура. Благоприятният климат за чуждестранно инвестиране в банковата система е важен поради технологичните и управленските умения, които то ще осигури, както и ще осигури достъп до световните пазари. Най-големият успех ще дойде, ако чуждестран¬ният капитал има достъп до контролен пакет, както е в САЩ и в повече¬то страни на Западна Европа. Трябва да се помни, че България е в силна конкуренция с други страни за достъп до ограничения чуждестранен капитал. Трябва също така да се признае, че високите данъчни ставки обезкуражават чуждестранното директно инвестиране по същия начин, както и потенциалните местни инвеститори.
Наложително е също така правителството да разработи планове за преструктуриране на външния си дълг. Без ясна програма за изграждане на доверието на чуждестранните инвеститори във финансовата инфраструктура на икономиката инвестирането ще бъде неефективно и ограничено.
Ще бъде необходимо търговските банки да имат право да извършват сделки в чуждестранна валута чрез дилърски операции. Освен това България се нуждае остро от съвременна система за обработка и разплащане с чекове и за електронен превод на финансови средства за вътрешни операции, както и за улесняване работата със световните пазари.
Накрая важна част от цялостния финансов сектор е жилищното финансиране. В крайна сметка е важно да се интегрира жилищно-финансиращият сектор в цялостния пазар на кредити. Ако обаче целите на социалната политика изискват третиране на жилищното финансиране по начин, различен от другите сектори, важно е да се използуват меха¬низмите, които изрично признават политическите последствия на действията на правителството, които подкрепят тези социални цели.

КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ С БЪЛГАРИЯ, АКО ГЪРЦИЯ ПРОПАДНЕ?

Какво ще се случи с България, ако Гърция пропадне?

Ако Гърция фалира, върне драхмата и излезе от Шенген, България ще се окаже в доста неизгодна позиция. Възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават. А не бива, защото опасността е съвсем реална.

Анализ на Георги Папакочев:

През юли 2010 в София се състоя първото (и единствено досега) съвместно заседание на правителствата на България и Гърция. Тогавашният гръцки премиер Георгиос Папандреу се опита да лобира за тръбопровода Бургас-Александруполис, но за „подслаждане” на очертаващия се отказ от българска страна колегата му Бойко Борисов обяви пред медиите току-що получените резултати от стрес-тестовете на ЕК за устойчивостта на българските и гръцки банки. „С високите оценки „стабилни” се дава отговор на провокационните съобщения, че срив в Гърция ще повлече и българската банкова система”, заяви тогава Борисов, а Папандреу му върна жеста с обещанието неговата страна да окаже пълна подкрепа за приемането на България в Шенген през 2011-та. Днес, две години по-късно, Георгиос Папандреу отдавна вече не е гръцки премиер, проектът „Бургас-Александруполис” е в историята, гръцките банки са пред фалит, а България е все още извън Шенген. Валидни останаха единствено страховете, че най-бедните европейци може да бъдат повлечени по съседски от гръцкия дългов въртоп в неизвестни и твърде опасни води.

Да искаш да вярваш…

Близо една трета от банковия сектор в България е в гръцки ръце

В средата на 2011 в интервю за гръцката информационна агенция АНА-МПА управителят на БНБ Иван Искров обяви, че „гръцките търговски банки в България са основен “пилон” за стабилност на банковата система на страната“. Година по-късно, когато перспективата Гърция да фалира и да напусне еврозоната е съвсем реална, отново става актуален въпросът какви биха могли да бъдат последствията за нейната европейска съседка, в която около 30 на сто от общите банкови активи се контролират от гръцки банки.

Експерти вече прогнозираха сериозно преструктуриране на местния банков сектор, ако големите банки в Гърция започнат да разпродават дъщерните си подразделения в България, но възможните последствия от подобно развитие засега удобно се премълчават, за да не се създава излишна паника. И още: за първото тримесечие на годината БНБ отчете драстичен срив на преките чуждестранни инвестиции в сравнение с миналата година, който срив редица икономисти свързват както с недоверието на големите световни инвеститори към района като цяло, така и с неясната перспектива за влизането на България в еврозоната и в Шенген.

Шенгенският смях и плач

Сериозни опасения буди и възможното излизане на Гърция от Шенгенската зона. Ако шенгенската мечта на София се осъществи през тази или следващата година, това би означавало, че големи имигрантски потоци от Африка и Близкия изток навярно ще се насочат към българските граници. Да не говорим за няколкото милиона имигранти, намиращи се сега в Гърция, които бързо ще поемат на север по шенгенското трасе към богатите западноевропейски държави. Не по-малко напрежение би предизвикало и масовото завръщане в родината на работещите в Гърция български гурбетчии, чийто брой надхвърля 150 хиляди души.

Готови ли са българската икономика, социална и имиграционна система за подобни изпитания? Оптимистите веднага биха отговорили – да, готови сме – и биха се позовали на твърденията на премиера Борисов, че „България е най-добре оборудваната за шенгенското пространство” или на уверенията на вътрешния министър Цветанов, че „пазим границата по-добре от други страни в ЕС”. Песимистите обаче иронично биха поклатили глава заради наличието на почти 13-процентна безработица или биха кимнали многозначително заради увеличаващото се всяка година разноезичие в квартала зад столичните Хали.

Предупреждението на синоптиците

Гръцкият код “жълто”

Бежанските вълни на гръцкия бизнес към България са може би окуражаваща новина за част от стотиците хиляди безработни в страната, а трансферът на гръцки капитали вероятно е положителен фактор за нейната свита икономика. Но едва ли обикновените българи, чийто стандарт на живот и мизерните им доходи често се размахват като плашило от гръцки политици срещу сянката на фалита и неизбежните ограничения за спряване с дълговата криза в тяхната страна, биха почувствали реално всичко това. Засега у тях остава единствено усещането за неяснота и потенциална опасност. Подобна на онази, която метеоролозите обявяват като код „жълто”, предупреждавайки, че предприемането на ненужни рискове е опасно.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев
ВЗЕТО ОТhttp://www.dw.de/dw/article/0,,15953413,00.html?maca=bul-begenes_bg-4437-xml-mrss

СИРТАКИ, УЗО,ХАОСИ КАКВО ИЗОБЩО СТАВА В ГЪРЦИЯ СПОРЕД В.ФИГАРО

Най-болната страна в еврозоната, на която бият непрекъснати финансови инжекции, сега е в политически хаос. Несигурната политическа обстановка излага на риск милиарди евро. Експертите се питат какво ли ще се случи със страната, ако точно сега тя откаже да изпълнява условията за получаването на тези милиарди и потокът от пари секне и как евентуално излизане на Гърция от еврозоната ще рефлектира върху останалите й членки. Вестник “Фигаро” дава отговор на няколко основни въпроса за бъдещето на страната.

Колко пари е получила Гърция досега?

В Гърция е в сила втори спасителен план, финансиран от Евроепйския съюз (ЕС) и от Международния валутен фонд (МВФ). Първият план, който действаше от 2010 г. до 2012 г., беше на стойност 110 млрд. евро. Вторият, по който плащанията започнаха в началото на настоящата година и би трябвало да продължат до 2014 г., е за 130 млрд. евро.

В замяна на тези заеми Гърция трябваше да си самоналожи икономии, каквито друга страна досега не е правила. Но гръцките избиратели показаха в неделя, че не искат повече такива планове за икономии. В последните месеци МВФ и ЕС се показаха щедри към Гърция – 70 млрд. евро бяха изплатени на Атина, така че не всичко е изчерпано в гръцката държавна хазна. Гръцката държава получи и общо 9.2 млрд. евро от началото на март от Европейския фонд за финансова стабилност по силата на втория международен спасителен план. Днес Атина ще получи 4.2 млрд. евро от спасителния фонд, но 1 млрд. евро ще бъдат блокирани и ще бъдат отпуснати след срещата на Екофин на 14 май.

МВФ трябва от своя страна да изплати на Атина 1.7 млрд. евро за периода април-юни. Това обаче ще стане само ако МВФ прецени, че до средата на юни Гърция е изпълнила действително ангажиментите си за намаляване на държавните разходи.

Съществена част от тези плащания е насочена към финансовия сектор. Гръцките банки, на ръба на срива, бяха поставени на интравенозно захранване с 25 млрд. евро.

Частните международни кредитори на Гърция от своя страна получиха 30 млрд. евро. Това беше компенсация, че приеха да заличат на 9 март около стотина милиарда евро, които Гърция им дължеше.

Колко дължи и на кого?

След споразумението от 9 март между Атина и частните кредитори за подстрижката на част от дълга й, дългът на страната се стопи от 337 млрд. на 251 млрд. евро. В същото време частта на дълга, държана от частните кредитори, беше разделена на две. Или по-ясно казано, само 27% от гръцкия дълг остават в ръцете на банките и на други финансови институции. Отсега нататък рискът от загуби при фалит на Гърция, тегне до голяма степен над ЕС и МВФ, а не над главата на пазарите.
Кога трябва да погаси дълга си?

Няколко финансови срокове изтичат в близко бъдеще и съвпадат с политическите събития в Гърция и в еврозоната през следващите седмици.

На 14 май министрите от еврозоната трябва да се съберат, за да решат новото отпускане на пари за Гърция. На 15 май Гърция трябва да изплати около 450 млн. евро на частните инвеститори, които не искаха да прежалят гръцките си дългови облигации и не участваха в размяната на стари облигации с нови.

На 18 май Атина трябва да върне 3.4 млрд. евро на Европейската централна банка, която купи гръцки облигации в разгара на кризата. В края на юни Гърция трябва отново да върне няколко милиона евро на инвеститорите, а после отново през август около 3.3 млрд. евро на ЕЦБ.

Може ли да издържи без международна помощ?

Гърция твърди, че може да издържи до края на юни. Ако към тази дата международната помощ бъде преустановена, проблемите на Гърция ще започнат. В Гърция политическите срокове са установени така, че да съвпадат с финансовите изисквания. Ако партиите не успеят да съставят коалиционно правителство до четвъртък вечер, нови избори ще има на 10 или 17 юни. Новото правителство ще трябва тогава (и то преди 30 юни) да разработи спешно нов план за икономии, за да отговори на изискванията на МВФ и на ЕС. В замяна то ще получи ново плащане, което ще му помогне да избегне фалита.

Но ако нещата не се развият както е планирано, то лишеното от международна помощ гръцко правителство ще закъса с парите много бързо, като се има предвид, че харчи повече пари, отколкото печели. Тогава правителството няма да може да плаща нито заплатите на чиновниците, нито пенсиите на пенсионерите. А какво остава за фактурите на доставчиците.

Може ли да излезе от еврозоната и да се откаже от еврото?

Шансовете подобен сценарий да се реализира са между 50 и 75%, според анализатори на американската Citibank. Тогава икономическата активност на Гърция може да намалее наполовина, смята Стефан Део, икономист в UBS. Кредиторите на Гърция, на първо място сред които са страните от еврозоната, ЕЦБ и МВФ, най-вероятно тогава ще бъдат принудени да забравят за милиардите, които дадоха назаем на тази страна.

Въпреки това, излизането на Гърция от еврозоната не означава край на еврото, припомни президентът на рейтинговата агенция Fitch Пол Тейлър в интервю за интернет изданието на “Шпигел”.

Миналата седмица агенцията обаче предупреди, че ако Гърция излезе набързо от еврозоната, това ще предизвика понижение на оценките на всички страни от еврозоната, в това число и на най-солидните като Германия. Според Fitch тогава лавинообразните последици ще бъдат непредвидими и потенциално огромни.
ВЗЕТО ОТ http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/05/10/1824451_shte_izdurji_li_finansovo_gurciia/?sp=1#storystart

КОМУ Е НУЖЕН ПАРАД НА ПОБЕДАТА-ИЛИ ДЕН НА ЕВРОПА….

Денят на победата – безспорно най-големият празник в Русия, може да мине и без зрелищно демонстриране на оръжие и бойни части. Така поне беше отбелязван в страната краят на Втората световна война в Европа през 1991 – 1995. и до 2008 г., без това да го омаловажава.

След това нещо се промени – отново 2 седмици наред тренировки, затваряне на улици и площади. В задръстванията стоят хиляди коли с черно-оранжевите лентички на св. Георги и надписи “Благодаря на дядо за победата”. За парада се харчат средства, които сигурно може да отидат за нещо по-добро за все по-малкото ветерани от войната.

Проблемът е, че военните паради станаха важна част от идеологическата система при Владимир Путин, коментира в. “Ведомости”.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Два лозунга, една империя

В края на СССР властта докрай експлоатираше лозунга “Само да няма война” – паметта за ужасите беше вкоренена и вкоренявана толкова дълбоко, че заслепяваше всички останали потребности. Необходимото допълнение беше следващият лозунг: “Червената армия е най-силната” – врагове много, но ние можем да защитим Родината. Затова беше е постоянното демонстриране на оръжие.

Днес първият лозунг като че ли е остарял, но вторият постоянно се поддържа от силите на пропагандата. За нея парадът е много важен, той демонстрира, че е съхранено величието на държавата и имперските амбиции. Осъзнава се, че всичко това е донякъде старомодно, особено в частта за защитата на територията и готовността да се воюва. Имперскостта винаги е свързана с територии, със защита на границите, с предатели и изменници на родината, жертвите в името на майката-родина и т.н.

Войната продължава да заема голямо място в общественото съзнание, руският патриотизъм никога не е бил свързан с мирни времена, разказва културологът Даниил Дондурей: всичките ни патриотични филми са за войната и в Русия не смятат за патриот самотна майка с две деца, започнала собствен бизнес и бореща се с кредитните акули. Може да се каже, че руският патриотизъм е повече негативен (борба с врага), отколкото позитивен (изграждане на страната). Тази идеологическа система е ориентирана повече към смъртта, отколкото към живота, по-скоро към миналото, отколкото към настоящето. Подобни постановки пречат на развитието, но това едва ли се осъзнава сериозно от последователите им.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Контролът на телевизията

Системата обаче си работи съвсем нормално благодарение на контрола на властите над телевизиите и ще продължи да си работи още дълго. Според данни на фондация “Обществено мнение” (ФОМ) 78% от руснаците се канят да гледат парада на Червения площад. Миналата година социолозите от “Левада център” получиха същите данни – 79% ще гледат и макар реално пред екрана да застанаха 65%, това пак си е много.

В тази смисъл 9 май е съвършено уникален ден в Русия. Даже на Нова година няма такова нещо – колкото и години да минават, колкото и да псуват телевизията хората, колкото и да са недоволни от властта, задължително гледат парада, коментира и в. “Комерсант”. При това на 9 май и на новогодишното обръщение на президента си пускат телевизора и тези, които по принцип не се интересуват от събитието, и включват именно държавния “Первый канал” и знаят, че всяка година програмата е, общо взето, една и съща.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Милитаризираният образ на властта

Отново социолозите казват, че за руснаците могъщата армия не е главният критерий за величието на една държава. На първо място те си пожелават високо развита икономика, на второ – достоен жизнен стандарт, и едва на трето място идва армията. Освен това отношението към главния – ако слушаме пропагандата – враг (САЩ) в последните години се характеризира с растящо безразличие. По данни на ФОМ между 2005 г. и 2012 г. делът на тези, които имат лошо или добро отношение към Америка, се е стопил от 15 и 13 процента, безразличните са се увеличили до 66%.

Милитаризацията на образа на властта вече не действа безотказно. Да, на митинга в подкрепа на Путин на мемориалния комплекс Поклонная гора имаше мнозина, искрено смятащи, че сигурността на страната е заплашена отвън, но немалко бяха и онези, за които това е просто лозунг от политическата игра.

“Комерсант” посочва, че все по-малко са старите съветски филми за войната, а новите просто не могат да се гледат – както написа известен телевизионен журналист, като ги гледаш, имаш чувството, че Великата отечествена е спечелена от НКВД.

Пък и измерването на аудиторията показва, че филмите вече не се гледат, особено ако нямат патриотичен патос. За сметка на това на голям интерес се радват документалните филми с архивни кадри на агитпропа от 30-те години, първият следвоенен парад на физкултурниците, процесите срещу предатели и полицаи (включително екзекутирането им чрез обесване), за Потсдамската конференция от 1945 г., когато е решена съдбата на Европа, и, разбира се, прекарването на пленените немци в Москва през лятото на 1944 г.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Победа напук на болшевиките

Преди година Максим Трудолюбов и Павел Апкетар обясниха в свой анализ, че победата във войната е била възможна не благодарение, а въпреки сталинисткия проект.

Те припомнят, че след войната не се е празнувал Денят на победата, защото водещите генерали и администратори са били забутани на второстепенни постове, някои са осъдени. Това е било стратегия за разправа с онези, които са се връщали от фронта с изправени рамене. Страната е в разруха, но фронтоваците са пълни със сили и готови за нови победи. През 1946 г. Сталин ще каже: “Казват, че победителите не ги съдят… Това не е вярно. Победители може и е нужно да бъдат съдени.”

От първия ден след войната започва борба и за авторството на победата. Спорът дали е победил съветският народ (впрочем едва във военните години се ражда този термин и огромното усилие успява да сплоти десетките народи в нещо като единна нация) благодарение на партийното ръководство или въпреки него. Този дебат не е приключил и до днес.

Мнозина са уверени, че СССР е спечелил заради сталинската индустриализация, защото без нея войниците просто нямаше да имат с какво да стрелят. Промишленият пробив в икономиката – с цената на огромни жертви – действително е направен. Но заслугата на партийното ръководство е само в това да трупа и разпределя колосални материални ресурси, а за рационалното им използване, качествени резултати, обезпечение с адекватна инфраструктура едва ли може да се говори.

С над 200 млрд. рубли, вложени в капитално строителство през 1929 – 1941 г., са вдигнати около 9000 предприятия. Това е възможно и заради благоприятната външна конюнктура, защото западните фирми са готови в кризата да продават оборудване и технологии на ниски цени. Управлението на болшевиките обаче е с ниско качество и целите се постигат по екстензивен начин – с привличане на още и още хора и капиталовложения. В добивната и обработващата индустрия задачите в довоенните петилетки не са изпълнени и това оказва ефект на доминото по цялата верига, включително и във военната промишленост.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Цената на гигантоманията

Резултатите от гигантоманията на 30-те години са ниско качество, колосални обеми на един вид продукция и остър недостиг на други, особено на резервни части и гориво, включително за армията, танковете и самолетите. Дефицитът на енергийни мощности и електропреносни мрежи претоварва оборудването, изключват се цели предприятия и военни обекти. Известно е, че на 22 юни 1941 г. част от бронираната и авиационната техника не успяват да влязат в бой по технически причини.

Съдбоносно се оказва и решението на властите да хвърлят усилията си в райони, които са в обсега на главния потенциален противник. През 1929 – 1937 г. повече от половината капиталовложения в черната металургия отиват в Южна Украйна. Когато нацистите окупират за броени седмици тези територии, СССР губи 71% от производството на чугун, 58% от стоманата, 63% от въгледобива, 57% от производителите на трактори. През 1942г. с между една трета и 75% намалява добивът на въглища, петрол, авиационно и дизелово гориво. Важна се оказва помощта на съюзниците – почти 430 хиляди американски и британски автомобила (1.7 пъти повече от произвежданото от съветската промишленост), бронирани машини, танкове, самолети, бензин, алуминий, консерви…

Партийното ръководство допуска грешки, които се преодоляват с огромно напрежение на силите на населението и Сталин и обкръжението му са разбирали, че не те са истинските организатори на победата. Затова в следвоенните години партийците се борят не само с маршали и генерали, но и с обикновените фронтоваци. Отменени са паричните награди за ордени и медали, инвалидите са откарвани по-далеч, за да не напомнят за цената на войната, а бонусите за ветераните се завръщат чак през 70-те години.

Защо са й на Русия паради?

Reuters

Войници на свободата?

Според “Газета.ру” Денят на победата е повод да се припомнят и цитати от годишното обръщение на Владимир Путин, посветено на 60-годишнината от победата през 2005 г. “Войниците на Великата отечествена по право са наричани войници на свободата. Те донесоха на света избавление от човеконенавистната идеология и тирания, отстояха суверенитета на страната, защитиха нейната независимост… Народът ни се сражава срещу робството, сражава се за правото да живее на своята земя, за правото да говори на родния си език, да има своя държава… Сражаваше се за справедливостта и свободата.”

“Войници на свободата”, разбира се, е клише. И въпреки, че още в дните на войната става официална тезата, че съветската армия носи свобода на териториите, в които влиза, в съветския следвоенен дискурс се използва терминът “освобождение”. Така се казваше прочутият сериал от времената на Брежнев. “Слава на съветския воин-освободител” пише на монументи и транспаранти по целия път до Берлин. Това, разбира се, беше имперска формула, обосноваваща правото на сталинистката държава и върху западните територии, и върху протектората в Източна Европа. За милиони хора там краят на войната беше начало на нова драма – грубата намеса на външна сила в националната история, драма на несвобода и репресии.

Празникът на победата винаги е събирал два различни смисъла, които официалната пропаганда се опитваше да представи като един. Първият е, че това е краят на войната – най-страшната и най-дългата. Денят, когато трябва да се свърши с погребенията, когато оцелелите могат спокойно да кажат, че са оживели, и когато хиляди и хиляди семейства си връщат надеждата да се съберат отново и да живеят щастливо. Затова Денят на победата е в голяма степен семеен празник и допреди 25-30 години това се усещаше особено силно.

Това е ден за почит към онези членове на семействата, които са се оказали под булдозера на вероятно най-ужасния период от руската история. И не става дума само за четирите години война, защото те са неотделими от терора на предходното десетилетие. Ликуването през май наистина изглежда като радост от избавлението от трагедията, от Трагедията с главна буква.

Победителите не се каят

В същото време за болшевишкия режим Денят на победата стана не само празник за налагането на СССР като световна империя, но и ден на получаването на голяма индулгенция. Сталинисткият режим победи също толкова безчовечен режим и оправдано можеше да се гордее. Но героизмът, саможертвата, ужасът и неизчислимите жертви изместиха, заличиха и изпратиха в наглед далечно минало вътрешната война, която съветската власт разпали на собствената си територия – от колективизация и глада от началото на 30-те години до масовите репресии от края на това десетилетие и избиването на попадналите в плен по време на войната. На 9 май всичко това вече изглеждаше затворена страница, оправдана – или в крайна сметка поне платена – с Великата победа.

Тази Победа отмени руското Покаяние. Защото победителите не се каят.
ВЗЕТО ОТ-http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/05/09/1823574_zashto_sa_i_na_rusiia_paradi/?ref=rss

ИЗБОРЪТ НА ФРЕНСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ КОМЕНТИРАН ОТ БРИТАНСКИТЕ МЕДИИ

Надеждите на избрания за президент а Франция Франсоа Оланд, че може да създаде безболезнен икономически растеж за Франция и да изведе Европа от икономиите са “жестока илюция”, според британската преса, съобщи “Франс прес”.

Триумфът на лидера на социалистите, съчетан с отхвърлянето на икономиите от гръцките избиратели, е знак за нов етап в европейската финансова криза, който според британските вестници може да се окаже пагубен.

Победата на Оланд над Никола Саркози беше лесната част, разрешаването на френските проблеми и овладяването на финасовата криза в ЕС може да се окаже много по-трудно, написа The Times. Според изданието предизборното обещание на Оланд да създаде растеж, балансирайки бюджета на Франция до 2017 г., е смел експеримент, противоречащ на законите на аритметиката.

Вестникът също така описа като илюзия идеята, че предоговорен фискален пакт на ЕС може да донесе растеж за страната и да разреши проблемите на еврозоната. Франция може да си върне конкурентоспособността само като съкращава разходи, настоя The Times. “Това е посланието, от което Оланд няма да може да избяга”.

The Daily Telegraph беше още по-критичен към идеите на Оланд. Според него френските и гръцките избиратели са приели “мекия вариант” като са избрали “някои магически, безболезнени” решения на кризата.

Според изданието един “вреден мит” започва да контролира Европа. “Той беше формулиран най-добре от новия френски президент Франсоа Оланд в речта му след победата. “Европа ни гледа”, каза той… “Икономиите не може повече да бъде единственият вариант”, продължава The Daily Telegraph.

Financial Times изрази известна подкрепа за бъдещия лидер, но също настоя, че ще се наложи намаляване на публичните разходи. Според него Оланд може да бъде катализатор за така необходимата промяна във фокуса на вниманието, но само ако изгради добри връзки с Германия и приеме ограниченията на краткосрочните програми за данъци и разходи.

Новият френски президент ще има малък избор и ще трябва да направи болезнени съкращения, предупреди Financial Times, посочвайки, че популярността му ще му даде повече свобода да приложи мерките.

The Guardian заяви, че изборните резултати означават, че мерките за икономии в Европа водят до криза в политическата легитимност в ЕС. Безизходицата най-ясно се видя, когато германският канцлер Ангела Меркел настоя, че Атина трябва да спазва строгите условия за спасителната помощ от 130 милиарда евро, въпреки че повече от 60% от гръцките избиратели гласуваха за партиите, които отхвърлят тези условия, написа изданието.

http://www.dnevnik.bg/evropa/novini_ot_es/2012/05/08/1822798_britanskata_presa_bezbolezneniiat_rastej_na_oland_e/?ref=rss

ТЕБЕ ДУМАМ БУЛКА, СЕЩАЙ СЕ СНАХО!-РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРИТЕ ВЪВ ФРАНЦИЯ СА ОПАСЕН ПРЕЦЕДЕНТ

Избраният президен-социалист Оланд е първата лястовица на зараждащото се соц.управление по цяла Европа! Опасно да се мисли, че социалистите са способни да изведат която и да било държава от политическа, и кономическа криза-нямат опит за това! Имат опит да ги създават, както и опит в революциите! пример е съседна Гърция, която е на крачка от фалит в буквалният смисъл! Емирът на Катар стана собственик на остров Оксия срещу скромните 5 млн.евро-при площ от 5 кв.км това е по милион на километър-а е територия на дадена държава, не магистрала!
тук поствам една статия написана от 21 френски икономисти за това, защо Оланд не е добрият избор не само за Франция, но и за Европа!
В навечерието на балотажа на президентските избори във Франция 21 френски икономисти разпространиха отворено писмо “Проблемът с Оланд”, в което изразяват притесненията си за бъдещето на страната, ако победи социалистът Франсоа Оланд. Те декларират, че не принадлежат към политическа партия и че мненията им са лични и не ангажират институциите, за които работят:

Франсоа Оланд и приятелите му социалисти представят една особено подвеждаща и разрушителна демагогия: Те обещават да ни помогнат, като увеличат минималните ни заплати, вместо да освободят енергията ни, те ще притиснат богатите, вместо да окуражат всички да се заемат с продуктивна дейност; те казват, че ще харчат повече за стимулиране на “растежа” – в действителност “да си купят” повече потребители – вместо да ни оставят сами да изберем най-добрия начин как да изразходваме собствените си ресурси.

Социализмът никога не е успявал в крайната си форма – комунизма. Както показаха последните няколко години в Европа, той не работи и в меката си форма на социалдемокрацията. Ако европейската история ни е научила на нещо, то е, че просперитетът е тясно свързан с икономическата свобода.

Така че как бихме могли през ХХІ век след десетилетия и векове на проби и анализиране да вярваме в икономически рецепти, възникващи повече от рецитирането на магични формули, отколкото от наука? Не би трябвало повече да е приемливо за който и да било европеец и определено за никой французин да си представя, че държавата може да манипулира икономиката като локомотивен машинист, дърпащ няколко лоста. Би трябвало да знаем, а не да се надяваме, че монетарните съюзи, започнати от нулата и без да съдържат някаква реална стойност, всъщност могат да накарат хората да произвеждат повече. Няма оправдание да продължим да се придържаме към идеята, че държавата ще стимулира растежа просто като харчи повече, когато всички ресурси за това пилеене идват от данъците, които тя ни събира или дълговете, които трупа на наш гръб.

Растеж не се постига с укази. Той е резултат от непредвидимите решения и действия на безброй хора, всичките способни да проявят въображение. Растежът идва само ако импулсите на тези безброй индивиди не се парализират с регулации, данъци или зависимост от държавата. Това е пътят, по който ще ни поведат социалистическите политики на г-н Оланд с неизбежната помощ на съюзниците му комунисти и еколози: една Франция, която не може да произвежда нищо повече от икономическа стагнация и все по-голяма безработица и бедност до момента, в който бремето на дълговете й стане непоносимо.

Трагично е, че някой все още може да си мисли, че можеш да си оправиш живота, като обереш някой друг. Всички ние сме обединени като френски граждани и като общество. Изцяло в наш интерес е да се окуражаваме да дадем най-доброто от себе си и да пазим взаимно правото си на справедлива отплата. Франция страда от ефекта на десетилетия слаб растеж и висока безработица и – нещо по-лошо – от едно младо поколение, губещо надежда за по-добро бъдеще.

Тъжно е, че каквото и да се случи на изборите в неделя, то едва ли ще освободи Франция от социализма – изборът ни е между запазване на статуквото на етатистката десница и грандиозните картини, които ни описва още по-етатистката левица. Има само едно решение за възстановяване на надеждата във Франция: Напълно да изоставим социализма. Да позволим да ни стиснат за гушата още по-силно, както обещава г-н Оланд, би било фатална грешка.

Подписалите писмото си: Флорин Афталион, Андре Фурсанс и Патрис Понсе – икономисти от парижкото ESSEC Business School; Жак Лекайон, Жан-Дидие Лекайон, Бертран Леменсие и Ален Редслоб – икономисти в университета Pantheon-Assas Paris II; Шарл Арну, Жерар Брамуйе, Жан Пиер Сенти, Лилиан Дебора, Жан-Ив Ноде и Ан Таси – икономисти от университета Aix-Marseille; Жорж Лан и Паскал Сален – икономисти от университета Paris-Dauphine; Жак Гарейо – икономист в университета Aix-Marseille и член на борда на Института за фискална и икономически проучвания (IREF) в Париж; Жорж Гайе-Амоно – икономист в университета на Орлеан; Гидо Юлсман – икономист от университета в Анжер; Анри Льопаж – икономист в Institut Turgot; Ален Волфсперже – икономист в парижкия институт за политически науки (Sciences Po); Жак Бишо – икономист в университета Jean Moulin Lyon III.

взето от http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/05/07/1821632_21_ikonomisti_franciia_triabva_napulno_da_izostavi/

весели ВЕЛИКДЕНСКИ ПРАЗНИЦИ!!

Празнувайте, приятели! ако не си отпразнуваме самите ние, кой и кога ще ни го възмести! Хич да не му мислите за яйцата, козунаците и прочие-починете и си спомнете за Иисус-вярващи и не такива, но вярата е лично и съкровено нещо!!
Който иска-може!

Геноцид над Свестното-ОТЛИЧНА СТАТИЯ НА МАРТИН КАРБОВСКИ

Четете, приятели. Мислех да напиша точно по тази тема, но Мартин, както се казва, ми го взе право от клавиатурата-нищо по-точно няма като как да кажа по въпроса за ХОРАТА И КУЧЕТАТА!
И ТАКА-У нас някой лекува нормалното. Убива логиката и поставя на нейно място абсурда, който оглозгва смисъла да се живее.
Най-накрая заспалото българско човечество реши да си поговори за кучетата. И отново им обещаха че след четири години – 2016-а, проблемът ще бъде решен. Това е зловещо. През 2002-ра в Дарик радио една жена от “Екоравновесие” обеща, че за четири години кучетата няма да ги има. През 2006-а шеф на “Екоравновесие”, заедно с неправителствени организации, обещаха, че след четири години кучетата пак няма да ги има. През 2010-а отново едни хора казаха, че през 2014-а кучетата ще са изчезнали, работи се. Сега пак – четири години ни дайте и кучетата ще са прибрани на 95%.
Зловещи лъжи. Да живее Абсурдът, Обратното и Геноцид над Свестното! На хайките на “Екоравновесие” в “Малинова долина” идват едни хора и пречат на кучкарите да си свършат работата. Тези хора са побъркани. Те искат да спасят кучетата убийци без аргументи. Или с аргументи, които важат в съда – че в мелето не се знае кой точно е изял професор Тачков. Този аргумент ще мине, когато стане дума за кървавото меле, при което Багата беше намушкан смъртоносно. Ще мине и за спасяване на куче убиец. Защо търсите куче убиец, мошеници, глутницата е убиецът на професора, не едно куче!
Кучкарите са идиоти. Те не прибират в къщата си куче, те
искат да му дадат свободата да хапе
Те искат процес срещу неизвестен извършител, когато става дума за куче. Те искат парите от държава, от Европа и от други милостиви идиоти, за които човешкият живот е нищо, кучешкият е важен. Идиоти – на сметката ви се пишат вече три изядени жени, две изядени деца (циганчетата дори не броим!) и един професор. Това само за десетина години. Колко още искате да бъдат изядени от нас и колко още хиляди трябва да са ухапани, за да мирнете? Дали ще ви заболи и колко ще ви заболи, ако унищожим глутниците? Ще ви заболи ли толкова, колкото го е боляло професора?
Най-накрая се чу – отвъд голямата лъжа, че смъртта на кучетата няма да помогне за проблема. Ще помогне – смърт и големи глоби за изхвърлено куче – това е навсякъде, където няма кучета. Просто е – вече ви го предложиха официално – ако до месец едно куче не бъде осиновено, то трябва да се приспива хуманно. Който обича кучета, да ги вземе всичките и да ги гледа на село, без да ги пуска отвъд двора си. Но кучета, които никой не иска, просто не бива да има. Те са заплаха – дори и само едно дете да ухапеха,
в нормална страна щяха да ги приспят
Но България не е нормална страна – показах преди време как кучетата убийци на баба Гена от Ловеч не бяха приспани. Някой ги спаси така, както не спаси старата жена. Къде се родих – тук животът е обезценен от идиотите.
И на това предложение – за приспиването, възропта не кой да е, а цял министър. Той трябваше да се съгласи, че това е единственият начин за решаване на проблема. Именно защото е опитал вече другия начин. С частичното кастриране. Но у нас
политиците също са на страната на Абсурда
и Обратното и Геноцида на Свестното. И у нас идиотите завинаги са взели превес над логиката.
Политиците лъжат директно, когато става дума за кучетата. Отлагат проблема с четири години, после се сменят и новите отново отлагат проблема след четири години. Дори отчасти не се решава дори когато имаме труп. Дори да се опитаме да го решим – ще има живи вериги, които пречат на решаването на проблемите. Това място е сбъркано, има му нещо.
На кучетата трябва да се даде шанс – един месец. След това те на улицата трябва да се третират като плъхове и други вредители – много опасни за децата и старите хора – точно колкото пияните шофьори например. И далаверата трябва да свърши. Не искаме още четири години да ни лъжете.
ВЗЕТО ОТ-http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-04-05&article=405923